Определение № 674 от 18.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 674 гр. София, 18.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Анна-Мария М. Събева Въззивно частно наказателно дело № 20261100600879 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 във вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 345, ал. 1 и ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на Софийска районна прокуратура срещу протоколно определение № 22118/27.11.2025 г. на Софийски районен съд, НО, 13 състав, по НОХД № 6689/2025 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено на 18.11.2025 г., с което съдът е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на констатирани от съда процесуални нарушения, посочени в мотивната част на определението. В протеста се моли на основание чл. 342, ал. 1 НПК за отмяна на атакувания съдебен акт, като се изразява несъгласие с тезата на първоинстанционния съд, че диспозитивите на обвиненията на всеки от обвиняемите следва да са с едно и също съдържание, тъй като обвиненията са за деяние, извършено в съучастие, както и, че във всеки диспозитив е необходимо да се посочат действията на тримата обвиняеми. Поддържа се, че във всяко съответно обвинение следва да се отразяват съставомерните фактически действия, които самият обвиняем е извършвал, както се твърди, че е сторено в иницииращия производството обвинителен акт. Излагат се съображения, че посочването на действията на всеки от обвиняемите не само не затруднява последните да разберат в какво са обвинени, но и улеснява тяхната защита.

В законоустановения срок не са постъпили отговори срещу подадения частен протест от подсъдимите или техните защитници.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, в контекста на релевираните в частния протест доводи, и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение, намира за установено следното:

1

Протестът е допустим, доколкото е подаден от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване и протестиране определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и е депозиран в посочения в чл. 249, ал.

3 във вр. с чл. 342, ал. 1 НПК седемдневен срок. Разгледан по същество, същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН поради следните съображения:

За да прекрати съдебното производство с протестираното протоколно определение, СРС е приел, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемите. В атакувания акт е посочено, че с обвинителния акт на съд са предадени три лица за извършено в условията на съучастие престъпление по чл. 325 НК, като за всеки от подсъдимите има отделен диспозитив. Районният съд е намерил за необяснимо по-лаконични формулираните в обстоятелствената част и заключението на обвинителния акт обвинения по отношение на подсъдимите П. и Ц. спрямо това, повдигнато на подсъдимия Ц., доколкото в диспозитива са описани по ясен начин както твърдените негови действия, така и действията на останалите двама съучастници спрямо пострадалите лица. В протестираното определение се излагат съображения, че в диспозитивите, касаещи подсъдимите П. и Ц., липсва описание на каквито и да е действия на другите двама твърдени съучастници, респективно остава неясно в какво се изразява съучастието на другите две лица, като не са посочени по ясен начин и пострадалите лица.

Съставът на СРС е обърнал внимание също така, че липсва пълна правна квалификация по отношение на обвинението, повдигнато на Х. Ц., касаеща произтичащата от неговото непълнолетие привръзка с чл. 63 НК, като не е посочена конкретната точка от тази разпоредба. С оглед изложеното съдът е намерил, че допуснатите процесуални нарушения са от естество да затруднят правото на защита на обвиняемите. Същите е счел за отстраними чрез връщане на делото и изготвяне на нов диспозитив на обвинителен акт и/или ново привличане на обвиняеми, с оглед на което съставът е преценил, че са налице предпоставките за прекратяване на съдебното производство.

На първо място, доколкото едно от лицата, предадени на съд – Х. Л. Ц., се явява непълнолетен, то въззивният състав служебно изследва въпроса дали протестираното протоколно определение е постановено от законен състав с оглед изискванията на чл. 394, ал. 2 във вр. с чл. 390, ал. 2 НПК (изм. – ДВ, бр.

№ 48 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г.), още повече с оглед релевираното пред СРС възражение в тази насока от адв. Г.А. – служебен защитник на подсъдимия Ц.. Съгласно тези изисквания, когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, какъвто е настоящият случай, делата не се разделят и производството се разглежда при спазване на особените правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от непълнолетни. Последните, според чл. 390, ал. 2 НПК, предвиждат съдиите да притежават специална подготовка в областта на правата на детето или да имат ефективен достъп до специализирано обучение, а съдебните заседатели трябва да бъдат учители или възпитатели. Настоящият състав намира тези изисквания за изпълнени с оглед служебно изисканите с разпореждане от 11.02.2026 г. и постъпили по делото на 18.02.2026 г. заверено 2 копие от Заповед № АС-541/10.11.2023 г. на Председателя на СРС и от Заповед № РД-11-13/13.01.2025 г. на Председателя на СРС. Същите са посочени в протокола от избор на съдия-докладчик по делото като основание, въз основа на което съответни съдии са изключени от списъка на възможни съдии при избор на съдия-докладчик по НОХД № 6689/2025 г. по описа на СРС, НО, 13-и състав. Освен това, видно от служебно изисканото и приложено по делото писмо с изх. № РД-30-СЪД-829 от 18.02.2026 г. от съдебния администратор на СРС, съдебните заседатели С.С.а Ц.а-М. и А.С.А. отговарят на изискването по чл. 390, ал. 2 НПК. Поради изложеното въззивният съд намира атакуваното определение за постановено от законен съдебен състав, предвид което подлежи на разглеждане по същество.

Въззивният състав се солидаризира с крайния извод на контролираната инстанция за наличие на основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, но при ревизиране на мотивите на протестираното определение поради следните съображения:

Действително, както правилно е посочил първоинстанционният съд, правната квалификация на повдигнатото спрямо Х. Л. Ц. обвинение се нуждае от прецизиране, доколкото във внесения обвинителен акт същата е посочена като чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1 НК, без да е направена привръзка с конкретна точка от последната разпоредба.

