Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 22.10.2021, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 544/2021
Вид
Решение № 196
Подписан
22.10.2021
В сила
19.11.2021
Състав
ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Девня, 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20213120100544 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, заведен от ЮБЦ ЕООД, ЕИК 205680303, против Г. Р. Ж., ЕГН **********, С ИСКАНЕ да бъде прието за установено в отношенията между страните, че по отношение на ответника съществува изискуемо вземане на ЮБЦ ЕООД, ЕИК 205680303, в размер на 75,12 лева - главница представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключени между Г. Р. Ж. и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" АД, заведени под клиентски номер 16931368001, вземанията по който са цедирани.

Обективирано е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сторените разноски, включително и разноските по заповедното производство по частно гражданско дело № 120/2021 г. по описа на РС ДЕВНЯ, І състав.

Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения:

Твърди се ,че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е било образувано ч.гр.д. № 120/2021 г. по описа на РС ДЕВНЯ ІІ състав., срещу Г. Р. Ж., ЕГН **********, по което длъжникът подал възражение. Във връзка с горните твърдения ищцовото ЕООД обосновава правния си интерес от избраната форма на искова защита .

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция, позовавайки се на договор за 1 цесия от дата 01.10.2019г. с прехвърлител на вземанията "С.Г. ГРУП" ООД, ЕИК 148062016, което дружество, от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от

16.10.2018г. с прехвърлител на вземания

„БЪЛГАРСКА

ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги.Твърди се, че мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД бил прехвърлил вземания спрямо физически/ юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. С оглед горните факти, ищцовата страна твърди, че е встъпила в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство има надлежно качество ищец по установителния иск. Релевира се, че ищецът кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности. включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Твърди се, че между ответника и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" ЕАД бил сключен договор за далекосъобщителни услуги от дата 08.03.2018г.

Въз основа на сключения договор за далекосъобщителни услуги била издадена фактура № 1249999062 от дата 15.07.2018 г., със сума за плащане за потребени мобилни услуги в предходен период -за м.03.2018г, за м.04.2018г., за м.05.2018г. и за м.06.2018г. в размер на 75,12 лева. Размерът на главницата се формирал от задължения за месечни абонаменти.

В исковата молба са развити подробни съображения и е цитирана съдебна практика относно валидността на договорите за цесия, респективно надлежното уведомяване на ответника

В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е представила писмени доказателства, обективирала е искане за прилагане на частното дело, образувано по заявлението по чл.410 ГПК

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, наименован възражение, в който излага, че се е отказала от договора за мобилни услуги с БТК ЕАД, като е върнала устройството заедно със сим картата два дни след сключването му.

Искът с правно основание чл.422 ГПК е предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за постъпилото възражение на длъжника по заповедното производство, поради което се явяват процесуално допустим и следва да бъдат разгледан по същество.

С молба от 07.09.2021г. ответницата моли производството по делото да бъде прекратено. Поради изплащане на цялата дължима сума от 80 лв, за което представя доказателства –бордеро с №6673610/23.08.2021т.

С молба от 11.10.2021г. проц. представител на ищеца потвърждава така извършеното 2 плащане, с което е покрита сума в размер на 75,12 лв. главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга с кл. №16931368001 за периода 15.02.2018г. до 15.06.2018г., за която са издадени фактури №№1243306017/15.03.2018г., № 1244984172/15.04.2018г., № 1246661854/15.05.2018г., № 1248479411/16.06.2018г. Моли за присъждане на разноските по делото, които са останали дължими.

С оглед изложеното, съдът като съобрази извършеното в хода на производството плащане, намира, че предявения иск по реда на чл. 422 ГПК е доказан по основание и размер. Извършеното плащане на дължимита сума за главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга с кл. №16931368001 за периода 15.02.2018г. до 15.06.2018г., съставлява факт, настъпил след завеждане на делото, който е от значение за спорното право.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК доколкото претенцията на ищеца е удовлетворена чрез погасяване на претендираната сума с иска по чл.422 ГПК, искът следва да се отхвърли, без да се обсъждат другите обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях. Тъй като ответникът е причина за завеждане на делото, съдът съобразявайки и че претендираната сума е погасена чрез плащане едва в хода на исковия процес, формира извод за отхвърляне на исковете като погасени чрез плащане.

По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.

Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца, ако същото е било ликвидно и изискуемо вземане към датата на исковата молба. За казусът искът се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /дори след предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК/, поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото по арг. от противното на чл. 78, ал.2 от ГПК, и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното производство така и в настоящото производство в размер на 410 лева, от които 205 лева разноски в исковия процес и 205 лева разноски в заповедното производство. Съдът намира, че от така дължимата сума за разноски в исковия процес от 410 лева следва да бъде приспадната сумата от 4,88 лева, остатък от сумата в общ размер от 80 лв. по бордеро с №6673610/23.08.2021т. след погасяване на дължимата главница в размер на 75,12 лв..

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, съдебен адрес: гр. София, бул. “ България “ №81, вх. В, ет. 8, против Г. Р. Ж. с ЕГН **********, с адрес гр. Д. , ул. „ И. „ №14, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено 3 съществуването на вземането за парична сума в размер на 75,12 лв. /седемдесет и пег лева и 12 стотинки/ - главница за потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договор, сключен между Г. Р. Ж. и „БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ" АД, заведен под клиентски номер 16931368001, за която сума са издадени фактури №№1243306017/15.03.2018г., № 1244984172/15.04.2018г., № 1246661854/15.05.2018г., № 1248479411/16.06.2018г. което вземане е прехвърлено на “ С. Г. Груп “ ЕАД , ЕИК 205942517, с договор за цесия от 16.10.2018г., а “ С. Г. Груп “ ЕАД , ЕИК 205942517, го е прехвърлило на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. и за което вземане е издадена заповед № 112/04.02.2021г. по ч.гр.д. № 120/2021 г. по описа на Районен съд – Девня поради извършено плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА Г. Р. Ж. с ЕГН **********, с адрес гр. Д. , ул. „ И. „ №14, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303, съдебен адрес: гр. София, бул. “ България “ №81, вх. В, ет.

8, сумата от 405,12 лева / четиристотин и пет лева и 12 стотинки /, представялащи разноски по исковото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение и разноски по заповедното производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение РЕШЕНИЕТО в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

4