Решение № 133 от 19.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20251001000843 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника – Министерство на икономиката и индустрията, чрез адв. К. срещу решение № 1112 от 28.07.2025 г., постановено по т.д. № 20221100900503 по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е осъден да заплати на ищците – „Проджект Мениджмънт Адвайзори” ЕООД, „АРКА – Л.Т.Д“ ООД, „Д.о.Ф“ ЕООД, „Сиела Норма“ АД и „Инфинити травел“ АД, следните суми: 840 000 лева с ДДС, представляваща трети транш на дължимо авансово плащане по чл. 10, т. 1.3 от договор № 121 от 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 28 000 лв. за периода от предявяване на исковата молба – 16.03.2022г. до 20.06.2023г. и върху увеличения размер от 812 000 лв., считано от 21.06.2023г. до погасяването; 4 861,50 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.02.2022г. до 18.02.2022г. върху главницата от 700 000 лева без ДДС; 101 707,33 лева, представляващи средства, натрупани по специалната банкова сметка в NBD Emirates Bank, с титуляр Павилиона на Република България на Експо 2020, дължима на основание сключения между страните договор № 121 от 13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 000 лева за периода от предявяване на исковата молба – 16.03.2022 г., до 20.06.2023г. и върху увеличения размер от 100 707,33 лева, считано от 21.06.2023г. до погасяването; 1 406 740 лева с ДДС, представляваща окончателно плащане по чл. 10, т. 2 от сключения между страните договор № 121 от 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 30 000 лева за периода от предявяване на исковата молба – 27.10.2022 г. до 20.06.2023г. и върху увеличения размер от 1 376 740 лева, считано от 21.06.2023г. до 1 погасяването; сумата от 8 597,43 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.09.2022г. до 19.10.2022г. върху главницата за вземането по окончателното плащане по т.

10, т. 2 от договора, ведно със сторените по делото разноски.

В частта, с която са отхвърлени исковете на ищците срещу ответника за претендираната лихва над сумата от 4 861,50 лева до 8 361,78 лева, както и за претендирана лихва над сумата от 8 597,43 лева до 8 726,67 лева, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 2, пр. първо от ГПК.

Въззивникът/ответникът - Министерство на икономиката и индустрията счита, че решението в обжалваната от него част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, при неправилно и избирателно тълкуване на събраните по делото доказателства, пълно игнориране на част от тях и кредитиране на други без да се изложени аргументи. Според този въззивник, сумата представляваща трето авансово плащане по чл. 10, т. 1. 3 от договор № 121/13.12.2019г. и сумата представляваща окончателно плащане в размер на 21,25 % от стойността на договора, не са дължими, тъй като не са представени отчетите по чл. 30, ал. 2 от същия договор. Твърди, че е налице очевидно неизпълнение както спрямо първоначалното техническо предложение, така и спрямо финалния дизайн. Липсата на изискуемите по договори отчети, както и на двустранно подписани приемо-предавателни протоколи за дейностите по чл. 1, ал. 2, т.т. 3-9 от договора, както и на окончателен приемопредавателен протокол, представлявало основаните за неплащане. На следващо място твърди, че съгласно чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от договора, за да възникне задължение за плащане от възложителя, следвало да бъде представена оригинална фактура от изпълнителя, а представената фактура № 000000004/17.01.2022г. е проформа. Твърди, че идеята на финалния дизайн е да допълни техническото задание, а не да създава различни задачи без изрично изменение на договора, с което се нарушавала разпоредбата на чл. 116 ЗОП.

