Определение № 1161 от 04.12.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1500/2025
- Вид
- Определение № 1161
- Подписан
- 04.12.2025
- В сила
- 04.12.2025
- Състав
- Вера Цветкова, Илияна Стоилова, Анелия Маринова Игнатова
Цитирани разпоредби
- чл.319б · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 70 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 345, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 439а, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1161 гр. София, 04.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Илияна Стоилова
Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601500 по описа за 2025 година Въззивното производство по процедурата в Глава двадесет и втора от НПК е вследствие на частна жалба, подадена от защитник на лишения от свобода К. П. М. – адв. В. Б., срещу протоколно определение от 18.11.2025 год., по н.ч.д. № 6003/2025 година, с което 30-ти състав на Софийски градски съд, НО, не е уважил молба за прилагане института на условното предсрочно освобождаване.
Доводите на частната жалба по същността си са оплакване за необоснованост на отказа /поради това, че съдът недопустимо се е позовал на тежестта на престъплението; доверил се е на текущия доклад, макар той да се различава от експертната психологична оценка, в това че не са констатирани криминогенни потребности, деструктивни нагласи или отрицателни личностни характеристики, а прогнозата за ресоциализация е благоприятна; не са отчетени положителните факти - стриктно спазване на установените правила, липсата на нарушения на трудовата дисциплина, коректно отношение към администрацията, награждаване с „писмена похвала“ със Заповед от 10.11.2025 год./, и неправилно приложение на материалния закон /въпреки наличието на показател за трудовата и социалната ресоциализация, посочен в Постановление № 7/75 год. на Пленума на ВС - успешното завършване на професионален обучителен курс, и при значително намаляване на риска от рецидив, е прието, че няма доказателства за поправяне/ и със съответстващо им искане за въззивна намеса по чл. 345, ал. 2 от НПК и резултат в полза на осъдения, т.е. с приложение на института по чл. 70 от НК по отношение на остатъка от наложеното му по н.о.х.д. № 4270 от 2020 год. по описа на СГС наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.
Запознавайки се с материалите по делото, настоящият въззивен състав приема за установено следното:
1
Първоинстанционното съдебно производство по ч.н.д. № 6003/2025 год. по описа на Софийски градски съд, НО, е вследствие на инициатива по чл. 437, ал. 2 от НПК. Молбата на осъдения К. П. М. касае прилагане на института по чл. 70 НК по отношение на неизтърпян остатък от наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, наложено му за съвкупност от престъпления по чл.319б от НК с присъда по н.о.х.д. № 4270 от 2020 год. по описа на СГС, което е започнал да изтърпява в ЗОЗТ „Кремиковци“, Затвора гр. София от 05.04.2025 г. /като до тази дата от 21.10.2024 г. е изтърпял лишаване от свобода от 6 месеца, приведено в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК по н.о.х.д № 12090/17 год. на СРС / при първоначален строг режим, със зачетен предварителен арест от 7 месеца и 13 дни.
Към датата на съдебното заседание в първата инстанция осъденият М. е изтърпял от наказанието фактически /съгласно т. 3 б. "б." от ППВС № 7 от 27.06.1975 г. за "фактически" изтърпяно наказание по смисъла на чл. 70 от НК се счита срокът на пребиваването на осъдения в местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода, признатото предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск/ 1 година, 2 месеца и 26 дни, от работа 2 месеца и 11 дни, което обстоятелство удовлетворява обективния критерий по чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК.
По въпроса дали инициаторът на настоящата процедура е дал доказателства за своето поправяне, въззивният състав изгражда същите фактически изводи, доколкото първоинстанционното определение се отличава с аналитична пълнота за обстоятелствата със значение за факултативния критерий по чл. 70, ал. 1 от НК, които са очертани чрез ТР 1-2022-ОСНК и от ППВС № 7 от 27.06.1975 г., включвайки единствено данни за поведението на лишения от свобода при пенитенциарното му третиране. Първият съд не се е позовал на тежестта на престъплението, така като се сочи в жалбата, и поради това при решаване въпроса за основанията за условно предсрочно освобождаване не се е съобразявал с обстоятелства по чл. 54 и чл. 55 от НК, които се вземат предвид при постановяването на присъдата.
