Решение № 136 от 14.04.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. П., 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200500195 по описа за 2025 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на районен съд В. , постановено по гр.д.№ 250 по описа за 2023 година е разпределено на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС ползването между Г. В. Б. заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от М. Т. Б., с ЕГН: **********, Д. Г. Б., с ЕГН: **********, П. Г. Б., с ЕГН: ********** и Л.

В. Б., с ЕГН: **********, на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с адрес област П., община В., гр. В., п.к. 4600, ***-А, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 т) с площ от 295 кв. м. и лице от 14,00 м.л., стар номер 3539, квартал 180, парцел XXIX, съгласно Заповед за одобрение на КККР№ РД-18-1214/06.06.2018 г. на ИД на АГКК, по начина, отразен в Скица-проект М 1:152, на лист 109 от делото към заключението на вещо лице Б.З.Г., представляваща неразделна част решението , както следва:

Ищецът Г. В. Б., заместен в хода на процеса на основание чл. 227 ГПК от М. Т. Б., с ЕГН: **********, Д. Г. Б., с ЕГН: **********, П. Г. Б., с ЕГН:

********** да ползва 15,67 кв.м., от поземлен имот с идентификатор 1

***, защриховани със червен цвят в Скица-проект М 1:152, на лист 109 от делото към заключението на вещо лице Б.З.Г.,

Ответникът Л. В. Б., с ЕГН: ********** да ползва 195,23 кв.м., от поземлен имот с идентификатор ***, защриховани със син цвят в Скица- проект М 1:152, на лист 109 от делото към заключението на вещо лице Б.З.Г., представляваща неразделна част решението.

Л. В. Б., с ЕГН: ********** да ползва самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, област П., община В., гр. В., п.к. 4600, ул.

Т.К. № 1-А, ет. 1, тип Жилище, апартамент - в жилищна сграда, бр. нива 1, с площ по документ от 72,00 кв. м, ведно с 1/2 ид.част от тавана, избата и общите части на сградата, цялата от 74,00м.кв., съобразно квотите на страните в съсобствеността.

Осъден е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. В. Б., с ЕГН: **********, да заплати на М. Т. Б., с ЕГН: **********, Д. Г. Б., с ЕГН: **********, П. Г. Б., с ЕГН: **********, сумата от общо 20,31 лева, представляваща сторени разноски за държавна такса.

В срок така постановеното решение е обжалвано от М. Т. Б.,П. Г. Б. и Д.

Г. ,представлявани от адв.П..

Решението е обжалвано в частта , с която на основание чл.32,ал.2 от ЗС е постановено ответникът да ползва целият жилищен етаж в сградата с идентификатор *** находища се в гр.В., п.к. 4600, ул. „ Т.К. „ № 1-А,ет. 1, ведно с1/2 ид.част от тавана, избата и общите части на сградата, цялата от 74,00 кв.м.

Моли в тази част решението да бъде отменено като незаконосъобразно , противоречащо на закона , необосновано и недопустимо.

Нарушени били процесуалните правила, тъй като не бил изследван въпроса дали направеното писмено искане от една от ищците не е било такова за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик на неползващите съсобственици.

С влязло в сила решение по гр.дело № 1070/2019г. по описа на РС В. било прието за установено между страните, че са съсобственици на процесния имот при квоти за ищеца- 3/16 ид.части и 13/16 ид. части за ответника.

2

При определяне начина на реално ползване съдът не съобразил тези права.

Това представлявало произнасяне по непредявен иск , поради което решението било недопустимо.

Изхождайки от собствеността като вещно право, от категорията на абсолютните, то съдът при определяне реално ползване на съсобствен имот винаги следвало да изхожда от това, че това ползване трябва да съответства на правата на страните в съсобствеността, да осигури удобен начин на достъп и ползване на имота , който да не създава предпоставки за бъдещи спорове относно постановеното разпределение.

Експертът предложил вариант , който съдът не възприел и така се стигнало до ощетяване на ищеца,като не били зачетени правата му на собственост.

Експертът предложил вариант за ползване ,чрез предоставяне на едно помещение , който можел да бъде реализиран без каквито и да било преустройства, дори със самостоятелен вход към двора на къщата, където е определено реалното ползване на ищеца на свободното дворно място .

Поради изложеното решението било неправилно.

Съдът в нарушение на процесуалните правила не изследвал и въпроса дали не е било налице искане от страна на конституираната като страна в производството наследник Д. Г. Б. в писмената молба от 10.06.2024г.,в която било направено искане „ Да се направи оценка на етажа от ново вещо лице, а не от предишното, което се забави от 6 /шест/ месеца със становището си " и дали това искане не е било такова за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик на неползващите съсобственици.

Претендират разноски за двете инстанции.

