Определение № 4551 от 28.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4551 гр. София, 28.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Първанова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20258002103726 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 14971/27.05.2025 г. на Ж. Г. М., М. Б. Н., Н. С. П., Е. С. П., А. И. Я. С. и М. Х. Н., чрез адвокат В. Ц., и касационна жалба вх. № 16953/12.06.2025 г. на И. Н. П. и П. А. Г., чрез адвокат П. С., срещу въззивно решение № 431/17.04.2025 г. по в. гр.д. № 504/2024 г. на Окръжен съд - Варна.

В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Ж. Г. М., М. Б. Н., Н. С.

П., Е. С. П., А. И. Я. С. и М. Х. Н. се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли съдът да разгледа исковете на основанията, на които са предявени, като изхожда от изложените твърдения от ищеца относно обстоятелства, на които същият основава претенциите си, в рамките на съдържанието и пределите на търсената искова защита; 2. Допустимо ли е съсобственик, действащ в качеството си на защитник на правата на всички съсобственици, да предяви ревандикационен иск за целия имот, включително за идеалните части на неучастващи в делото съсобственици; 3. Оправомощен ли е съсобственик на имот да предяви ревандикационен иск за целия имот, когато той се владее от несобственик; 4.

Предмет ли е на установяване в производство по иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на имот, който се владее от несобственик, обемът на правата на ищеца в съсобствеността; 5. Следва ли съдът да уважи ревандикационен иск по чл. 108 ЗС в установителната му част за целия имот, когато съсобственикът е доказал качеството си на такъв и е предявил иск за защита на 1 правата на всички съсобственици.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на И. Н. П. и П. А. Г. се поддържа наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.

1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1. Когато не препраща към мотивите на първоинстанционния съд, длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество на делото, повторно да обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, възраженията и доводите на страните и наведените в жалбата оплаквания, като изложи логични безпротиворечиви мотиви и изведе самостоятелни фактически и правни изводи; 2. Ако фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на правно основание – т.нар „завладяване“, предполага ли се, че упражняващият фактическата власт държи имота за себе си и има качеството на владелец и необходимо ли е той да демонстрира промяна в намерението си за своене спрямо собственика? Упражняването на владение, което е явно демонстрирано спрямо всички, неограничен кръг лица, представлява ли демонстриране на намерението на своене и спрямо лицето, което се легитимира като собственик на имота; 3. Предявяването на иск по чл. 108 ЗС от съсобственик срещу владелеца прекъсва ли придобивната давност за целия имот, вкл. и по отношение на идеалните части на съсобствениците, които не са предявили иск; 4. Може ли да се приеме, че упражняващият фактическата власт държи имота за лице, което е починало, вкл. когато смъртта на това лице е обявена с решение по чл. 14 ЗЛС.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на насрещната страна с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в съответната обжалвана част.

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е обезсилено решение № 3510/02.11.2023 г. по гр. д. № 12126/2022 г. на Районен съд – Варна в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Х. Н. иск по чл. 108 ЗС в установителната му част за признаване за установено по отношение на И. Н. П. и П. А.

Г., наследник на починалата в хода на делото К. И. П., че ищцата е собственик и на разликата над сочената за лична нейна 1/22 ид.ч. до 16/22 ид. ч., сочени за собствени на останалите неучастващи по делото наследници на Б. К., от ПИ с идентификатор *** с площ от 1079 кв.м. по КК и КР на [населено място], придобит по наследяване от Б. К., починал на 31.10.2008 г., в полза на когото е бил издаден КНА от 23.09.1985 г., а той – придобил го по наследяване от Ц. и Д. К., като производството по делото е прекратено в тази част.

Първоинстанционното решение е потвърдено в останалите части, в които: 1/ е прието за установено по отношение на И. Н. П. и П. А. Г., наследник на починалата в хода на делото К. И. П., че всеки от ищците Н. Н. К., починала в хода на делото и наследена от Н. А. К., Ж.

