Определение № 420 от 08.10.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Смолян, 08.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500351 по описа за 2026 година за да сепроизнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 ГПК.

С протоколно определение от 11.05.2026 по протокол рег.№ 201/12.05.2026 г. по гр.дело № 451/2025 г. Златоградският районен съд прекратява производството по същото дело и го изпраща по подсъдност на Пазарджишкия районен съд.

С протоколно определение от същото открито съдебно заседание, проведено на 11.05.2026 г., Златоградският районен съд също така постановява да се изплати на адв.К. Г. определеното му възнаграждение като особен представител на ответника Г. М. в размер на 230,08 евро, равняващи се на 450 лв.

Срещу определението за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на РС-Пазарджик е постъпила допустима частна жалба с вх.№ 1566/11.05.2026 г., с подадена към нея поправка вх.№ 1594/13.05.2026 г., от адв.К. Г., особен представител на ответника Г. Д. М., с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на Златоградския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В частната жалба се развива довод, че, след като се разглежда иск по чл.415, ал.4 ГПК за установяване съществуването на вземане по твърдян кредит, замисълът на законодателя, отразен в Глава 37-ма ГПК, е 1 това производство, включващо и заповедното, да протича отначало и до своя край в едни и същ районен съд. Счита за абсурдно заповедното производство да се разглежда от един районен съд, а исковото, образувано за вземането по същата заповед – в друг районен съд.

Намира още, че в заповедното производство само възражението за неподсъдност на молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.411, ал.1, изр.2 и 3 ГПК е допустимо, но не е допустимо възражение за неподсъдност на установителния иск по чл.415, ал.3, предл.1 и на осъдителния по чл.415, ал.3, предл.2 ГПК. Поддържа, че при подаване на заявлението по чл.411, ал.1, изр.2 и 3 ГПК се посочва кой районен съд е компетентен да го разгледа – съдът по постоянен и настоящ адрес на заявителя, а ако няма такъв – по постоянния или настоящия адрес на длъжника. За подаване на установителния или осъдителния иск обаче местна подсъдност по постоянен или настоящ адрес на заявителя-ищец или по постоянен или настоящи адрес на длъжника няма установена, защото тя е предопределена и стабилизирана за районния съд, разгледал заявлението за издаване на заповедта, определен по чл.9, ал.3 ЗСВ или районния съд, разгледал заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. След като няма установена за установителния иск местна подсъдност, не може да съществува и възражение за нея, счита жалбоподателят.

Излага се в жалбата опасение, че, ако обжалваното определение влезе в сила, ще се създаде опасен прецедент, тъй като по едно и също вземане, по един и същи кредит, ще работят последователно две равностепенни районни съдилища, което противоречи на правната логика и здравия разум.

С отговор по чл. 276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба „И. Ф.“ ЕООД-гр.С., чрез юрк.А. Г. признава, че частната жалба е изцяло основателна и моли да бъде уважена, като делото се върне за продължаване съдопроизводствените действия от Златоградския районен съд.

Срещу протоколното определение в частта, с която е постановено да се изплати възнаграждение от 230,08 евро на адв.Г. като особен представител на ответника М., е била подадена частна жалба с вх.№ 1715/22.05.2026 г. от „И. Ф.“ ЕООД-гр.С. с искане да бъде отменено и да бъде 2 задължен адвокатът да възстанови така получения депозит; респ. да довърши защитата на М. пред съответния съд. Тази частна жалба е върната от Златоградския районен съд като недопустима с Определение № 245/10.07.2026 г.

Срещу последното е подадена допустима частна жалба с вх.№ 2593/28.07.2026 г. от „И. Ф.“ ЕООД-гр.С., чрез юрк. А. Г., с искане да бъде отменено и върнатата частна жалба на същото дружество да бъде администрирана и изпратена за разглеждане на ОС-Смолян.

С отговор по чл.276, ал.1 ГПК адв.К. Г., особен представител на Г. М., оспорва частната жалба и моли за потвърждаване на определението за връщане.

Въззивният съд установява следното:

Гр.дело № 451/2025 г. на Златоградския районен съд е образувано по искове на „И. Ф.“ ЕООД-гр.С. за признаване за установено, че Г.

Д. М. дължи на същото дружество суми, чийто сбор е 1 377,61 лв., подробно описани по пера, за което вземане е издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 113/16.07.2025 г. по ч.гр.дело № 258/2025 г. на Районен съд-Златоград. В исковата молба е посочен адрес на ответника М. в гр.П.. На този адрес обаче ответникът не е намерен и не е призован, съответно – не са му връчени преписи от исковата молба и от приложенията към нея. Затова и на осн.чл.

От направената от Златоградския районен съд на 01.12.2025 г. справка за постоянен и настоящ адрес на ответника-длъжник се вижда, че както постоянният, така и настоящият му адреси са в гр.П. и съвпадат, като и двата са регистрирани на 13.07.2023 г., около две години преди подаване на 14.07.2025 г. на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Същите адреси съвпадат с адреса на ответника, посочен в заявлението и в исковата молба.

