Решение № 262 от 19.12.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Бургас, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600526 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас против Присъда № 5 от 20.04.2022 г. на Районен съд – Средец, произнесена по НОХД № 101/2021 г. по описа на същия съд.

С протестираната присъда, подсъдимият Д. Н. Н. с ЕГН ********** е признат за невиновен за това, на 20.05.2020 г. в с. Дюлево, общ. Средец, в УПИ VIII-717, кв. 60 по плана на с. Дюлево, общ. Средец, като „***" при „***" ЕООД – гр. Бургас, с ЕИК ***, назначен с трудов договор № 44/22.02.2017 г. и „оператор" на авто бетон-помпа марка „МАН", с рег. № ***, собственост на „***" ЕООД, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – работа с авто бетон-помпа и оборудването към нея при полагане на армиран бетон, при условията на независимо съпричиняване с Д. Т. К. - „шофьор" при същото дружество и „машинист" на същата бетон-помпа, като не е посетил работното място в УПИ VIII-717, с. Дюлево и не е извършил инструктаж на 1

Д. Т. К. във връзка с безопасността на труда за конкретната работа, да е допуснал да бъде предоставено на Б. М. Д. да работи с авто бетон-помпата, въпреки че не е бил снабден със задължителни лични предпазни средства – защитен шлем, защитни ръкавици и защитни обувки, не е извършил оценка на рисковете за безопасността и здравето на работещите при конкретната работа като не се уверил в условията и годността на терена, правилното разполагане на работното оборудване върху него и безопасното протичане на работните процеси, не е осигурил възможност на Д. Т. К. да откаже да извърши възложената му работа, при положение, че същата създава риск за безопасността и здравето на работещите с нея, с което да е нарушил правилата, установени в чл. 24, ал. 1 от НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване: на строителни и монтажни работи; чл. 165а, т.1 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл. 246, ал.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл. 16, ал.1, т.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 2, ал.1 от НАРЕДБА № РД-072 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл. 13, ал.1, ал.2 и ал.6 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; т. 1.5 от Инструкции за безопасна работа с бетон помпа; т.

1.5.3 от Инструкции за безопасна работа с бетон помпа, и по този начин да е причинил на Б. М. Д. от гр. ***, тежка телесна повреда изразяваща се в разкъсване на черен дроб в 5-6 сегмент, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и лезия на слезката, наложила и извършване на спленектомия, довело до загуба на слезката, поради което на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК.

Прокуратурата атакува постановената присъда с бланкетен въззивен протест и моли същата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за 2 виновен по предявеното му обвинение и да му бъде наложено подходящо наказание. В условията на евентуалност моли, въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Несебър.

С допълнителен протест, прокуратурата развива своите доводи против постановената оправдателна присъда. Възразява се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса, дали подсъдимият е изпълнил или не задълженията си по изрично посочените в диспозитива на обвинителния акт конкретни правни норми, с които прокуратурата е запълнила бланкетната норма на чл. 134, ал.1, т.1 от НК. Районният съд е упрекван, че вместо това, се е занимавал с действията или бездействията на трети лица, за които прокуратурата е преценила, че не следва да се привличат като обвиняеми и които не са относими към казуса. В подкрепа на доводите си, прокурорът прави кратък анализ на събрания доказателствен материал и на съдебната практика, относима към казуса, и приема, че посочените от районния съд лица не би следвало да носят отговорност за настъпилия общественоопасен резултат. Наред с това, прокурорът изразява несъгласие с възприетата от районния съд теза, че св. К. е бил инструктиран от подсъдимия за работа с машината, тъй като счита, че по делото липсват доказателства за такъв извод.

Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.

134, ал.1, т.1 от НК, като в съответствие с това му наложи и справедливо наказание.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа протеста като заявява, че изцяло споделя изложените в него възражения и доводи. Намира атакуваната присъда за неправилна и необоснована, поради което моли същата да бъде отменена, а делото върнато на РС – Средец за ново разглеждане от друг състав на съда, а в условията на евентуалност – присъдата да бъде отменена, а въззивният съд да постанови нова, с която да признае подсъдимия Н. за виновен по предявеното му обвинение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от НК и му наложи съответно наказание.

В съдебно заседание частният обвинител не се явява. Повереникът му поддържа становището на прокуратурата. Твърди, че присъдата следва да бъде отменена, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на 3 съда, тъй като контролираната инстанция, в мотивите към присъдата си, била описала много различни фактически положения, стоящи извън рамките на обвинението и била изразила съмнение, че други лица са извършили престъплението. В условията на евентуалност моли, обжалваната присъда да бъде отменена, а подсъдимия – да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено съответно наказание.

