Решение № 655 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 655 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110212649 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ гр. София, 24.02.2026

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

При участието на секретаря: Ани Ковачева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 12649 по описа на съда за 2025 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК **********, срещу наказателно постановление (НП) № 42-0010958 от 16.07.2024 г., издадено от Г. Л. Н. – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. София (ОО „АА“ – София), с което за нарушение на чл. 91в, предл. 2, т. 2, предл. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) е наложена на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл.

104, ал. 7, предл. последно от ЗАвПр.

С жалбата се иска отмяната на атакуваното НП, като го счита за незаконосъобразно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не се представлява. В депозирани писмени бележки повтаря доводите изложени във въззивната жалба.

Въззиваемата страна в лицето на административнонаказващия орган, редовно 1 уведомена не се явява и не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо към преписката приложена към сезиращата съда жалба, се излагат доводи в подкрепа на обжалваното НП, като се иска потвърждаването му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 30.05.2024 г. И. М. – инспектор при ОО „АА“ – София, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение в присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал АУАН, като в полето за възражения записал само „имам възражения по акта“.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили допълнителни възражения срещу описаното административно нарушение в АУАН

Въз основа на така съставения АУАН на 16.07.2024 г. Г. Н. – началник ОО „АА“ София издал НП, предмет на проверка в настоящото производство. За същия не се установява да е редовно изпълнена процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което жалбата срещу него се явява подадена в срок.

В изпълнение на контролното си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 92, ал. 1 и ал.

2 от ЗАвПр за актосъставителя и е представена заповед за компетентност на наказващия орган. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като описанието на нарушението е достатъчно ясно и съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

С известие от 09.05.2024 г. служители на АА изискали от „*****“ ЕООД да представи документи за извършване на комплексна проверка за периода 01.06.2023-01.05.2024 г. В т.3 от известието било посочено, че дружеството следва да представи превозни документи на ППС, като в т.3.4 били посочени тахографски листа, както и съхранени и архивирани данни от дигиталните тахографи и картите на водачите с цифрово криптиран подпис за проверявания период. В известието не били посочени конкретни МПС. Известието било получено от управителя на дружеството на 15.05.2024 г.

На 30.05.2024 г. бил съставен констативен протокол за извършена комплексна проверка от служители на АА. В него под т.9 били посочени пет броя ППС, с които се извършва дейността на дружеството. Същевременно в т.18, озаглавена „Изводи“, под номер 2 било посочено, че „превозвачът не представя информация от дигиталния тахограф на МПС с № **********, от кат N3“ изискани с известие от 09.05.2024 г. В т.9 на констативния протокол и в известието не е било посочено МПС с този номер и не се съдържали твърдения, че жалбоподателят е извършвал дейност с МПС с този регистрационен номер. Въпреки това фактическото твърдение от протокола било възпроизведено и в АУАН и в НП без да се индивидуализира по какъвто и да е друг начин въпросното МПС.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на св И.М. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – известие, констативен протокол, справки, заповеди и др., които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост, поради което по 2 аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. По същество липсва и спор относно относимите към предмета на делото факти.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението по чл. 91в, т. 2 от ЗАвПр.

Съгласно въпросната разпоредба превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф.

По делото се установи, че от дружеството жалбоподател е било изискано да представи информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф на ППС, вписани в лиценза му, без да се конкретизират тези ППС. При извършена впоследствие проверка е прието, че дружеството извършва дейността си с пет броя ППС, които са индивидуализирани с регистрационен номер, категория, удостоверение за технически преглед и протокол за тахограф. Дружеството е санкционирано за това, че не е представило информация от ППС, индивидуализирано единствено чрез регистрационния си номер в НП, като ППС с този регистрационен номер не е посочено сред тези, за които се твърди, че са ползвани от дружеството. Поради това не може да се направи извод, че за жалбоподателя е съществувало задължение и възможност да представи посочената в НП информация относно това ППС, като същото не е било конкретизирано и в процесното заявление. След като за жалбоподателя не е съществувало задължение за представяне на информация за посоченото МПС, непредставянето на така индивидуализираната информация не нарушава горепосочената разпоредба. Жалбата се явява основателна и НП следва да бъде отменено като постановено при неправилно нарушение на материалния закон.

Следва да се посочи, че предметът на делото в административнонаказателното производство и фактическите рамки на доказване се определят от изложеното в АУАН и НП, като съдът не разполага с правомощие да разширява, допълва и изменя фактическата рамка на административното обвинение. Съдебният контрол не е средство за саниране на пропуски в дейността на АНО, а за проверка на това дали са били налице предпоставките за издаване на НП, като не може дадено обстоятелство да се изследва и установява за пръв път пред настоящата инстанция, пред която не се допуска съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (аргумент за противното от чл. 63, ал.7, т.1 от НП). Поради това и в интерес на АНО е да не бъде безкрайно лаконичен при описание на фактическата обстановка на посочваните в НП нарушения.

При този изход на делото жалбоподателят би имал право на разноски, но не претендира такива.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0010958 от 16.07.2024 г., издадено от началник ОО „АА“ – София, с което на основание чл. 104, ал. 7, предл. последно от ЗАвПр на „*****“ ЕООД, ЕИК ********** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 91в, предл. 2, т. 2, предл. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София - град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

СЪДИЯ:

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4