Решение № 229 от 18.11.2015, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

218 18.11.2015 г. град Стара Загора

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, ІV състав, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИРЕНА

ЯНКОВА при секретар М.П. и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА

ЯНКОВА административно дело № 116 по описа за 2015г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/.

Образувано е по жалба на К.И.Т.

*** срещу Заповед № ЗЛС-11 от 31.03.2015г. на командира на Военно формирование 54140 – Стара Загора, за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в мобилизационния резерв на младши сержант К.Т.. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие на материалния закон. Жалбоподателят чрез пълномощника си по делото поддържа, че при проведеното дисциплинарно производство не са събрани, съответно обсъдени и преценени всички доказателства за установяване на относими за случая обстоятелства, което е довело до непълно изясняване на фактическата обстановка и неправилни правни изводи за допуснато нарушение по повдигнатото дисциплинарно обвинение. Твърди и че не е налице посоченото в заповедта материалноправно основание за подвеждането му под дисциплинарна отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата

- Командир на Военно формирование 54140

– Стара Загора, чрез процесуалните си представители по делото, в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Поддържа че заповедта, като издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при спазване на регламентираните административно - производствени правила, е законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят в настоящото производство – заема длъжността редник по силата на договор за кадрова военна служба, считано от 03.01.2001 г.С последващи договори той е заемал много други длъжности в Българската армия. Видно от допълнително споразумение № ЗД-104/11.04.2012 г. редник 3-ти клас Т. е бил назначен на длъжност командир на 2-ро отделение за подвоз на ГСМ във взвод за подвоз течни горива на транспортна рота в батальона за логистично осигуряване – военно формирование 54140 – Стара Загора и е бил произведен в звание “ младши сержант”. Въз основа на подадена от Военна полиция – Пловдив информация, със Заповед № ЗРД-129/ 12.02.2015г. командирът на Военно формирование 54140 – Стара Загора е назначил комисия за извършването на служебна проверка дали военнослужещият К.Т. е извършал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в източване на гориво на 06.02.2015 година между с. Християново и с Калояновец. За резултатите от проверката е съставен Протокол рег. № 3 – 538/ 04.03.2015. с предложение за търсене на дисциплинарна отговорност чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. На 06.03.2015г., с младши сержант К.Т. е проведена беседа от командира на Военно формирование 54140 – Стара Загора, за запознаване на военнослужещия със събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание и приемане на писмените му обяснения. За проведената беседа е съставен и подписан /в т.ч. от жалбоподателя/ Протокол рег. № 3 – 538/ 06.03.2015г.

Като част от образуваната дисциплинарна преписка е приложено и писмено обяснение от младши сержант Т. във връзка с извършеното от него нарушение. С оспорената в настоящото производство Заповед № ЛС-11/ 31.03.2015г. на командира на Военно формирование 54140 – Стара Загора, на основание 241, чл. 242,т.1, т.4 и т. 5 и чл.245, ал.1, т. 6 и т.7 от ЗОВСРБ и за нарушаване на разпоредбите на глава ІІ, раздел ІІ и чл. 115,ал.1 т. 7 от Устава за войскова служба на Въоръжените сили на Република България на младши сержант К.И.Т. – командир на 2-ро отделение за подвоз на ГМС във взвод за подвоз на течни горива в транспортна рота на военно формирование 54140- Стара Загора е наложено дисциплинарно наказание по чл.245, т. 6 и т.7 от ЗОВСРБ - „уволнение”. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с това, че на 06.02.2015г., младши сержант Т. е източил от резервоара на специален автомобил АГЗ МАЗ модел 5334, с рег.№ ВА 104463 74 литра дизелово гориво в близост до мобилизационната база на БДЖ, между с. Християново и с. Калояновец общо 7 броя ПВЦ бутилки, с което си деяние е нарушил реда за стопанисване, отчитане на ГМС, правилно оформяне на ППС , което бил в разрез със задълженията на всеки военнослужащ и злоупотреба със служебно положение и е допуснал нарушение по см. чл.242, т. 4 и т.5 от ЗОВСРБ и разпоредбите на глава ІІ, раздел ІІ, чл.

114,т. 9 и чл. 115,ал.1 т. 7 от Устава за войскова служба на Република България.

На основание чл. 165, т.3 от ЗОВСРБ при налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”, е прекратен договора за военна служба с младши сержант К.Т., освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в мобилизационния резерв.