Г. М., М. Б. Н., Н. С. П., Е. С. П., А. И. Я. С. и М. Х. Н. е собственик на по 1/25 ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1079 кв.м. по КК и КР на [населено място]; 2/ ответниците са осъдени да предадат на ищците владението върху целия процесен имот; 3/ е отменен КНА от 11.11.2014 г., издаден в полза на праводателя на 2 ответниците А. Р. М., до 7/25 ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1079 кв. м.; 4/ са отхвърлени предявените от Н. Н. К., починала в хода на делото и наследена от Н. А. К., Ж. Г. М., М. Б. Н., Н. С. П., Е. С. П., А. И.

Я. С. и М. Х. Н. искове по чл. 108 ЗС в установителната им част за признаване за установено по отношение на И. Н. П. и П. А. Г., че ищците са собственици и на разликата над признатата им по 1/25 ид.ч. до претендираната 1/22 ид.ч. за всеки от процесния недвижим имот.

Въззивният съд е приел за установено, че на 20.06.1942 г., по време на брака си с Ц. К., Д. К. е придобил 2 дка от хавра, цялата от 4 дка, находяща се във Варненските лозя, местността „В.“. Д. К. е починал на 03.09.1985 г. и е наследен от сина си Б. К.. На 23.09.1985 г. Б. К. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по наследяване от родителите му върху вилно място с площ от 1 075 кв.м., находящо се във вилна зона в [населено място], парцел *– * в кв. 7. С влязло в сила решение № *-*-* от 24.07.2015 г. по гр.д. № 23995/2014г. на СРС на основание чл. 14 ЗЛС е обявена за настъпила на 31.10.2008 г. неговата смърт. Към датата на смъртта Б. К. не е имал живи родители, не е имал деца, нито братя и сестри или техни низходящи.

След анализ на представените по делото удостоверения за наследници съдът е приел, че обявеният за починал е наследен от Х. Х., Н. К. /починала в хода на делото и заместена от наследника си Н. К./, М. Н., Г. Г., М. С., Л. К., Н. П., Е. П., Л. Ч., Р. К., К. К., Л. К., И. К., А.

С., М. К., К. К., П. К., М. В., П. К., И. И., В. П. и Б. Д.. Съдът е установил, че на 15.01.2013 г. е заявено искане от А. М. за признаване правото на собственост по обстоятелствена проверка върху поземлен имот с идентификатор ***. Е. П., М. К. и Г. Ц., като наследници на Б. К., са направили възражение. А. М. е наследник на починалия на 04.11.2011 г. Р. М.. С констативен нотариален акт от 11.11.2014 г. А. М. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор ***, който впоследствие е предмет на продажба от 14.09.2015 г. в полза на Н. Н. П.. Последният е починал на 25.11.2015 г. и е наследен от ответника И. Н. П. и К. И.

П.. От представените строителни документи съдът е констатирал, че през 2016 г. И. П. е предприел административни действия по подготовка за застрояване на спорния имот. С определение от 23.06.2017 г. производството по образувано предходно дело от част от наследниците на Б. К. срещу купувача Н. П. е прекратено. Посочено е, че К. П., съпруга на починалия Н. П., е починала на 13.07.2020 г. и е оставила за наследници своите синове – И.

П. и П. А. Г., които са уредили отношенията помежду си с договор за доброволна делба от 25.09.2020 г., според който процесният имот е поставен в дял на И. П.. От заключението на първата техническа експертиза съдът е установил, че закупените през 1942 г. от Д. К. 2 дка от хавра съответстват на ПИ №* по КП от 1936 г. по местонахождение, площ, две граници (Б. Д. и С. Т.) и по вписвания в разписния лист. Имотът попада в южната част на ПИ №* с площ от 647 кв.м. По следващия КП от 1956г. поземлен имот №* с площ от 2073кв.м. е записан в разписния лист на Д. К., като отново е констатирано съвпадение по местонахождение, площ, две граници и вписвания в разписния лист. С РП от 1961 г. в рамките на ПИ №* са отредени парцели *-* и *-* в кв.7. Според вещото лице че процесният имот №* попада в имот №* по КП от 1956г., собственост на Д. К. по НА №183/1942г. с площ 3

