Решение № 309 от 16.12.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. С., 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20252200500415 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от адв.Д., пълномощник на Община С. със седалище гр.С., бул. „Цар Освободител“, № 1 против решение № 775/19.09.2025г. по гр.д. № 3795/2025г. на СлРС, в частта с което е било признато за незаконно и е било отменено извършеното със Заповед № 14/12.05.2025 г. на Заместник - кмета на Община С. прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.

1, т. 12 КТ считано от 13.05.2025г. на Д. Й. П. - М., ЕГН**********, от гр. С., бул. „Х.Д. ** с Община С., гр.С., бул. „Цар Освободител“ № 1 и е била отменена Заповед № 14/12.05.2025 г. на Заместник - кмета на Община С.;

Д. Й. П. - М., ЕГН********** е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност - „Главен инспектор“ в отдел „Общинска икономика и защита на потребителя“ в Община С.; жалбоподателят е бил осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр.

1 чл. 225, ал. 1 КТ, да заплати на Д. Й. П. -М. сумата от 3808.86 лв. представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.05.2025 г. до 03.08.2025 г., вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 04.07.2025 г. до окончателното и изплащане, както и допуснатото предварително изпълнение в тази част; жалбоподателят е бил осъден да заплати деловодни разноски в размер на 800.00лв.; жалбоподателят е бил осъден да заплати държавна такса в размер на 254.98лв.

Решението е обжалвано като незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения като не е разпределил правилно доказателствената тежест на страните (относно добросъвестността на работодателя), а освен това е постановил решение, което е в противоречие със събраните по делото доказателства. Неправилно съдът се бил позовал на предходното съдебно решение между страните, което било неотносимо към спора (прекратяването на ТПО в случая било въз основа на друга заповед, а не тази, която била отменена с предходното СР). По делото безспорно било установено, че Кметът на Община С. може по своя преценка, по целесъобразност да измени една длъжност, която се заема по трудово правоотношение, да се заеме по служебно правоотношение. В този случай работодателят не дължал извършване на подбор, тъй като законодателят предвиждал такова задължение за точно определени в КТ хипотези, а трансформирането на трудово правоотношение в служебно не било сред тях.

Страната поддържа становището, че по делото не е установено злоупотреба с право от страна на работодателя. Оборването на презумпцията за добросъвестност било в тежест на работника, а той не бил представил доказателства в тази насока.

В хипотезата на прекратяване на ТПО на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ на съдебен контрол за законосъобразност подлежал единствено фактическия състав на правната норма обхващаща заемане на длъжността от служителя по ТПО и трансформирането и в длъжност по Служебно правоотношение. При трансформацията от ТПО в СлПО работодателят можел 2 да премахне част от присъщите на ТПО функции, както и да придаде на длъжността по СлПО допълнителни функции. Важното било да се запазят основните, характеризиращи функции. В случая прекратяването на ТПО с въззиваемата било на основание чл. 325, ал.1, т.12 от КТ - поради опреД.е на длъжността за заемане от държавен служител съобразно Заповед № РД 151864/28.09.2023г. и длъжностно разписание считано от 01.10.2023г.

Жалбоподателят намира, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят е действал недобросъвестно. На първо място в доклада на съда липсвало разпреД.е на доказателствената тежест в тази насока. На следващо място, страната посочва, че тя не е извършила злоупотреба с права. Промяната на длъжността на ищцата била свързана с необходимостта в отдела и да има трети служител по служебно правоотношение, който да може да замества началник отдела и главния инспектор при отсъствието им, тъй като дейността в отдела било строго специфична.

В заключение страната посочва, че при постановяване на обжалваното решение съдът бил направил еднопластов, схематичен, повърхностен и неубедителен анализ на доказателствата по делото.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

Страната не е направила доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.А., пълномощник на Д. Й. П. – М., ЕГН**********, от гр.С., бул. „ Х.Д.

**, с който същата е оспорена като неоснователна.

Страната посочва, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя във връзка с неправилно изготвен от РС доклад на исковата молба и разпреД.ето на доказателствената тежест между страните. Съдът бил изготвил подробен писмен доклад на исковата претенция и направените възражения, включително възражението на ищеца за злоупотреба с право и недобросъвестно поведение от страна на работодателя. Съдът изрично бил разпределил доказателствената тежест между страните. Докладът на съда бил приет без възражения от страните. Ответникът не бил представил в срока по 3 чл.131 от ГПК отговор на исковата молба. Той действително бил представил писмени доказателства по делото, но това било станало поради факта, че те са се намирали у него, а инициативата е била на ищцата. Съдът обстойно и в съвкупност обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях постановил решението си.