Няма основателност в оплакванията от частната жалба за непълнотата на фактите, преценявани от първия съд, защото съблюдавайки обхвата на доказателствените източници по чл. 439а, ал. 2 от НПК, той хронологично е проследил данните от базовия доклад и текущия доклад от 07.11.2025 год., който съобразно чл. 129, ал. 7 от ППЗИНЗС отразява резултатите от работата по плана на осъдения, и изрично е отчел, че при осъдения е отчетена положителна промяна в поведението му вследствие на осъществената спрямо него до момента корекционна дейност, която дейност е довела до понижаване на оценката на риск от рецидив от 67 на 55 точки. Взел е предвид и другите сочени в жалбата „положителни факти“ - този за награждаването на М. с писмена похвала със Заповед № 153 от 10.11.2025 год., както и за завършването на професионален обучителен курс по професия „Помощник в строителството“, специалност „Основни и довършителни работи“. Поради това съществена се оказва правната преценката на първия съд, обосновала обжалвания отказ, че тези положителни факти не са достатъчни за категоричен извод, че осъденият „реално се е поправил“. Тя 2 обаче следва да се прецизира, защото „действителното поправяне“ е необходимост за приложението на условното предсрочно освобождаване спрямо лица с предишни осъждания, докато в т.2 (Изм. с т. 7 ППВС № 7/1987 г.) н а ППВС № 7 от 27.06.1975 г. ВС е указал на съдилищата правилно да оценяват възпитателното значение на условното предсрочно освобождаване и да съдействат за своевременното му постановяване спрямо лица, които за първи път изтърпяват наказание лишаване от свобода /какъвто е настоящият случай/, когато те с цялостното си поведение са дали достатъчно доказателства за своето поправяне. И въззивният съд приема, че има доказателства за поправянето на К. М., тъй като участието му в трудови и обучителни дейности, съгласно чл. 439а, ал.1 от НПК, доказват провеждането на корекционните мероприятия и започнала положителна промяна следствие на тях. Цялостно му поведение обаче по време на изтърпяване на наказанието, установимо и от доказателствените източници, посочени в ал.2 на чл.439а от НПК, не я потвърждават като завършена. В частност, данни за негово завършено поправяне, не се съдържат в представените становища и оценки на затворническата администрация - в становището на началника на затвора и в Доклада на ИСДВР, според които за постигане целите на наказанието е необходимо продължаване на корекционната работа с осъдения. Инспекторите „Социална дейност и възпитателна работа“ са констатирали, че все още тя е необходима специално по отношение на зоните: отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. В доклада относно тези зони е отбелязано, че отношението му към правонарушението е поемане в известна степен на отговорност за деянието, но все още не показвал достатъчно разкаяние, като на моменти омаловажавал степента на участието си в извършването и се оправдавал. Относно злоупотребата с наркотици се твърди, че М. формално приемал вредата, но не можел да дефинира факторите, довели до необходимостта от приемането на допълнителна стимулация, а относно умения за мислене е отбелязано, че все още не разпознавал проблемите в цялост и не създавал алтернативи за тяхното решаване.
Няма основание за необоснованост на преценката за дефицитите и за оценките за средни стойности на риск от рецидив и на този от вреди, защото именно работещите в затворническата администрация осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част на наказанието в затворническото общежитие от закрит тип. В случая служителите на затворническата администрация не отричат доброто поведение на осъдения в мястото за лишаване от свобода и вследствие на провежданата спрямо него корекционно-възпитателна работа, като това е надлежно документирано и коректно оценено от тях, но същевременно те и обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи, защото няма изградени умения за търсене и намиране на алтернативи и законосъобразни начини за решаване на проблемите и защото не осъзнава последиците от действията си.
Допълнително значимо за отказ е и соченето в становището на 3 началника на затвора неизползване на прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна на режима в по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на осъденото лице. Това е така, тъй като предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични с тези, които важат за предсрочното освобождаване и поради това, обстоятелствата на промяна на режима в по-лек, могат да бъдат показатели за положителния резултат на корекционния процес. А в случая режимът на изтърпяване на наказанието не е променян, мястото на лишаване от свобода не е променяно в открит тип. Само преминаването през отделните етапи на прогресивната система свидетелства за съзнателна промяна в личността и активната самокорекция, чийто желан финален етап е постигането на условно предсрочно освобождаване. Реализирането на специалната цел на наказанието е изпълнена в пълен аспект, при достигане на най-лекия режим за изпълнение на наказанието и извеждане на осъдения в условията на открита среда за полагане на труд, когато той ще е в състояние да докаже трайността на поправянето си, за да бъде по-рано и успешно ресоциализиран.
Всичко това предполага правилност на извода, че корекционната дейност спрямо К. П. М. следва да продължи за постигане на пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети и утвърждаване в поведението му на модели, адекватни на обществените очаквания. Поради това се приема, че обжалваното определение е постановено в съответствие с изискванията на чл.439а от НПК, въз основа на правилна оценка на съдържащата се документация в затворническото досие на осъдения.
Поради горното и на основание чл. 345, ал.1 във вр.с чл.440, ал.2 от НПК, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.11.2025 год., постановено от Софийски градски съд, НО, по н.ч.д. № 6003/2025 година, с което е оставено без уважение искането на осъдения К. П. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от две години, наложено му по н.о.х.д. № 4270 от 2020 година по описа на СГС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1161 гр. София, 04.12.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Илияна Стоилова
Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251000601500 по описа за 2025 година Въззивното производство по процедурата в Глава двадесет и втора от НПК е вследствие на частна жалба, подадена от защитник на лишения от свобода К. П. М. – адв. В. Б., срещу протоколно определение от 18.11.2025 год., по н.ч.д. № 6003/2025 година, с което 30-ти състав на Софийски градски съд, НО, не е уважил молба за прилагане института на условното предсрочно освобождаване.
Доводите на частната жалба по същността си са оплакване за необоснованост на отказа /поради това, че съдът недопустимо се е позовал на тежестта на престъплението; доверил се е на текущия доклад, макар той да се различава от експертната психологична оценка, в това че не са констатирани криминогенни потребности, деструктивни нагласи или отрицателни личностни характеристики, а прогнозата за ресоциализация е благоприятна; не са отчетени положителните факти - стриктно спазване на установените правила, липсата на нарушения на трудовата дисциплина, коректно отношение към администрацията, награждаване с „писмена похвала“ със Заповед от 10.11.2025 год./, и неправилно приложение на материалния закон /въпреки наличието на показател за трудовата и социалната ресоциализация, посочен в Постановление № 7/75 год. на Пленума на ВС - успешното завършване на професионален обучителен курс, и при значително намаляване на риска от рецидив, е прието, че няма доказателства за поправяне/ и със съответстващо им искане за въззивна намеса по чл. 345, ал. 2 от НПК и резултат в полза на осъдения, т.е. с приложение на института по чл. 70 от НК по отношение на остатъка от наложеното му по н.о.х.д. № 4270 от 2020 год. по описа на СГС наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.