Така обективираната в обвинителния акт правна квалификация на деянието напълно съответства на тази, посочена във второто по ред постановление от 03.12.2024 г., с което Х. Л. Ц. е привлечен като обвиняем. Въззивната инстанция счита обаче, че СРП дължи прецизно привличане към наказателна отговорност на непълнолетното лице с посочване на конкретна хипотеза по чл. 63, ал. 1 НК, за да е ясно каква редукция на наказанието следва да бъде приложена поради непълнолетие с оглед предвиденото в особената част на НК наказание за съответното деяние. Това е така, тъй като на практика за непълнолетните лица наказуемостта се очертава от предвидените в специалната част на НК санкции, заменени по реда на чл. 63 НК с по-леки, след което съдът е длъжен да оразмери наказанието в посочените предели по правилата на чл. 54 – чл. 57 НК. Сочената разпоредба служи най-вече за предвиждане на наказанието, освен че има отношение към правилата за определянето му, поради което нормата на чл. 63 НК следва всякога да се включва в правната квалификация на обвинението и то чрез конкретно посочване на приложимата хипотеза по ал. 1. Именно по този начин би се явявало изпълнено изискването на чл. 246, ал. 2 НК за посочване в заключителната част на обвинителния акт на правната квалификация на деянието. Разглежданото допуснато на досъдебното производство съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал.

4, т. 1, предл. 1 НПК представлява самостоятелно основание за потвърждаване на крайния извод на първоинстанционния съд.

Настоящият състав обаче не се присъединява към останалите аргументи, изложени в протестирания съдебен акт, с които производството е прекратено и 3 делото е върнато на СРП. На първо място, въззивният съд счита, че не са налице пороци при формулиране на обвиненията на Т. А. П. и Х. Л. Ц. в обстоятелствената част и заключението на внесения обвинителен акт, що се отнася до описанието на извършените действия от съучастниците. Това е така, тъй като напълно ясно и недвусмислено са очертани извършеното престъпление от тримата обвиняеми, времето, мястото и начинът на извършването му. Контролиращата инстанция не намира за необходимо при формулиране на диспозитива на обвинението на конкретно лице непременно да бъдат описвани подробно действията, извършени и от неговите съучастници, какъвто подход СРП е възприела по отношение на обвинението на А. П. Ц.. В този смисъл липсата на описание в диспозитивите на обвиненията на Т. А. П. и Х. Л. Ц. на конкретните действия, извършени от другите двама съучастници респективно, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила само по себе си. Напълно достатъчно е посочено, че обвиняемият Т. А. П., респективно обвиняемият Х. Л. Ц., като извършител, в съучастие с другите две лица, на които е повдигнато обвинение, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като съответните действия са конкретно формулирани. Не се констатират също така противоречия между обстоятелствената и заключителната част на внесения обвинителен акт, като напълно става ясно за извършването на какви фактически действия, които се субсумират под състава на чл. 325 НК според държавното обвинение, тримата съучастници са привлечени към наказателна отговорност.

Настоящият състав по-нататък не възприема и тезата на районния съд за непосочване по ясен начин на пострадалите лица в диспозитивите на обвинителния акт, касателно Т. А. П. и Х. Л. Ц.. Действително тримата пострадали са индивидуализирани единствено чрез своите фамилии – като „Б., Т. и С.“. Доколкото във формулирания по отношение на А. П. Ц. диспозитив същите са посочени със собствени и фамилни имена като „свидетелите И. Б., И. Т. и А. С.“, за въззивния съд не остава съмнение относно идентичността на посочените лица в обвинението на Ц., от една страна, и в тези на П. и Ц. – от друга, спрямо които са били насочени действията на тримата съучастници. Не се установяват също така несъответствия с оглед самоличността на посочените трима свидетели между начина, по който са индивидуализирани в обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт. Следователно, изводът на СРС за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в тази връзка се явява неправилен.

В допълнение на горното, въззивният съд, при служебна проверка на протестираното протоколно определение констатира следното. От приложените по досъдебно производство № 225 ЗМК 463/2024 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 3557/2024 г. по описа на СРП материали се установява, че с постановления от 08.03.2024 г. А. П. Ц., Т. А. П., Х. Л. Ц. и Г. П. П. са привлечени в качеството на обвиняеми за деяния, извършени в съучастие, със следните правни квалификации: А. П. Ц. – за деяние по чл. 325, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК; Т. А. П. – по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК; Х. Л. Ц. – по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 20, 4 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1 НК; Г. П. П. – по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК. Впоследствие обвиненията спрямо три от лицата са прецизирани, както следва: с постановление от 03.12.2024 г., предявено на А. П. Ц. на 12.03.2025 г., последният е привлечен като обвиняем за деяние по чл. 325, ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, извършено в съучастие с Т. А. П. и Х. Л. Ц.; с постановление от 03.12.2024 г., предявено на Т. А. П. на 26.02.2025 г., последният е привлечен като обвиняем за деяние със същата правна квалификация като в предходното постановление за привличане – по чл. 325, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК, като обвинението е прецизирано от фактическа страна; с постановление от 03.12.2024 г., предявено на Х. Л. Ц. на 25.02.2025 г., същият е привлечен като обвиняем за деяние с идентична правна квалификация като в предходното постановление за привличане от 08.03.2024 г., а именно по чл.

Разпечатката съдържа 25 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c323b1f-699f-4957-9f44-c746d80b8077