На осн.чл.47, ал.6 ГПК на ответника Г. М. е назначен особен представител – адв.К. Г., който с отговора на исковата молба прави възражение за местна неподсъдност на спора и иска изпращане делото за разглеждане на компетентния Пазарджишки районен съд. Впоследствие на първото по делото съдебно заседание на 11.05.2026 г. прави изявление, че 3 оттегля това възражение.

Към момента на подаване на заявлението – 14.07.2025 г., съгласно чл.411, ал.1, изр.1 ГПК, заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Тази ал.3 на чл.9 ЗСВ предвижда, че заявленията за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от ГПК, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение.

Именно след такова разпределение заявлението е разгледано от съдия в Златоградския районен съд, като е образувано посоченото по-горе ч.гр.дело № 258/2025 г. на онзи съд и е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК с № 113/16.07.2026 г.

Няма спор по делото и е видно от приложения препис от договор за предоставяне на кредит № 509535/28.09.2024 г. между „И. Ф.“ ЕООД и Г. М., заявлението, заповедта за изпълнение и исковата молба, че вземането, предмет на предявения по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ГПК установителен иск произтича от договор за кредит с потребител-Г. М., по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите и чл. 2, ал. 2 от Директива 93/13/ЕИО. С изменението на чл. 113 ГПК специалната местна подсъдност, определена за потребителите, е по техния настоящ адрес и за нея, след измененията в чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът следи служебно.

След като горната справка установява, както се посочи, че настоящият адрес/който в случая съвпада с постоянния/ на длъжника М. е гр.П., делото не е подсъдно на Златоградския районен съд, независимо, че заповедта за изпълнение е издадена от последния. Няма значение и че особеният представител адв.Г. на ответника М. е заявил, че оттегля направеното от него с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на делото в РС-Златоград. Това е така, защото и съдът служебно може да повдигне спор за тази особена местна подсъдност на споровете с потребители до приключване на първото по делото заседание – чл.119, ал.3, пр.2 във вр. с чл.113 ГПК. Именно това е направено от ЗлРС и като резултат е постановено обжалваното определение.

4

Законът не задължава местно овластения по заповедното производство районен съд да е непременно и съд по исковото производство, образувано за установяване дължимост на вземането по заповедта. Въпросите за подсъдността са уредени с посочените по-горе повелителни разпоредби, които не се тълкуват разширително, по целесъобразност; а и новата уредба на заповедното производство е основана на централизираното разпределение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение, при което подсъдността не зависи от постоянен и настоящ адрес на длъжника.

При това положение частната жалба на особения представител адв.Г. на ответника М. е неоснователна и следва да се потвърди атакуваното от него определение за прекратяване производството пред РСЗлатоград и изпращането му за разглеждане от РС-Пазарджик, където е настоящият адрес на длъжника.

Неоснователна се явява и частната жалба на „И. Ф.“ ЕООД против определението за връщане на частната жалба на същото дружество против протоколното определение от 11.05.2025 г,. с което е разпоредено изплащането на възнаграждение от 230, 08 евро на особения представител на ответника. Последната жалба е недопустима, защото, както правилно е посочено в определение № 245/10.07.2026 г. на ЗлРС, е насочена срещу акт на съда, който не попада в кръга на изчерпателно изброените актове, които подлежат на обжалване съгласно чл.274, ал.1 ГПК – протоколното определение да се изплати възнаграждението на особения представител нито прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично посочено в закон. Позоваването от ЗлРС на съдебна практика се отнася не до това дали следва да се плати възнаграждението на особения представител, с което дружеството не е съгласно и затова подава частната жалба, а кога следва да се изплати това възнаграждение.

С определението за връщане на частната жалба първоинстанционният съд изобщо не е излагал доводи по същество, каквито и не може да излага, а е изпълнил задължението си да провери допустимостта на частната жалба и да я върне, ако тя е недопустима, напр. защото е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Както е разяснено напр. в Определение № 60411 от 23.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4459/2021 г., III г. о., в „Администриращият частната жалба съд има правомощието да провери 5 нейната допустимост, преди изпращането и за разглеждане на сезирания съд, на основание чл. 275, ал. 2, във връзка с чл. 273, във връзка с чл. 130 ГПК.

Съдът проверява не само процесуалните предпоставки за упражняване на правото на частна жалба (редовността и), но и процесуалните предпоставки за съществуването на правото на частна жалба. Когато се констатира липса на положителна процесуална предпоставка или наличието на отрицателна предпоставка за правото на частна жалба, тогава частната жалба се връща…“ Другите развити доводи в частната жалба не следва да се обсъждат, защото са неотносими към спора дали е допустима върнатата частна жалба.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.05.2026 г. по протокол с рег.№ 201/12.05.2026 г. по гр.дело № 451/2025 г. на Златоградския районен съд, с което се прекратява производството по същото дело и то се изпраща по подсъдност на Пазарджишкия районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 245/10.07.2026 г. по гр.дело № 451/2025 г. на Златоградския районен съд, с което е върната като недопустима частната жалба с вх.№ 1715/22.05.2026 г. на „И. Ф.“ ЕООД-гр.С. против протоколно определение от 11.05.2025 г. по гр.дело № 451/2025 г. на същия съд, с което е постановено да се изплати възнаграждение на особения представител адв.К. Г. в размер на 230,08 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6