Определение № 9427 от 25.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9427 гр. София, 25.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110145666 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба от М. Р. А. чрез адв. К. Т., в която се прави искане за изменение на решение № 508 от 11.01.2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав, постановено по делото, в частта за разноските. В искането се излага, че решението следва да се измени като вместо да бъде осъдена да заплати разноските на ищеца, в нейна полза следва да бъдат присъдени сторените разноски, тъй като исковете са отхвърлени. Не претендира разноски в производството по чл. 248 от ГПК.

В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от ищеца „...........“ ЕАД, в който сочи, че разноските са правилно разпределени, тъй като ответницата е дала повод за завеждане на делото.

При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото, съдът наМ. следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските е допустима, като депозирана от легитиМ.но лице, в законоустановения срок. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. Разгледана по същество, настоящият състав счита молбата за неоснователна по следните съображения:

В съдебния акт, чието изменение се иска, решаващият съдебен състав е изложил мотиви, в полза на коя от страните счита, че се дължат разноски, като се е позовал на относимата според него норма. Освен това доколкото в мотивите си решаващият състав е приел, че част от дължимите суми са погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок, ответницата е дала повод за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят в съответната част не защото са неоснователни, а защото са погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба (заявлението за издаване на заповед за изпълнение) (в този смисъл и разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).

Ето защо и доколкото не се установява дали са налице предпоставките на т. 13 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС и при липса на доводи във връзка с математическото изчисляване на разноските, искането за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

1

Искане за разноски в производството по чл. 248 от ГПК не е заявено и съдът не дължи произнасяне по въпроса.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от 30.01.2025 г. от М. Р. А. чрез адв. К. Т., за изменение на решение № 508 от 11.01.2025 г. на СРС, III ГО, 87 състав, постановено по делото, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страната пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2