Решение № 256 от 15.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20241100501115 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Срещу постановеното решение № 20103646 от 25.09.2023 г. по гр.д. № 33153 по описа за 2020 г. на СРС, Първо ГО, 30-ти състав, са постъпили въззивни жалби от:

1-„С.-***“ ООД, ищец пред СРС.

Решението се обжалва в частта, в която са отхвърлени исковете, както следва: срещу С. Р. за сумата над 1650 лв. до сумата от 3300 лв. и за сумата над 838,07 лв. до сумата от 1676,13 лв., както и за законната лихва върху главницата в размер на 1650 лв. от дена на завеждане на иска до окончателното плащане на обезщетението; срещу С. Р. за сумата над 1650 лв. до сумата от 3300 лв. и за сумата над 838,07 лв. до сумата от 1676,13 лв., както и за законната лихва върху главницата в размер на 1650 лв. от дена на завеждане на иска до окончателното плащане на обезщетението; срещу И. Р. за сумата над 1650 лв. до сумата от 3300 лв. и за сумата над 1

838,07 лв. до сумата от 1676,13 лв., както и за законната лихва върху главницата в размер на 1650 лв. от дена на завеждане на иска до окончателното плащане на обезщетението.

Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на така постановеното от СРС, решение, в частта, в която е било прието съпричиняване в размер на 50 %. Сочи, че мотивите на СРС били противоречиви, а изводите му били направени без да са обсъдени в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства. Решението било постановено единствено въз основа на събраните по делото гласни доказателства. Въз основа на тези гласни доказателства СРС бил приел, е реалното техническо състояние на процесния трактор не съответства на описаното в документите относно неговата изправност. Твърди се, че тези показания били неубедителни, непълни и противоречиви. Същите не обосновавали правен извод за наличие на съпричиняване. Освен това противоречали на другите събрани по делото доказателства. По отношение на свидетеля С. се твърди заинтересованост, тъй като същият бил във фактическо съжителство с една от ответниците. Затова неговите показания не следвало да бъдат кредитирани. Приложение намирало правилото на чл.172 ГПК. Този свидетел се явявал като такъв и по други дела между страните като в показанията си се позовавал на нещо „чуто“ във фамилията. Сочи, че извода за наличие на съпричиняване не може да почива на предположение. По делото не били доказани конкретни действия или бездействия на увредения – ищец, с които същият да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Не била доказана и причинната връзка. Наред с това, от заключението на приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза било установено, че процесния трактор бил в изправност; установена била и реалната му цена.

Ответниците твърдели, че съпричиняването е обусловено от това, че ищеца бил възложил на Я.Р. извършването на работата – „почистване на имот в с.Манаселска река“. По делото не било доказано да е имало причина такова възлагане да бъде сторено и оттук липсвало съпричиняване поради възлагане на работата. Сочи, че по делото се установило, че ответницата С. Р. била имала имоти в тези землища и интерес от ползване на трактора. Счита, че са налице предпоставките за уважаване на претенциите по чл.45 ЗЗД срещу ответниците.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваните му части и вместо това да се постанови друго, с което същите се уважат по 2 начина визиран в жалбата. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответниците пред СРС, в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното от СРС, решение. Считат, че не са допуснати сочените от въззивника нарушения на материални и процесуален закон. Противно на соченото от въззивника, СРС бил обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и бил достигнал до правилния извод за наличие на съпричиняване. Приложени били и критериите на чл.172 ГПК. Показанията на свидетелите били ясни, точни и непротиворечиви.При съвкупната преценка на гласните доказателства се достигало до извода, че процесното МПС – трактор, не бил в добро техническо и експлоатационно състояние. Сочат, че това състояние на трактора било известно на И.Р., който, въпреки това го бил предоставил на брат си за извършване на работата. Вследствие на това се било достигнало до трагичния инцидент, при който загинал Я.Р.. Доводите на въззивника не съответствали на приетата съдебно-автотехническа експертиза.

Такива изводи вещото лице не било правило, а и не можело да направи, тъй като към датата на изготвяне на заключението тракторът бил в състояние на „скрап“. Относно реалната стойност на МПС заключението не давало такава на процесния трактор, а цената била хипотетична и то ако се вземе предвид, че МПС е в добро експлоатационно състояние. Тракторът бил закупен от И.Р. и предаден на Я.Р. за извършване на възложената от брат му, работа. Това се установявало от постановлението за прекратяване на наказателното производство. И.Р. в качеството му на управител на ищцовото дружество се явявал възложител на работата. Това било доказано от събраните по делото доказателства. Затова и същият отговарял наравно с изпълнителя за настъпването на процесното ПТП, респ. за половината от настъпилите вреди.

Затова считат, че извода на СРС за наличие на съпричиняване е правилен.

МПС не било ново, както и не било в добро техническо състояние. Това се установявало от показанията на свидетеля С.. Същите били непротиворечиви.

Освен това се потвърждавали и от показанията на свидетеля М.. Последният сочел, че поради недоброто техническо състояние И.Р. се страхувал да го управлява. Затова помолил брат му да го управлява. Твърди се, че показанията на свидетелите, разпитани на страната на ищеца, били неточни, неясни и противоречиви. Правилно не били кредитирани от съда. Следвало да се вземе предвид, че свидетелката Т. сочела, че транспорта на трактора не е заплатен от 3 ищеца. Самият трактор бил закупен със заем от починалия брат. Свидетелят Х. сочел, че никога не е виждал процесния трактор в движение и няма представа за неговата цена. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Обжалваното решение е връчено на въззивника на 02.10.2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 16.10.2023 г./по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

2- С. С. Р., И. Я. Р. и С. Я. Р., ответници пред СРС.

