Акт от 08.02.2017, Районен съд - Радомир

Р

Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 08.02.2017 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О

Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на девети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М.М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 743 по описа за 2016 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че при него имало открита партида за доставка на вода в недвижим имот, находящ се в с. Углярци, общ. Радомир. Титуляр на партидата с абонатен номер.бил ответникът Е.И.В.. По смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи ответникът, като собственик на водоснабден имот, бил потребител на В и К услуги. Продажбата на тези услуги се осъществявала от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник при условията на публично известни Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите. По силата на Общите условия бил определен срок, в рамките на който абонатите били длъжни да заплащат дължимите суми. Срокът бил 30-дневен от датата на фактурирането, като с изтичането на последния ден от 30-дневния срок абонатът изпадал в забава.

Тъй като ответникът не заплатил стойността на доставената вода за исковия период от време, ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и било образувано ч. гр. д. № .2016 г. по описа на РРС. В това производство била издадена заповед за изпълнение за исковите суми, като след издаване на процесната заповед за изпълнение в законоустановения срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК постъпило възражение от ответника.

От съда се иска признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество присъдените със заповед за изпълнение на парично задължение суми, а именно: сума в размер на 1116,44 лева - главница, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за обект в с. Углярци, общ. Радомир за периода от 24.12.2012 г. до 10.02.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.06.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 168,35 лева - обезщетение за забавено изпълнение (мораторна лихва), за периода от 16.02.2013 г. до 26.02.2016 г.

Претендират се разноски за производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник, редовно призован, изпраща представители – адв.

Н. и адв. Д.от САК, които поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи изцяло.

В съдебно заседание ответникът Е.И.В., се явява лично и с адв. А. от ПАК, който оспорва подадената искова молба и моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник е подало на 17.06.2016 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК против ответника Е.И.В. за дължими суми за доставена и консумирана питейна вода за обект, находящ се в с. Углярци, общ. Радомир за периода от 24.12.2012 г. до 10.02.2016 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № ./2016 г. на РРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ./20.06.2016 г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът Е.И.В. депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Водоснабдяване и канализация“ ООД, гр. Перник предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са представени и приети

Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.

Видно от представената по делото справка

- извлечение за абонатен номер №., Е.И.В. не е заплатил на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Перник сума в размер на 1116,44 лева - главница, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект, находящ се в с. Углярци, общ. Радомир за периода от 24.12.2012 г. до 10.02.2016 г., както и сума в размер на 168,35 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 16.02.2013 г. до 26.02.2016 г.

По делото е изслушана и приета съдебно – икономическа експертиза. Вещото лице е изготвило своето заключение, след като се е запознало с всички документи, приложени по делото, посетило е на място ищцовото дружество, където е бил осигурен достъп до извлеченията от сметка на ответника и карнета на инкасатора, като е дало заключение, че след 24.12.2012 г. в ищцовото дружество имало открита партида за отчитане на студената вода в имота на ответника. Въз основа на проверените документи и извършените справки, вещото лице дава заключение, че размерът на дължимите от ответника суми са както следва: 1116,44 лева - главница, представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект, находящ се в с. Углярци, общ.

Радомир за периода от 24.12.2012 г. до 10.02.2016 г., както и сума в размер на 168,35 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 16.02.2013 г. до 26.02.2016 г. Подробното формиране на сумите по дати вещото лице е посочило в таблица, неразделна част от заключението. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че начисляването на изразходваното количество вода е извършено на база среден разход

По делото е изслушана и приета и съдебно

– техническа експертиза, от заключението по която става ясно, че процесният имот е водоснабден и има открита партида на името на ответника. Вещото лице посочва, че монтираният в имота на ответника водомер е силно замърсен и е невъзможно да се извършва реално отчитане на потребеното количество вода, като отчитането било извършвано на база специалната методика, посочена в нормативните актове, уреждащи тази материя и в съответствие с нея – по 5 куб. метра на живущ в имота. Вещото лице посочва, че отразеното във фактурите, издадени на името на отвеника, съответствало на отчетеното в карнетите.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица по изслушаните съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертизи, тъй като същите са обективни, обосновани и компетентно изготвени.

От показанията на разпитания по делото свидетел Р.К. Н. се установява, че в с. Углярци ищцовото дружество не предоставя услугата отвеждане и пречистване на отпадни води, като свидетелят твърди, че ежегодно през летните месеци водоподаването било много слабо, като в определени дни то изцяло било преустановено, поради което ответникът си бил закупил хидрофорна помпа, чрез която черпел вода от реката, която минавала в близост до неговия имот.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

За успешното водене на предявения иск е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че между него и ответника са налице договорни отношения, че той е изпълнил своето задължение по договора, както и какъв е видът и размерът на задължението на ответника.

Не се спори между страните, че ответникът е потребител по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Ищцовото дружество е оператор, предоставящ услугите „водоснабдяване и канализация“ на крайни потребители, а ответникът е потребител по смисъла на Наредба № 4 от 11.09.2004 г. Възникналото между него и ищеца правоотношение, което не се оспорва, е облигационно, произтича от сключен договор за услуга, като отношенията между страните се уреждат в съответствие със Закона за водите, Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите (одобрени от ДЕКВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.) и Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Според чл. 8, ал. 1 и 3 от посочения подзаконов акт, получаването на услугите от В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на В и К системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник.

Спорен по делото е въпросът предоставяло ли е ищцовото дружество съответните В и К услуги на ответника за посочения в исковата молба период от време.

На първо място следва да се посочи, че ищцовото дружество не ангажира по делото каквито и да било доказателства относно начина, по който е извършвано начисляването на процесните суми, претендирани като дължими от ответника, макар съдът изрично да е указал на ищеца с определението за насрочване на делото, че не сочи доказателства за количеството на потребената от ответника услуга и начина за начисляването ù. Представената от ищцовото дружество справка не би могла да послужи като годно доказателство относно конкретните видове задължения на посочения абонат за процесния период, доколкото представлява частен свидетелстващ документ, съдържащ благоприятни за издалата го страна данни. В заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза е посочено, че начисленията са правени на месечна база – по 5 куб. м на живущ в имота, считано от 16.02.2007 г. В допълнително подадена от ищцовото дружество преди първото съдебно заседание молба също се посочва, че начисленията са извършени на месечна база, тъй като реалното потребление не е можело да бъде отчитано поради създадени от ответника неудобства, но ищецът не посочва какъв конкретен алгоритъм е използван при начисляването на количеството питейна вода.

При тези данни по делото съдът счита, че начисляването на количеството потребена питейна вода е извършено от страна на ищцовото дружество служебно, а не на база реално потребление, като видно и от приложената таблица към заключението на вещото лице по изслушаната съдебно – икономическа експертиза, за всеки месец от процесния период на ответника са начислявани по 34 куб. метра вода.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения.

За да се достигне до отклонение от това основно положение, въведено в разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ОУ, регламентиращо принципа, че всеки абонат на В и К оператора следва да заплаща реално потребеното от него количество вода, следва да е налице някоя от предпоставките, визирани в разпоредбите на чл. 21, чл. 24, ал. 4, чл. 26, ал. 1 или чл. 50, ал. 1 от ОУ, а именно констатиран от представител на В и К оператора непроверен индивидуален водомер, отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, кражба или повреждане на водомерен възел на водопроводно отклонение или установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи. В първия случай според изричната разпоредба на чл. 21 от ОУ количеството изразходвана вода се изчислява по реда на чл. 25, ал. 8, т. е. по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м – при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В хипотезата на чл.