Решение № 867 от 21.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 867 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20221110204579 по описа за 2022 година при участието на секретаря Вера Тасева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 4579 по описа на СРС за 2022 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.58д –чл.63д от ЗАНН (ред., ДВ, бр.109 от 2020г.).

Образувано е по жалба на Й. Н. П. срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 5175915 от 22.03.2022г., издаден от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за отмяна на издадения електронен фиш, поради неговата незаконосъобразност. Изтъква се, че не било посочено точното местоположение на техническото средство, заснело моторното превозно средство (МПС), движещо се със скорост над максимално допустимата. Допълва се, че посоченото местоположение на средството за измерване (СИ) било с неточно съдържание и невярно. Твърди се също, че издаденият ЕФ бил неточен и опорочен. В жалбата се излагат и твърдения, че имало фактически данни, че камерата била заснела автомобила, който се движи в близост до нея, а не превозното средство с превишената скорост. Иска се жалбата „да бъде одобрена за отмяна” на процесния електронен фиш.

В съдебното заседание жалбоподателят Й. Н. П., редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Наказващият административен орган – СДВР, редовно призован, представлява се от 1 юрк. Д.Б. (вж. л.69), който счита за неоснователна жалбата и пледира за потвърждаване на оспорения ЕФ като законосъобразен, защото било безспорно установено извършеното нарушение и нямало допуснати процесуални нарушения, като моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери атакувания електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали (поотделно и в тяхната съвкупност), съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Посредством запис от мобилна (преносима) система за контрол на скоростта на моторни превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации „ARH CAM S1” с фабр. № 11743ee, предоставена на полицейския служител от Отдул „Пътна полиция” – СДВР СЛ. СЛ.(вж. протокол на л.7 и ежедневна ведомост на л.8) било установено, че на 14.05.2021г., в 13:23.23 ч., в гр. София, по път Е 80 (ул. „Околовръстен път”), с посока на движение от бул. „Цариградско шосе ” към бул. „Ботевградско шосе ”, до ул. „Никола Петков ” (разклона за с. Казичене), с е движело моторно превозно средство – товарен автомобил марка/модел „****” с рег. № *******, със скорост на движение от 68 км/ч., при въведено с пътен знак „В 26 – Забранено е движението с повисока от означената скорост” ограничение за пределната скорост извън населено място от 50 км/ч. (вж. снимков материал – л.12). Изготвен бил снимков материал № 11743ЕЕ/0093366.

Нарушението е установено чрез преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации „ARH CAM S1” с фабр. № 11743ee, която била предоставена на полицейски служител (вж. протокол на л.7), и била вписана под № 5126 в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (СИ), със срок на валидност до 07.09.2027г. (вж. л.11, 26). На посоченото техническо средство „ARH CAM S1” с фабр. № 11743ee била извършена последваща проверка на 28.09.2020г. със срок на валидност една година, като за тази проверка е съставен Протокол № 60-СИСИС/28.09.2020г. за проверка на преносима система за контрол на скоростта (вж. л.5, 54).

Въз основа на този снимков материал, неизвестно лице от СДВР издало електронен фиш сер. К № 4879910 за това, че на 14.05.2021г., в 13:23 ч., в гр. София, по път Е 80 (ул. „Околовръстен път ”), с посока на движение от бул. „Цариградско шосе ” към бул. „Ботевградско шосе ”, до ул. „Никола Петков ” (разклона за с. Казичене), се движел посоченият товарен автомобил с рег. № ******* (собственост на „****** ” ООД с ЕИК: ********** – вж. л.11), като в ЕФ било записано, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., въведена с пътен знак „В 26 – Забранено е движението с по-висока от означената скорост”, а установената с техническото средство скорост била 65 км/ч., т. е. допуснато е превишение на разрешената скорост с 15 км/ч. Поради това и на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на лицето К.Г.Г., посочено в този ЕФ като представител на 2 юридическото лице ‑ собственик, било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева (вж. л.17).

Въпросният ЕФ бил връчен на 04.06.2021г. (вж. л.17) и на същата датата до СДВР била подадена декларация за предоставяне на информация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от лицето И.Ц.П. – пълномощник на К.Г. (вж. л.19), в която било посочено, че на посочените в ЕФ сер. К № 4879910 дата и място жалбоподателят Й. Н. П. е управлявал процесното МПС.

На 18.08.2021г. бил анулиран ЕФ сер. К № 4879910 (вж. л.17).

Въз основа на изготвения снимков материал и информацията в декларацията, на 20.08.2021г. неизвестно лице от СДВР издало обжалвания ЕФ сер. К № 517915 за това, че на 14.05.2021г., в 13:23 ч., в гр. София, по път Е 80 (ул. „Околовръстен път ”), с посока на движение от бул. „Цариградско шосе ” към бул. „Ботевградско шосе ”, до ул. „Никола Петков” (разклона за с. Казичене), с гореспоменатото МПС – товарен автомобил марка/модел „****” с рег. № ******* (собственост на „****** ” ООД) се движело със скорост от 65 км/ч., при въведено с пътен знак „В 26” ограничение от 50 км/ч. за извън населено място, е извършено нарушение за скорост, установено с горното техническо средство, като е отчетено превишение на разрешената скорост с 15 км/ч. Поради това и на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Й. Н. П. (жалбоподател по делото) било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Оспорваният ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 22.03.2022г. (вж. л.9), след което с жалба вх. № УРИ-433200-31723/29.03.2022г. ЕФ бил обжалван пред СРС (вж. л.2).