Решението се обжалва в частта, в която са уважени претенциите по чл.45 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.

Излагат се доводи за липсата на пасивна процесуална легитимация на ответниците. Сочат, че мотивите на СРС, за да приеме, че ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по исковете, били противоречиви.

Деликтната отговорност била лична и не се наследявала, затова ответниците не можело да отговарят по така предявените искове по чл.45 ЗЗД. Ищецът нямал активна процесуална легитимация. Това било така, защото не било установено И.Р. да е едноличен собственик на капитала на дружеството – ищец. И.Р. бил съдружник в дружеството заедно с Р. Р.. Това се установявало от проверката в Търговския регистър /ТР/. Счита, че за да се предяви иск е необходимо решение на Общото събрание на съдружниците, при това с нот.заверка на подписите и съдържанието. Това било така, защото дружественият договор не предвиждал изключението по чл.137, ал.4 ТЗ. Тъй като такова решение не било представено, то искът бил недопустим. Следвало да се вземе предвид, че управителят само представлява дружеството и имплементира взетите от ОС на дружеството, решения. Той, обаче, нямал самостоятелна моля да инициира съдебни производства. Освен това от данните по досъдебното производство, които били събрани по делото, се установявало, че процесния трактор е закупен от И.Р. на 17.07.2015 г. Затова ирелевантно по спора било на чие име се води трактора. Освен това исковете не били доказани по основание и размер. По делото не се било установило, че търпените вреди са по причина действията на починалия Я.Р.. Неправилно 4

СРС бил приел, че ПТП е настъпило поради допуснати от Я.Р. нарушения на ЗДвП. От показанията на разпитаните по делото свидетели и по-конкретно от тези на свидетеля С., се установило, че трактора не е бил в добро техническо състояние. Относно последното се излагат отново доводите в отговора по въззивната жалба на ищеца. Относно реалната стойност на трактора се позовават на договора за покупко-продажба на същия, в който като застрахователна стойност била посочената такава в размер на 500 лв. Считат, че именно тази сума следва да бъде взета предвид като „реална пазарна стойност“ на трактора. Това било така, защото тази стойност отговаряла на реалното техническо състояние на трактора, овехтяване, амортизация, възраст и други показатели. „Договорената“ продажна цена в размер на 9900 лв. можела да е обусловена от други фактори, които били субективни.

Неправилно СРС бил приел като реална цена на трактора тази по договора за покупко-продажба. Вещото лице говорела за хипотетична стойност. Изрично било посочено, че предоставената оценка не е на процесния трактор. Сочат, че СРС не бил разгледал възражението им, че сделката е симулативна, тъй като договорената цена била 20 пъти над реалната такава; налице била хипотезата на чл.26, ал.2 ЗЗД-сделката била нищожна. А това отново водело до липсата на активна процесуална легитимация, тъй като при уважаване на това възражение, вещта се връщала в патримониума на продавачите. СРС бил длъжен, но не се произнесъл по този въпрос. Освен това, ищецът не доказал „обедняване“, тъй като липсвали доказателства да е заплатил продажната цена на вещта. Недоказано останало по делото И.Р. или дружеството да са имали претенции към останките от трактора. От разпита на свидетелите се установило, че никога не било вземано разрешението на ответниците тракторът да бъде поставен в имота им. Точно обратното, установило се, че ответниците нееднократно са канили ищеца да премахне трактора от имота им. Тракторът не бил премахнат от ответниците, тъй като транспортната услуга била скъпа и не следвало да бъде заплащана от тях, а от неговия собственик. С този трактор бил загинал техен близък и за ответниците било чисто човешки и емоционално трудно; те не желаели тракторът да бъде в имота им. Още повече при липсата на плащане на обезщетение за ползването на имота от страна на ищеца. Твърди се, че по делото не била установена собствеността върху трактора, нито се установило кой е заплатил продажната цена, нито тази цена. Не се доказало и плащане на цената. Сочи се, че 5 наследодателят на ответниците бил предоставил на брат си сумата в размер на 1000 лв. за закупуването на трактора, но липсвали данни дали И.Р. е платил тази сума на продавачите. Не било установено техническото състояние на трактора към момента на ПТП Не било установено по делото чий действия са довели до настъпването на ПТП, причинната връзка с вредоносния резултат.

Доказателствените искания били частично недопустими и неотносими. Това налагало отхвърляне на ищцовите претенции. Изцяло доказано било възражението за прихващане, което СРС неправилно бил оставил без уважение. Безспорно по делото било установено, че трактора се намира в имота на ответниците без тяхното разрешение и без заплащане на обезщетение за ползване. По делото била изслушана съдебно-оценителна експертиза, който следвало да бъде кредитирана от съда. От същата се установявало, че справедлива пазарна стойност за ползването на имота е тази в размер на 49 306,59 лв. От тази сума ответниците се били лишили, тъй като не могли да отдадат имота под наем поради намиращите се в него останки на трактора. Следвало да се кредитира заявеното от вещото лице, че поради намиращите се там останки на трактора, целият имот не може да се ползва.