Подсъдимият Д. Н., редовно призован се явява и изразява становище за неоснователност на въззивния протест. Моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Упълномощеният защитник на подсъдимия изразява несъгласие с възраженията и доводите, изложени във въззивния протест и моли атакуваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и правилна. Твърди, че подсъдимият Н. няма никаква вина за настъпилите общественоопасни последици, а същите били настъпили единствено и само заради поведението на другия осъден по делото - Д. Т. К..

Анализирайки доказателствените материали по делото, защитникът намира за опровергани обвинителните тези на прокуратурата, че Д. К. не бил официално назначен на длъжност водач на бетон-помпа, че на същият не му е бил проведен първоначален инструктаж за безопасност при встъпване на работа, а също периодичен инструктаж и дневен инструктаж, както и че не е бил запознат с инструкциите за безопасност на работа с бетон-помпата.

Защитникът твърди, че няма правна норма, наредба, закон и т. н., които да вменяват в задължение подсъдимия, той да осигури безопасни условия на труд на работещите на строителната площадка, още повече, че тези работници не са имали въобще трудови правоотношения с дружеството „***“ ООД. Според защитника, задължение да осигурят безопасни условия на труд са имали възложителя Д., респ. изпълнителя Г. А., респ. техническия ръководител на строителния обект Б.. Възразява срещу изразеният в допълнителния въззивен протест упрек на прокуратурата, че районният съд не бил обсъдил всички обстоятелства по отношение на повдигнатото обвинение, като защитникът посочва конкретни страници от мотивите на оправдателната присъда, които съдържали отговора на съда по всяко едно от обвинителните твърдения на прокуратурата за нарушаване на конкретни правни норми от подсъдимия, както и защо съдът не прима за основателни тези обвинения. Наред с това, защитникът сочи, че другият осъден по делото Д. К. е разполагал с оперативна самостоятелност и е можел да откаже 4 изпълнението на възложената му работа, ако нещо го е притеснявало в момента. Защитникът моли въззивния съд за потвърждаване на атакуваната присъда като правилна и законосъобразна.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивния протест и в неговото допълнение, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши, в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивният протест се явява процесуално допустим, доколкото е предявен в законоустановения срок от компетентна прокуратура, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледан по същество, въззивният протест се явява неоснователен.

Производството пред районния съд в гр. Средец е било образувано по повод внесен от Районна прокуратура – Бургас обвинителен акт против лицата Д. Т. К. от гр. ***, ЕГН ********** и Д. Н. Н. от гр. ***, ЕГН ********** за извършено от тях, в условията на независимо съизвършителство престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК.

При проведеното разпоредително заседание, подсъдимият К. е изявил пред съда желанието си да сключи споразумение с прокуратурата, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 384а от НПК, материалите по отношение на него са били отделени в друго съдебно производство – НОХД № 129/2022 г. Същото е приключило с одобрено от съда споразумение, по силата на което Д. К. се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 134, ал.1, т.1 от НК, а именно че на 20.05.2020 г. в с. Дюлево, общ. Средец, в УПИ VІІІ717, кв. 60 по плана на селото, като „шофьор“ при „***“ ЕООД – гр. Бургас, назначен с трудов договор № 57 от 15.04.2019 г. и допълнително трудово споразумение към него с № 15 от 01.01.2020 г. и „машинист“ на автобетон помпа „МАН“ с рег. № ***, собственост на „Унибетони“ ЕООД, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – работа с автобетон помпа и оборудването към нея, при полагане на армиран бетон, като разположил бетон-помпата на 5 неравен терен с насипна земя, под наклон, подложил негодни дървени скари, разпънал мачтовата стрела без да се увери, че товарът е разпределен равномерно, с което да се избегне приплъзване, и предоставил на необезопасения със защитен шлем, защитни ръкавици и защитни обувки Б. М.

Д. да работи с крайния маркуч на стрелата, без същият да е запознат с Ръководство за работа с бетон-помпата, нарушавайки правилата, установени в чл. 168, ал.1, т. т. 1 и 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване; чл. 33 и чл. 34, ал.1 т.1 от Закона за здравословните и безопасни условия на труд; чл. 28, т. т. 1 и 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; т. т. 1.6.1, 2.4.1, 2.4.2 и 2.7.2 от Инструкция за безопасна работа с бетон-помпа, и по този начин причинил на Б. М. Д. от гр. *** тежка телесна повреда. Със споразумението, на К. е било наложено и наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години.