Твърдението за разминаване на съществени елементи от техническото предложение и финалния дизайн, означавало, че договорът е изпълнен в разрез с договореното. На следващо място твърди, че ищците не са доказали предявените искове. От множеството представени чек листове за извършени проверки в периода месец септември – месец декември 2021г., се установявало, че редица дейности не са изпълнени или са само частично изпълнени, които трябвало да бъдат изпълнени в цялост преди 01.10.2021г. Това било констатирано от министъра на икономиката в писмо изх. № 92-00-1341/24.11.2021г., писмо изх. № 92-00-1341/09.11.2021г. и писмо изх. № 92-00-86/24.03.2022г. Според въззивника, първоинстанционният съд не е обсъдил заключенията на вещите лица по 10-те съдебни експертизи заедно със всички доказателства по делото. Същевременно оценителната СИЕ приемала пълно изпълнение към 22.05.2022г. и 31.07.2022г. на дейностите по т. 3.1. до т. 3.4 от ценовото предложение, съответстващи на дейностите по чл. 1, ал. 2, т. 4 от договора, което било след приключването на ЕКСПО. Вещото лице и съдът са игнорирали доказателствата, че в периода от 01.10.2021г. до 16.12.2021г., на място е имало представители на възложителя с цел осъществяване на контрол, като техните констатации за неизпълнението на изпълнителя са документирани в докладите от командировките и 2 приложените чек листове. На следващо място твърди, че не бил проведен Национален ден на България и нe бил уведомен възложителя за да осигури присъствието на официални лица.

Освен това, не била осигурена и фолклорна програма 3/три пъти/ в самия ден. Това означавало, че било налице пълно неизпълнение на тази поддейност и липсвало основание за нейното заплащане. Изпълнителят е представил окомплектовани документи за приемане и плащане на изпълнителя едва на 16.06.2023г., при положение, че сроковете за това били през 2022г. На следващо място твърди, че съдът е обсъдил в решението само показанията на свидетелите посочени от ответника, но не и на тези посочени от ищеца и разпитани по делото. Счита, че липсва изпълнение по чл. 1, ал. 2, т. 4.5. и 4.6. от договора съответстващо на подейностите по т. 3.2. ежедневна програма за събития и т. 3.3. – съпътстващи събития, защото не били доказани от изпълнителя. По отношение на дейностите по извършване на строително монтажни/довършителни работи и вътрешно изграждане, оборудване, обзавеждане, инсталиране на експонати и осигуряване на персонал, съдът е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице № 39699/31.03.2025г., но без да извърши съпоставка с останалите доказателства по делото – нямало хладилник, монитори и седящи места за двете видео инсталации, не били инсталирани редица експонати и не били изпълнени голяма част от инсталациите. Първоинстанционният съд неправилно е приравнил забавеното изпълнение на пълно такова. В случая, неизвършването в срок на изпълнението означавало, че вече е лишено от интерес за възложителя. Приемането на опозиционната теза, че финалният дизайн имал превес над техническото предложение, обезмисляло правилата за съдържание на договора по ЗОП и ЗЗД. В този контекст, неправилен бил изводът на съда, че евентуалното изпълнение няколко месеца по-късно би могло да санира вече настъпилото неизпълнение. Освен това, още към датата на откриване на международното изложение „Дубай Експо 2020“, изпълнителят в значителна част не е изпълнил част от задълженията си по договора. Не били изпълнени и следните дейности: „#bgspase“, „morethanphysicalspace“, “kidsmobility“ и „3D мапинг“. На следващо място твърди, че дейност „Осъществяване на търговска дейност“ започнала със значително закъснение, като списъкът с продуктите не бил предварително съгласуван с възложителя. По отношение на дейност „Рекламноинформационни материали“ твърди, че същите не били съгласувани с възложителя и изготвените не отговаряли на изискванията – версии на арабски и английски език, както и за тяхното разпространение на хартиен носител. Нямало данни и за използването на мобилно приложение, за което вещите лица установили, че поставеният код със стикер не функционира. Липсвали и доказателства за реализирани надлежни охранителни мерки и камери, като била използвана системата на организатора. Нямало лице с професионална подготовка пожарна безопасност, което представлявало съществено неизпълнение на договора. Според въззивника, възложителят не дължи на изпълнителя възнаграждение за неизпълнените дейности – двата макета на самолети, интерактивна детска площадка, стената-фасада за катерене и др. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, касаещи възражението за прихващане, заявено от ответника с вземането му за неустойка по чл. 32 и чл. 33, ал. 2 от договора, които клаузи са валидни и уреждат неустойки за забавено и пълно неизпълнение. По отношение на уважения иск за сумата от 101 707,33 лева от 3 натрупаните суми по банкова сметка в Дубай, счита, че не са предмет на договора. Доводите на ищеца и съда за възникване на мандатно правоотношение не били доказани, освен това била игнорирана нормата на чл. 285 ЗЗД и не били взети предвид евентуални разходи и вреди на довереника за поддържане на т.нар. доверителна сметка. Представя писмени бележки, в които преразказва изложените доводи във въззивната си жалба. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове, съответно да уважи изявлението за съдебно прихващане. Претендира разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от ищеца за въззивното производство.

