Определение № 427 от 30.06.2022, Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 427 гр. Пазарджик, 30.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА в присъствието на прокурора Пр. Г. Г. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Частно наказателно дело № 20225220200893 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 64, ал.1 от НПК.

Постъпило е искане от П.Г., прокурор при РП – Пазарджик за вземане на постоянна мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на Д. П. Г., ЕГН: **********, обвиняем по ДП № 501 /2022 г. по описа на ОДМВР гр. Пазарджик, и вх.№ 3442 /2022г. по описа на РП – Пазарджик.

Представителят на РП – Пазарджик в съдебно заседание поддържа направеното искане и излага подробни съображения в подкрепа на същото.

Защитникът на обвиняемият поддържа, че няма основание за вземане на най-тежка мярка за неотклонение, излага подробни съображения в тази насока. Алтернативно иска да бъде наложена по-лека мярка.

Обвиняемият лично поддържа становището на защитника си и моли да не бъде задържан.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и съобрази становищата на страните, прие за установено следното:

Лицето, по отношение на което се иска вземане на най- тежката мярка за неотклонение Д. П. Г. е придобил качеството на обвиняем с постановление от ... г., с което му е вменено извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК, а именно за това, че на ... г. в с. П., обл. П. е причинил средна 1 телесна повреда на П.С.П. от гр. П., изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал. 1 от НК.

Събраните до момента в резултат на извършените действия по разследването доказателства и доказателствени средства позволяват формиране на обосновано предположение, че обвиняемият е извършил преписаното му престъпление и то в преписаното му качество. Макар и разследването да е в начален етап, то към момента са извършени множество процесуално-следствени действия, които на пръв поглед сочат, че обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил престъплението е налице. Без да навлиза в подробно обсъждане на доказателствата настоящият състав на съда намира, че са налице доказателства, че именно обвиняемият е нанасял удари в лицето на пострадалия. В тази насока са показанията на свидетелите Н.К. и С.К. – и двамата са разпитани пред съдия по реда на чл.

223 от НПК. И двамата свидетели сочат, че са възприели лично как обвиняемият нанася удари в лицето на пострадалия. Показанията им в тази насока са категорични безпротиворечиви и взаимно се допълват, като единствената разлика в тях касае броя на ударите нанесени от обвиняемия. К. е видял два юмручни удара, а К. сочи, че е видял поне десет юмручни удара, както и ритници от страна на обвиняемия в главата на пострадалия, след като последният е бил паднал на земята. Ето защо съдът счита, че обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, е налице.

Като намира, че е налице първата от предпоставките по чл. 63 ал. 1 от НПК, съдът следва да провери наличието на кумулативно предвидената втора от алтернативно предложените реална опасност обвиняемият да се укрие и реална опасност да извърши престъпление. Данните по делото сочат, че макар и обвиняемият да е адресно регистриран и същият да пребивава на постоянния си адрес, то опасността да се укрие е налице. Доводи в тази насока се откриват в показанията на полицейския служител П.М., който сочи, че след като са пристъпили към задържане на обвиняемия заедно с негови колеги, Г. се е опитал да избяга вместо да изпълни разпореждането на полицаите. Последвало е преследване между обвиняемия и полицейските служители, като в крайна сметка обвиняемия е бил задържан въпреки оказаната при самото му задържане съпротива. Ето защо съдът счита, че 2 опасността от укриване е налице.

Кумулативното изискване на чл. 63 ал.1 от НПК е изпълнено също и по отношение на алтернативната предпоставка – наличие на реална опасност от извършване на престъпление. До този извод съдът достигна след запознаване с представените по делото материали. От справката за съдимост е видно, че обвиняемият е осъждан два пъти. Вярно е, че към момента обвиняемия е реабилитиран, но извършването на настоящето деяние, за което съдът посочи по-горе, че е налице обосновано предположение, сочи, че наложените и изтърпени наказания от обвиняемия не са изиграли своята превъзпитаваща роля. Видно от приложената характеристична справка е, че обвиняемия е конфликтен, дружи с лица представляващи интерес за полицията и не се ползва с добро име. Това води съда до единствения възможен извод, че обвиняемият към момента показва нагласа за незачитане законите в страната.

С оглед на това съдът приема, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, ако спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража. Съдът счита, че вземането на мярка за неотклонение следва да става в изключителни случаи, но намира същия за такъв от събраните по делото доказателства. За това решение на съда е без значение, че пострадалият е полицейски служител, дотолкова доколкото случилото се не е било при или по повод изпълнение на службата му.

При определяне мярката за неотклонение, съдът съобрази разпоредбата на чл.56, ал.3 от НПК и взе предвид обществената опасност на престъплението, което се явява тежко умишлено престъпление и се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години, доказателствата за това деяние, от които може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият го е извършил, семейното му положение – обвиняемият е неженен, възрастта на обвиняемия и здравословното му състояние, за което няма данни по делото да му пречи да бъде задържан. Вярно е, че на обвиняемия се е родило дете преди пет дни, но това обстоятелство само по себе си не го е възпряло да извърши деянието за което му е повдигнато обвинение. След като самият обвиняем не се замислил за последиците от извършеното от него за семейството му и работата му в стопанството, то няма как да черпи позитиви от това в настоящето производство. Още повече, че по делото липсват каквито и да е доказателства, че няма други лица, които да 3 полагат тези грижи. Само за пълнота следва да се отбележи, че в приложената характеристична справка е посочено, че обвиняемият живее и заедно с родителите си.

С оглед изложеното съдът счита, че в случая по отношение на обвиняемия е налице хипотезата на чл. 63 ал. 1 от НПК и следва да му бъде взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като с оглед доказателствата по делото единствено тази мярка би постигнала целите на мерките за неотклонение визирани в чл. 57 от НПК. Всяка друга по-лека мярка не би се явила адекватна по отношение на личността на обвиняемия и престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Водим от горното и на основание чл. 64 ал. 5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на Д. П. Г., ЕГН: **********, обвиняем по досъдебно производство № 501/2022 г., по описа на РУ на МВР Пазарджик, вх. № 3442 /2022 г. по описа на РП – Пазарджик.

Определението подлежи на незабавно изпълнение.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 3-дневен срок от днес чрез Районен съд - Пазарджик пред Окръжен съд-Пазарджик.

При постъпване на жалба или протест насрочва делото за разглеждане от Окръжен съд - Пазарджик на 05. 07. 2022 год. от 14,00 часа.

Препис от определението да се изпрати на Началника на ОС „ИН” Сектор „Арести”- Пазарджик, РП-Пазарджик, за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4