Представени и приети като доказателства по делото са Уведомително писмо изх. рег. № ПД 885/ 16.02.2015г. за образувано досъдебно производство срещу младши сержант Т. за престъпление по чл. 201 от НК, инвентаризационен опис и сравнителна ведомост с рег.№ 3-482/20.02.2015 година , пътен лист № 00022287740 от 05.03.2015 г., длъжностна характеристика за длъжността “ командир на отделение във второ отделение за подвоз на ГМС във взвод за подвоз на товари на транспортна рота в батальон за логистично осигуряване, длъжностна характеристика на заеманата от Т. длъжност рег. № 837/27.04.2012 г, протокол за доброволно предаване от 06.02.2015 година, функционални задължения на мл. сержант Т. от 07.08.2012 г., заповед № ОХ- 137 на министъра на отбраната на

Република България

,

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата – Д.С.Д., майор Стефан И. Табанджиев и капитан Т.Д.Д.. Съгласно показанията на св. Д.Д., работещ като военен полицай той видял , че един служебен автомобил се е отклонил от главния път и тръгнал по черен път и отишъл да види какво става, , тъй като автомобилът бил с военна регистрация. Той видял двама човека, които не познавал тогава, но впоследствие разбрал , че единият от тях е жалбоподателя , които източват гориво в десет литрови пластмасови туби. В момента на проверката една от тубите се пълнела, но имало и други пълни туби. К. бил човека, който държал маркуча и пълнел бутилката.

Той не му дал никакво обяснение за тубите Бил много притеснен. Според показанията на Стефан Табанджов –

Председател на Комисията и капитан Тодор Димитров, член на комисията извършила проверката за разглеждане на служебното положение на младши сержант Т. във връзка с извършеното от военнослужещия дисциплинарно нарушение, протокола за резултатите от проверката и направените констатации е изготвен въз основа на документите , дадени им от военна полиция и докладната записка на оперативния работник от служба “ Военна полиция” . Те разбрали че инцидента станал на 06.02.2105 година, за което ги уведомила военна полиция, които задържали камиона и тубите. Впоследствие те били предадени на Табанджов от военния полицай. К., като началник на горивно . зарядната станция проверява зареждането на горивото и раздава тези продукти по принцип изпълнява длъжността “ шофьор” Той съвсем отскоро бил поел длъжността нещатен началник на ГСМ от Ч., който се пенсионирал в края на 2014 година. При сдаването била направена и инвентаризация К. се бил отклонил от предварително определения му маршрут за движение на автомобила, което било нарушение Зареденото гориво в резервоара на камиона не може да бъде и източвано.При икономии на гориво същото се описва в пътния лист След извършената беседа Т. променил в известна степен обясненията си , като бил недоволен, че той единствено е уличен да източва гориво, но по същество не отричал факта, че е източил гориво.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес - адресат на Заповед № ЛС-11/ 31.03.2015г. на командира на Военно формирование 54140 – Стара Загора и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден и подписан от командира на Военно формирование 54140 – Стара Загора , включени в съдържанието на компетентността му по чл. 137, ал.4 от ППЗОВСРБ във вр. с чл.248 от ЗОВСРБ и Заповед № ОХ – 771/ 05.11.2013г. на Министъра на отбраната на Р.България.

С оглед на което съдът приема че заповедта е издадена от компетентен орган.

При извършената проверка съдът не установи наличието на допуснати нарушения на административно-производствените правила при провеждането на дисциплинарното производство. При съблюдаване разпоредбите на чл. 246, ал.2 от ЗОВСРБ и чл.142 от ППЗОВСРБ, със Заповед № ЗРД-129/ 12.02.2015г., командирът на Военно формирование 54140 – Стара Загора е назначил комисия за извършването на служебна проверка, за резултатите от която е съставен протокол във форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл.143, ал.1 от ППЗОВСРБ. При спазване на чл.

144, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ дисциплинарно наказващият орган е провел беседа с военнослужещия, на която младши сержант Т. е запознат с констатациите на комисията, приетите за установени от нея релевантни факти и обстоятелства за извършеното нарушение и с направеното предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и вида на дисциплинарното наказание. За проведената беседа с участието на председателя и членовете на Комисията по чл.

142, ал.3 от ППЗОВСРБ, е съставен и подписан надлежен протокол по чл.144, ал.2 от ППЗОВСРБ. Приети са писмените обяснения на военнослужещия съгласно изискванията на чл. 246, ал.4 от ЗОВСРБ и чл.144, ал.1 т.2 от ППЗОВСРБ, като същите са приложени към протокола за проведената беседа. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, В хода на проведеното дисциплинарно производство военнослужещият не е оспорил фактическите констатации на комисията, извършила служебната проверка. От представения и приет като доказателство по делото Протокол рег. № 3 – 585/ 06.03.2015г. от проведената беседа е видно, че ефрейтор Т. е оспорил констатациите на комисията , но от дадените му допълнителни обяснение е видно, че той не оспорва факта на източването на горивото, а добавя само, че и капитан П. е участвал в източването му. Доколкото привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е оспорило констатациите на комисията, обективирани в Протокола.; не е посочило факти и обстоятелства, които да бъдат изяснени чрез извършването на допълнителна проверка; не е поискало събирането на доказателства, приемането за установена на описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, с която е обосновано обвинението за извършено дисциплинарно нарушение от военнослужещия, не представлява съществено процесуално нарушение.. След като изложеното в писмените обяснения на младши сержант Т. не е налагало събиране на доказателства и допълнително изясняване на факти и обстоятелства от значение за случая, не може да се приеме, че наказващият орган не е предприел необходимите действия за разкриване на обективната истина чрез допустимите от закона начини и средства. Следователно при провеждането на дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила, с оглед на което съдът приема, че по отношение на обжалваната заповед не е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.