Въззиваемите/ищците –„Проджект Мениджмънт Адвайзори” ЕООД, „АРКА – Л.Т.Д“ ООД, „Д.о.Ф“ ЕООД, „Сиела Норма“ АД и „Инфинити травел“ АД са подали в срок съвместен писмен отговор на въззивната жалба на ответника, чрез адв. Ч.. Считат въззивната жалба на ответника за неоснователна, а решението в обжалваната от него част за правилно и законосъобразно. Излагат подробни доводи по всяко едно от твърденията във въззивната жалба, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане доводите на ответника. Молят въззивния съд да остави без уважени въззивната жалба на ответника и да потвърди решението в тази част. Представят писмени бележки, в които преразказват изложените доводи в отговора на въззивната жалба. Претендират направените разноски за въззивното производство, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК. В условията на евентуалност правят възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от ответника за въззивното производство.

Подадена е въззивна жалба и от ищците – „Проджект Мениджмънт Адвайзори” ЕООД, „АРКА – Л.Т.Д“ ООД, „Д.о.Ф“ ЕООД, „Сиела Норма“ АД и „Инфинити травел“ АД срещу решение № 1112 от 28.07.2025 г., постановено по т.д. № 20221100900503 по описа на Софийски градски съд, в частта, с която не им е присъдена законната лихва върху претендираните главници, считано от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане, а е присъдена, считано от датата на увеличението на исковите претенции за главници по чл. 214, ал. 1, изр. последно от ГПК.

Препис от въззивната жалба на ищците е връчен на ответника – Министерство на икономиката и индустрията, който е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, чрез чрез адв. К.. Счита, че въззивната жалба на ищците е просрочена и моли да им бъде върната.

В условията на евентуалност счита, че въззивната жалба на ищците е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски по въззивната жалба на ищците.

Въззивните жалби са подадени от легитимирани лица, срещу подлежащо на въззивно обжалване решение на СГС, в законоустановения срок, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

При служебно извършената от въззивния съд проверка, на основание чл. 269 ГПК, се установява, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка от приетите по 4 делото писмени доказателства и страните не спорят, че между ДЗЗД „БЪЛГАРИЯ ЕКСПО 2020“/с участници в обединението ищците – „Проджект Мениджмънт Адвайзори” ЕООД, „АРКА – Л.Т.Д“ ООД, „Д.о.Ф“ ЕООД, „Сиела Норма“ АД и „Инфинити травел“ АД/ и Министерство на икономиката/ответника/ е сключен договор по реда на ЗОП № 121/13.12.2019 г., с предмет „Осигуряване на цялостна организация по подготовка, изготвяне на концепция и осъществяване на участието на Република България в Световно универсално изложение ЕКСПО 2020 Дубай, Обединените арабски емирства“, изменен с допълнително споразумение № 121-2019-1/20.07.2020г., с което срокът за изпълнение на услугите е изменен на 31.07.2022г. и е уговорен нов краен срок на договора до 01.10.2022г. В чл. 1, ал. 2 от договора са посочени услугите, които изпълнителят следва да извърши, които включват реализиране на основни дейности и поддейности. Уговорено е възнаграждение от 6 720 000лева с ДДС, от които авансово е заплатена сумата от 4 452 000 с ДДС. Не са заплатени 840 000 лв. с ДДС, за което е издадена проформа фактура № 4 от 17.01.2022 г. с падеж до 31.01.2022 г. и окончателно плащане през 2022 г. в размер на 1 428 000 лева с ДДС, дължимо в срок до 20 работни дни от представяне на документите по чл. 11, ал. 1 от договора. Изпълнението на договора трябва да бъде извършено съгласно Техническата спецификация/Приложение № 1/ и изискванията на Организатора на изложението на място.