Според извадката от информационната система на ОПП-СДВР собственик на въпросното превозно средство към 07.06.2017г. е юридическото лице „******” ООД с управител К.Г.Г. (вж. л.11, 19).

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.4), протокол № 60-С-ИСИС/28.09.2020г. за последваща проверка (ПП) на техническото средство (л.5, 48, 54), удостоверение № 17.09.5126 за „одобрен тип ” средство за измерване (л.6, 53), протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (л.7), ежедневна форма на отчет на наряда (л.8), справка с намерени фишове за съставяне/връчване на ЕФ (л.9), справка АИС-КАТ за собственост на МПС (л.11), справка-картон на водача с данни за нарушения на ЗДвП (л.13-15), декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП (л.16), предходен (анулиран) ЕФ № К 4879910 (л.17), свидетелство за управление на МПС на жалб. П. (л.18), пълномощно (л.19), писмо от 16.08.2022г. от БИМ относно средството за измерване (л.26), удостоверение за „одобрен тип” СИ с приложение (л.27-40), допълнение № 18.05.5126.1 към удостоверение за „одобрен тип” техническо средство с приложение (л.41-45), допълнение № 20.03.5126.2 към удостоверение за „одобрен 3 тип” техническо средство с приложение (л.46-47), писмо от 15.08.2022г. ОПП – СДВР (л.51), писма от 11.08.2022г. от Дирекция „УАТ ” – Столична община (л.56, 58), писмо от 22.08.2022г. от ОПУ – гр. София при АПИ (л.60), схема на организацията на движението в пътния участък по ЕФ (л.61-62), както и веществените доказателства: 3 (три) бр. фотоснимки (л.10, 10гръб, 12).

По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма относими гласни доказателства.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата и часа на административното нарушение и автомобилът (марка/модел и регистрационен номер), с който е извършено въпросното нарушение, но писмените доказателства не установяват редица релевантни обстоятелства: ограничението с наличен пътен знак на максимално разрешената скорост, което се твърди в оспорвания електронен фиш (50 км/ч. – бел. с.), с оглед точната стойност на отчетената скорост на превозното средство (в ЕФ тя е 65 км/ч., а на снимковия материал – 68 км/ч., но с оглед допустимата грешка на СИ от ± 3 км/ч. за скорости до 100 км/ч., същата може да бъде и 71 км/ч.), както и точното превишение на разрешената скорост – в ЕФ е отразено превишена стойност от 15 км/ч., а на снимковия материал с оглед данните в него превишението би следвало да бъде 18 км/ч.

Отделно от това, от писмените доказателства по делото не се установява безспорно мястото на извършване на процесното административно нарушение (до ул. „Никола Петков”/разклона за с. Казичене), вкл. и дали автомобилът се е движил в рамките на или извън населеното място, за да бъде преценена каква е максималната законово разрешена скорост за движение, съотв. дали има наличие на знак, въвеждащ друг предел на разрешената скорост.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи от страна на първостепенния съд:

Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното физическо лице), депозирана е в преклузивния срок по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8, изр.2, предл.1 от ЗДвП (ЕФ е връчен с разписка на 22.03.2022г., а жалбата е от 29.12.2022г.) и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административно-наказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.2 от ЗАНН) и като такава следва да 4 провери законността им, т. е. дали са били спазени процесуалните правила и дали е правилно приложен материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН).

Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и до ограничаване на правото на защита на нарушителя, което налага отмяна изцяло на атакувания ЕФ, като съображенията са следните:

Н а първо място, в ЕФ липсват данни за извършителя на административното нарушение, защото е посочен собственикът и ползвателят на МПС, но не и лицето, което конкретно на 14.05.2021г. в 13:23 ч., в гр. София, по път Е 80 (ул. „Околовръстен път ”), с посока на движение от бул. „Цариградско шосе” към бул. „Ботевградско шосе ”, срещу ул. „Никола Петков” (разклона за с. Казичене), е управлявало въпросното МПС. Поради това съдът приема, че в оспорения ЕФ сер. К № 5175915 не са посочени всички съставомерни елементи на процесното административно нарушение – не е отбелязано кой е управлявал заснетото МПС, респ. кой е авторът на нарушението (нарушителят). Качеството на собственик на дадено лице спрямо конкретното МПС не го прави автоматично нарушител на правилата, установени в разпоредбите на Раздел IV – „Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта” на Глава Втора от ЗДвП. Посочената в електронния фиш нарушена законова норма (чл.21, ал.1 от ЗДвП) недвусмислено сочи за извършител на това нарушение „водача на пътното превозно средство”, с което е превишена въведената от закона максимално допустима скорост на движение, доколкото чл.21, ал.2 от цит. з. единствено има значение за „означаването” на различна от законовата скоростта на движение, която не следва да се надвишава, но няма отношение към автора (извършителя) на този тип нарушения. В тази връзка, в обжалвания ЕФ въобще не е отразено кое е лицето, което е било „водач” и е управлявало лекия автомобил „****” с рег. № *******, заснето от системата за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.