Решение № 248 от 09.12.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Ихтиман, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20231840100002 по описа за 2023 година

Делото е инициирано въз основа на кумулативно съединени искове, предявени от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя * против ответника „Б*“ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: г*, представлявано от управителя *. Исковете са подадени по реда на е чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 318 от ТЗ. Посредством тях се настоява да се постанови решение, с което да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1226,45 лева незаплатена главница по договори за търговска продажба, за който е издадена Фактура № 0000001063/29.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане на сумата и 1951,85 лева - незаплатена главница по договори за търговска продажба, за който е издадена Фактура № 0000001064/29.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се сочи, че за претендираните суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 854 от 2022 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, като на основание чл. 415 от ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск. Ищецът твърди, че между страните са сключени 2 договора за търговска продажба, по повод на които са издадени процесните фактури. Ищцовото дружество „*“ ЕООД сочи, че е предало на ответника „Б*“ ЕООД описаните във фактурите стоки, но последното не ги е заплатило. Според активно легитимираната страна фактурите са включени в дневниците на продажбите на ищеца „*“ ЕООД и същите са приети за плащане от „* ЕООД, като са осчетоводени и включени в дневниците му за покупки.

Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество, чрез неговия управител, като в посочения срок не е постъпил отговор и не е подадено становище във връзка с ангажираните от ищеца доказателства.

Производството по делото е било спряно по искане на страните на основание чл. 229, ал. 1, т.1 от ГПК, но ищцовата страна е подала молба за възобновяване на същото, поради 1 което делото е било възобновено.

В проведеното последно открито съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат П., който поддържа исковата молба и настоява за нейното уважаване, като представя и писмена защита. В последното открито съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат А., който оспорва исковата претенция и настоява за нейното отхвърляне, като също представя писмена защита.

Съдът намира, че депозираната искова молба е допустима – същата изхожда от лице, което има правен интерес от нея. След извършена служебна проверка съдебният състав приема, че са налице всички положителни предпоставки за разглеждане на исковата претенция.

Разгледана по същество исковата молба се явява основателна, като съображенията за това са следните:

Като доказателства по делото са представени два броя преписи от Фактура № 0000001063/29.07.2020 г. и Фактура № 0000001064/29.07.2020 г., издадени от „*“ ЕООД и с получател „Б*“ ЕООД. Във фактурите е посочено, че се издават във връзка със следните стоки – мазилка, новалит, магнезиев панел, грунд, пролатекс матова база. Първата фактура е за сума от 1226.45 лева с ДДС, а втората за сума от 1951.85 лева с ДДС. Върху фактурите не се установява да е поставен подпис на получател или негов представител.

Като писмено доказателство е представена и разпечатена на хартиен носител кореспонденция от Viber /Вайбър/, за която ищцовата страна твърди, че представлява такава, водена между управителите на двете дружества. От съдържанието на кореспонденцията е видно, че посредством нея са изпратени два броя фактури от единия кореспондент на другия.

Към исковата молба е приложена и разпечатка от имейл, за която се сочи, че представлява удостоверяване на изпратен имейл от ищцовото дружество на ответното. В имейл писмото е посочено, че са прилагат два броя фактури и че строителните материали са доставени, а плащането все още не е осъществено.

По делото е допусната, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която, уточнено от вещото лице с съдебно заседание, е отразено, че в „*“ ЕООД фактура № 0000001063/29.07.2020 г. и фактура № 0000001064/29.07.2020 г. са осчетоводени по счетоводна сметка 411 /клиенти/, която стои неразплатена с контрагент „Б*“ ЕООД и че фактурите са отразени в дневника за продажби по ДДС и е подадена справка – декларация по ДДС към Н. за месец юли 2020 г. В експертното заключение се посочва и че в „Б*“ ЕООД фактурите не са представени в счетоводството на фирмата, не са осчетоводени, не са отразени в дневника за покупки по ДДС и не фигурират в справка – декларация по ДДС.

По делото, след изискване на информация, е постъпило писмо от Националната агенция за приходите, ведно с приложени към него препис на разпечатки на подадени по електронен път СД по ЗДДС. В писмото е посочено, че в дневниците за покупки и в дневниците за продажби на „Б*“ ЕООД липсват декларирани фактури № 0000001063/29.07.2020 г. и № 0000001064/29.07.2020 г.

По делото са били допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане на ищеца и двама свидетели при режим на довеждане на ответника. В проведеното на 02.10.2024 г. открито съдебно заседание ищецът е водил дупснатите му двама свидетели, а ответникът не е осигурил допуснатите на него двама свидетели. В същото време ищецът е поискал свидетелите да бъдат разпитани съвместно. Поради тези обстоятелства съдът е указал на страните, че допуснатите им при режим на довеждане свидетели ще бъдат разпитани в следващото открито съдебно заседание и че ако някой от свидетелите не бъде осигурен, делото ще приключи при наличния доказателствен материал. В следващото 2 открито съдебно заседание, проведено на 13.11.2024 г., ищецът е довел един свидетел, а ответникът не е довел нито едни от допуснатите му двама такива. Поради тези съображения и отчитайки указанията, които са били дадени на страните, съдът е разпитал единствения доведен свидетел и е посочил, че делото не следва да бъде отново отлагано за разпит на свидетели.