В срок са постъпили писмени отговори от ответника по жалбата на всеки от жалбоподателите , макар да се касае за задължително необходимо другарство.

Ответникът оспорва жалбата на М. Б. ,като счита ,че решението е допустимо и правилно.

3

Твърди,че съдържащото се в молба на една от ищците изявление ,би могло да се приеме само и единствено като искане за замяна на първоначалното вещо лице с ново, което да предостави забавената до тогава „оценка” на възможността за разпределяне на реалното ползване на етажа с оглед на неговото състояние „отвътре“.

Това искане не представлявало такова за присъждане обезщетение от съсобственика лишен от ползване на имота.

С напълно идентично съдържание са и останалите два отговора на ответника .

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение в обжалваната част , за да се произнесе ,взе предвид следното:

Предявен иск за определяне начин на реално ползване на съсобствен имот с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.

В исковата си молба против Л. Б. ищецът Г. Б. твърди, че с влязло решение , постановено по гр.дело № 1070/2019г. по описа на РС В., съдът е приел, че страните са съсобственици на следният недвижим имот, а именно :1/2 ид.ч. от УПИ XXIX / двадесет и девети / отреден за имот № 3539 от кв.

180 по плана на град В. , при граници - от север УПИ XXVII пл. № 3538, от изток УПИ III пл. № 3540 , от запад - улица и от юг - УПИ XXVI и при граници и съседи по нотариален акт - Л. и Г. Б.и, Ф.Б., П.П. и улица с площ от 320кв.м. по нотариален акт и площ по скица 259 кв.м. , както и на първи етаж от двуетажна масивна къща, построена на този имот , ведно с 1/2 ид. част от мазето и тавана и 1/2 ид. част от общите части на двуетажната масивна къща е собственост на мен и на ответникът при права 3/16 ид. части за ищеца и за ответника 13/16 ид. части.

Между страните имало дългогодишни спорове относно ползването на имота.

Моли да бъде определен начин на реално ползване на описания имот.

В писмения си отговор ответникът не е оспорил иска ,но е поискал спиране на производството ,заради наличие на друго висящо дело.

Съдът е удовлетворил това искане и спрял производството по делото до приключване на производството по гр.д.№ 518 по описа на РС В. за 2018 година.

4

По въззивна частна жалба на Г. Б. това определение и отменено и делото върнато за разглеждане.

В хода на производството ищецът е починал и са конституирани неговите наследнци – жалбоподатели във въззивното производство.Те изрично са заявили с писмени молби,че подържат иска за определяне начин на реално ползване.

Не е спорно по делото ,че страните са съсобственици на недвижим имот , представляващ първи етаж от двуетажна масивна къща, построена на този имот , ведно с 1/2 ид. част от мазето и тавана и 1/2 ид. част от общите части на двуетажната масивна къща при права 3/16 ид. части за ищеца,заместен в процеса от своите трима наследници и за ответника 13/16 ид. части.

Не е спорно още,че между страните е приключило делбено производство , като втория етаж от жилищната сграда , заедно с 1\2 идеална част от дворното място е поставен в дял на ответника , а ищците са получили за уравнение в свой дял гараж.

Не е спорно още,че между страните е висящо делбено производство относно имота ,определяне на реално ползване по отношение на който се иска,както и че имота се ползва от ответника.

По делото е прието заключение на експерт ,който е предложил варианти за реално ползване както на дворното място , така и на жилищния имот.

По отношение на първия етаж от жилищната сграда варианта предвижда ползване на отделни помещения от страните и общо ползване на стълбище и коридор.

При така установеното , безспорно между страните ,предявеният иск е допустим .Допустимостта му се обосновава от липсата на решение на съсобствениците относно начина на ползване на общата вещ.Ответникът притежава повече от половината от нея.

Основателността на иска пък се предпоставя от наличието на съсобственост.

Основните доводи във въззивната жалба , на които съдът следва да отговори при условията на чл.269 от ГПК са следните:

На първо място е поставен въпроса дали съдът не е сезиран, във връзка с 5 постъпила молба от един от ищците, с искане за присъждане на обезщетение на неползващите съсобственици.

Молбата на една от жалбоподателките Д. Г. Б. , очевидно се отнася до отношенията между страните изобщо и в никакъв случай не би могло да се приеме,че става дума за претенция по чл.31 ал.1 от ЗС ,а и заявяването на такава на този етап от производството е недопустимо и съдът дължи произнасяне само и точно по заявената претенция- а тя е за реално ползване на имота.Отделно от това в производството за определяне начин на реално ползване съсобствениците са задължителни другари , но претенцията по чл.31 ал.1 от ЗС е предоставена на преценка на всеки от съсобствениците.Тоест – дори един от тях да беше направил надлежно искане ,то то не ползва останалите.