776 кв.м., и с цялата си актуална площ от 1079 кв.м. – в парцел № *-*, кв.7 по РП от 1961 г., за който е издаден КНА №145 от 1985 г. в полза на Б. К.. В допълнително заключение е разяснено, че имотът, описан в КНА №145/1985г. в полза на Б. К., представляващ парцел * * в кв.7 с площ 1075 кв.м., попада изцяло в ПИ *** по КК и КР от 2008 г., който е описан в КНА №130/2014г. на А. М. и който е предмет на продажбата с НА №15/2015г. в полза на Н.

П.. От показанията на свидетелката Б. Г., собственик на дворно място и къща, намиращи се срещу спорния имот, е установено, че Б. К. е живеел в жилищната постройка в мястото основно през лятото, като това се е случвало до около 2004-2005 г. В разговор между двамата той е заявил, че е дал клетва на родителите си да не продава процесния имот. След 2004-2005 г. К. не се е появявал в района. Сега имотът е буренясъл и не се поддържа.

Свидетелката не е виждала никого в имота в годините от изчезването на К., като след 2005 г. забелязала, че някой е поставил ключ или верига, а увисналата порта е поизправена, но дали е подменена, или ремонтирана свидетелката не знае. Свидетелката Г. Ц., е заявила, че Б. К. бил саможив човек, който не допускал много хора до себе си, освен първия си братовчед С. и сина му И.. Последният се грижел за имота до 2004 г., когато е заминал за Испания. Той е прекарал електричество, облагородил е двора и е подменил входната врата. Ц. е споделила, че последната й среща с Кандиралов била през лятото на 2007 г. - той бил много болен, но тя не знае да е възлагал на друг човек да се грижи за спорния имот. Когато изминали 5 години от изчезването му, наследниците са поставяли табели на входната врата, указващи, че имотът е тяхна собственост, но същите били многократно чупени и премахвани. Сочи, че през лятото на 2014 г. свидетелката и един от наследниците на К. лично сменили патрона на входната врата. Именно Ц., като пълномощник на наследниците, е образувала дело за обявяване на смъртта на К.. До обявяване на смъртта обаче имотът бил продаден. В края на 2014 г. купувачите подменили патрона. Свидетелят Р. Р., син на свиделя М. К., живеещ в съседство на процесния имот от 1989 г. до 2016 г, е разказал, че К. е ангажирал Р. М. с поддържането на имота от около 1999-2000 г., като Б. идвал основно през лятото. Грижите на М. до смъртта му през 2010-2011 г. са били на доброволни начала поради приятелството му с Б.. Р. често идвал в имота заедно със сина си А. М., който след смъртта на баща си продължил да стопанисва и почиства мястото. Р. е отбелязал, че от 5-6 години (спрямо разпита през 2021 г.) вече никой не поддържа двора, който се е превърнал в бунище. Новият собственик на имота – И. П., се е появил преди 6-7-8 години и е имал намерение да го застрои. Показанията на свидетеля М. К. не са кредитирани в частта им относно конфликта между Б. и братовчед му С., както и в частта, в която свидетелят е посочил, че след като К. престанал да посещава имота, А. М. поддържал мястото, поради противоречието им с показанията на свидетелите Ц., Р. и Н., сочещи, че Р. М. е поддържал имота, а А. само му е помагал. К. е свидетелствал, че Р. М. е бил партньор на Б. К., като последният му е позволил да влиза в имота и да го поддържа чрез бране на овошките, пръскане и подрязване на дръвчетата, отрязване на орехово дърво, садене на домати и др. След смъртта на Р. синът му А. продължил да поддържа имота със сходни дейности. Свидетелят е потвърдил обстоятелството, че на оградата е била поставена табела, указваща собствеността на мястото на наследниците на К.. Посочил е, че освен Р. и А., не е виждал други хора да влизат в имота.