На следващо място страната счита, че при постановяване на решението си съдът е съобразил и приложил правилните правни норми. Тя не оспорва, че по принцип при преценка на законосъобразността на прекратяването та ТПО на основание чл.325, ал.1, т.12 от КТ се съблюдава дали длъжността действително е трансформирана в такава, която се заема по служебно правоотношение. В случая обаче били нарушени основни правни норми, които били императивни по своя характер – чл.8 от КТ. Единствената цел на настоящото уволнение била да не се допусне ищцата до фактическо изпълнение на трудовата си функция, на която била възстановена от съда. В заповедта за прекратяване на ТПО работодателят се бил позовал на Заповед РД 15-1864/28.09.2023г., която от своя страна била издадена във връзка с докладна записка вх.№ ОРД 02-33/26.09.2023г. Данните по делото сочели, че целта на работодателя е прекратяване на ТПО точно с конкретното лице – ищцата и че прекратяването на трудовото и правоотношение по друг ред би се забавило във времето, би се усложнило или би било поставено в зависимост от сбъдването на друго условие. С уволнението на ищцата работодателят действал недобросъвестно.

По отношение исковете по чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ въззиваемата страна изразява становище за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.

Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски. Страната не е направила доказателствени искания.

В с.з. въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният му представител – адв.Д. представя писмено становище, с което поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея и моли тя да бъде уважена.

Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се явява лично, както и с 4 представител по пълномощие – адв.А., която оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Пред РС – С. са били предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ – за признаване на уволнението на Д. Й. П. – М. за незаконосъобразно, за възстановяването и на работа и за заплащане на обезщетение за времето през което е останала без работа поради незаконното уволнение. Последният иск е бил във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Страните не спорят по въпроса, че Кметът на община С. е от категорията служители в администрацията, която може да вземе решение да трансформира при необходимост длъжност, която се заема по трудово правоотношение, в такава, която да се заеме от лице на служебно правоотношение. Не се спори и по въпроса, че извършването на такава промяна е по преценка на работодателя, нито че в този случай не е необходимо да се извърши подбор между служителите. Всички съображения на въззивника в тази насока са верни, не се оспорват от въззиваемата страна и се споделят от съда.

Въпросът е, че когато се упражнява правото на работодателя да предвиди, че дадена длъжност за в бъдеще ще се заема от лице на служебно правоотношение, той следва да действа добросъвестно. Всяко действие, което показва, че трансформацията на правоотношението от трудово в служебно цели единствено прекратяване на правоотношение с конкретно лице, без да е необходимо да се извършва подбор е индикация за злоупотреба с права от страна на работодателя.

5

Съдът намира, че доказателствената тежест по делото е разпределена правилно. Въззивната страна не е възразила на доклада извършен от съда. Тя е представила доказателства по делото, но това е свързано с обстоятелството, че те или изхождат от нея или се намират у нея, а самата инициатива за събирането на тези доказателства е била у ищцата, което е съобразено с доказателствената тежест на страните.

Съдът също така намира, че изразеното от въззивната страна оплакване, че неправилно първоинстанционният съд се е позовал на предхождащото съдебно дело между страните и постановените по него съдебни решения е неоснователно.

С решение № 404/09.05.2024г. по гр.д. 4906/2023г. на СлРС е било отменено като незаконосъобразно извършено от Община С. уволнение на ищцата/въззиваема поради промяна на заеманата от нея длъжност от такава по трудово правоотношение в длъжност, която се заема по служебно правоотношение. При първоначалното прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата работодателят и се е обосновал с настъпила промяна в щатното му разписание, според което заеманата от нея длъжност по трудово правоотношение е била отредена за заемане по служебно правоотношение. Защо уволнението е било прието от съда за незаконосъобразно и защо то е било отменено, а ищцата е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност са въпроси, на които подробно са дадени отговори в три съдебни инстанции – пред РС – С., ОС – С. и ВКС.

Въпросът е, че въззивникът бидейки работодател на практика не е изпълнил съдебните решения за възстановяване на работа, тъй като макар формално, за няколко часа да е издал заповед за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, в рамките на същия ден той е издал и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата отново позовавайки се на измененото през 2023г. щатно разписание. Работодателят е действал от позицията на по – силната страна, без желание въобще да се съобрази с влезлите в сила съдебни актове. Несъмнено това е израз на злоупотреба с права по смисъла на чл.8 от КТ. В тази насока следва да се разглежда и фактът, че две години след изменение на щатното разписание на длъжността, която е била заемана от ищцата не е било назначено друго лице. Този факт обосновава извода, че в процесното поделение на Община С. за нормалното 6 протичане на трудовата дейност не е необходимо трето лице, което да работи по служебно правоотношение и което да подписва необходимите документи при отсъствието на началник отдела и заместника му. Очевидно цялата трансформация от трудово в служебно правоотношение цели отстраняване именно на конкретния служител, което е незаконосъобразно. Ако работодателят желае да прекрати правоотношенията си със свой служител съществува ред регламентиран в КТ, който може да бъде спазен и като резултат да доведе до прекратяване на правоотношенията между страните.