Разпитаният свидетел * А. сочи, че познава управителя на „*“ ЕООД – * и че това дружество се занимава със строителна дейност и доставка на материали. Заявява, че „*“ ЕООД е доставяло на „Б*“ ЕООД строителни материали през 2019 г. и 2020 г. и че през 2020 г. са се карали материали изолация, шпакловъчна смес, фасадна боя. Уточнява, че това е било през лятото на 2020 г., но не си спомня дата, както е че е виждал да се полагат тези материали на къща в * и на къща в *. След това допълва, че материалите били шпакловъчна смес, финишна мазилка и грунд. Пояснява, че понякога материалите са взимани от човек, изпратен от купувача, а друг път са доставяни от продавача. В кроя на показанията свидетелят посочва, че той е бил подизпълнител както към че „*“ ЕООД, така и към „Б*“ ЕООД.

От събраните доказателства по делото съдебният състав приема, че е извършена продажбата на стоките, посочени в двете процесни фактури. Действително, доказателственият материал сочи, че процесните фактури са отразени в счетоводството на ищеца, но не фигурират в счетоводството на ответника. Също така по делото липсва доказателство, което само по себе си с категоричност да сочи, че продажбата е извършена или че фактурите са приети от купувача. В същото време, обаче, въз основа на ангажираните доказателства – преписите от двете фактури, експертното заключение /експретиза/, сочещо осчетоводяването на фактурите при ищцовото дружество, свидетелските показания на разпитания свидиетел, кореспонденцията, водено по Вайбър и изпратеното съобщение по елктронна поща, дават основание на съдебният състав да стигне до извод, че действително „*“ ЕООД и „Б*“ ЕООД са се намирали в търговки отношения, включително и по повод на издадените фактури, а отразените стоки в тях са били доставени, но плащането им е останало неизвършено /задължението по фактурите е останало непогасено/. В този ред на мисли съдът счита, че посочените по-горе доказателства са кореспондиращи помежду си и в тях не се откриват противоречия, което е основание да се приеме, че доставката на стоки е извършена, а задълженията по фактурите са били сведени до знанието на ответника. Само за пълнота следва да се посочи, по отношение на кореспонденцията, водена по Вайбър, а и спрямо другите писмени доказателства, ангажирани с исковата молба, ответникът не е подал отговор на иска в срока по чл. 131 от ГПК и по този начин са настъпили последиците по чл.

133 от ГПК. Поради неподаването на отговор ответникът не е могъл и в по-късен момент да оспори истинността и на представени от ищеца с исковата молба документи /или преписи от такива/, тъй като чл. 193, ал. 1 от ГПК предвижда, че заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен.

С оглед на изложеното дотук, налага се извод, че предявените установителни искове за главница в общ размер на 3178.30 лева /1226.45 плюс 1951.85 лева/ са основателни.

Основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на законна лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.09.2022 г., до окончателното заплащане на задължението.

Предвид изхода на делото ищецът има право на сторените в заповедното и в исковото производство съдебни разноски, които следва да се възложат в тежест на ответника. В заповедното производство по ч.гр.д. № 854 от 2022 г. по описа на Районен съд – Ихтиман съдебните разноски възлизат на 63.60 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – заплатен адвокатски хонорар. В настоящото исково производство съдебните разноски са 63.60 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – заплатен адвокатски хонорар и 400 лева – внесен 3 депозит за изготвяне на експертиза.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Б*“ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: г*, представлявано от управителя * дължи на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя * следните суми: 3178.30 лева /три хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет стотинки/ – главница, дължима във връзка с издадени фактури № 0000001063/29.07.2020 г. и № 0000001064/29.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /13.09.2022 г./ до датата на погасяване на дълга, за които суми е издадена заповед № 547 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 16.09.2022 г. по ч.гр.д.

№ 854 от 2022 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.

ОСЪЖДА „Б*“ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: г*, представлявано от управителя * да заплати на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя * следните суми, представляващи съдебни разноски по ч.гр.д. № 854 от 2022 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, а именно: на 63.60 лева /шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/ – заплатена държавна такса и 300 лева /триста лева/ – заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА „Б*“ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: г*, представлявано от управителя * да заплати на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя * следните суми, представляващи съдебни разноски по настоящото исково производство, а именно: н а 63.60 лева /шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/ – заплатена държавна такса, 300 лева /триста лева/ – заплатен адвокатски хонорар и 400 лева /четиристотин лева/ - заплатен депозит за изготвяне на експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд – Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.