Решение № 295 от 12.11.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Дупница, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20251510200570 по описа за 2025 година

Ц. И. Ш., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. *** е обжалвал Наказателно постановление № 25-0332-000371, издадено на 05.06.2025 г. от Началник Група в ОДМВР Кюстендил, РУ Рила, с което са му наложени административни наказания на основание чл.

179, ал. 6, т.2 от ЗДвП “глоба” в размер на 200.00 (двеста) лв. за нарушение на чл.- 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. ІІІ-то от ЗДвП “глоба” в размер на 10.00 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 11, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП “глоба” в размер на 20.00 (двадесет) лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Прави възражение за незаконосъобразност, като моли НП да бъде отменено изцяло.

Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо е изразено становище за неоснователност на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че НП бъде отменено. Не претендира деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2025 г. в 22:06 часа актосъставителят Д. С. - на длъжност мл. инспектор при РУ Рила, ОДМВР гр. Кюстендил, в присъствието на свидетелят установяване на административно нарушение, при съставянето и предявяване на акта – И. М. са констатирали, че жалбоподателят е извършил следните нарушения: В гр. Кочериново, на кръстовището на ул. „Никола Вапцаров“ и ул. „Св. И. Рилски“ (площад „3-ти март“), с посока на движение от ул. „Никола Вапцаров“ към ул. „Св. И. Рилски“ управлява лек 1 автомобил марка и модел „***”, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, с Булстат 200377284, гр. ***, като при извършване на проверката е установено, че автомобилът е технически неизправен – страничните стъкла на предните врати и челното стъкло на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя са облечени с черно непрозрачно фолио, с което е нарушено качеството им при натрошване, парчетата на счупеното стъкло да са такива, че риска от нараняване да е минимален, което се явява техническа неизправност на МПС по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6в, предл. 3-то от ППЗДвП. Също така водача не представя СРМПС, част ІІ -ра и няма валиден технически преглед - в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1-ва, чл. 100, ал. 1, т. 2-ра, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Към момента на съставянето на акта жалбоподателят не е отразил в графата за обяснения и възражения, че има такива. При предявяване на акта нарушителят го подписал лично.

Не са постъпили писмени обяснения и в срока предвиден в чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на издадения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е възприета от АНО и отразена същата фактическа обстановка.

В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя при констатиране на нарушението - Д. С., който поддържа констатациите отразени в акта. Заявява, че установили визуално затъмнените стъкла, които били облепени с фолио, на места не било прилепнало към стъклото и имало мехури с въздух.

Като доказателство по делото е приложена Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, от която е видно,че актосъставителят като мл. инспектор и Началник Група в ОДМВР Кюстендил при РУ на гр. Рила са оправомощени да съставят АУАН, респ. издават НП по ЗДвП, като материалната компетентност на актосъставителя и АНО не се оспорва от жалбоподателя.

По преписката не е приложена справка за нарушител от региона.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Установените факти мотивират следните изводи от правна страна:

С оглед на така установеното, съдът счита че жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради което наказателното постановление в една част следва да бъде отменено, а в друга потвърдено. Съображенията за това са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в сроковете предвидени от закона и при спазване на материалните и процесуални норми, като в това отношение е изпълнен съдържателният минимум реквизити, визиран в чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН.

Относно нарушението на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и наложената санкция на 2 основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.

Наказателното постановление в тази част се явява законосъобразно от процесуалноправна страна - издадено е от компетентен орган, спазени са формата и редът при издаването му и съдържа изискуемите се от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Същото се явява законосъобразно и от материалноправна страна, за което се излагат следните съображения:

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя превозни средства трябва да бъдат технически изправни, т. е. макар и не директно адресирана до него, нормата предписва правило за поведение на водача, като предвижда, че същият следва да управлява само технически изправно МПС. Такова правило се съдържа и в разпоредбата на чл. 9 ППЗДвП („Разрешава се движението на пътно превозно средство по пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за експлоатация, на този правилник и на наредбите по чл. 8, ал. 3 и чл. 36, ал. 3 от Закона за движението по пътищата“), постановяваща, че се разрешава движението на ППС по пътищата, ако то отговаря на изискванията на правилника и на ЗДвП (въпреки че и тук буквално не е предписано правило до водача). В чл. 10 ППЗДвП са уредени хипотезите, при които моторното превозно средство се определя като технически неизправно - съгласно т. 6, б. „в“ такова е и това, което има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В конкретния случай актосъставителя е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 10, т. 6в, предл. 3-то от ППЗДвП, в който законодателят е предвидил, че моторно превозно средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно, ако има стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. В АУАН е описано, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил технически неизправен, тъй като страничните стъкла на предните врати и челното стъкло на автомобила осигуряващи видимостта на водача към пътя са облепени с черно непрозрачно фолио, с което е нарушено качеството им при натрошаване, парчетата счупено стъкло да са такива, че риска от нараняване да е минимален, поради което автомобилът е бил технически неизправен.

Административнонаказващият орган е употребил законовата дефиниция „технически неизправен“, като подробно е описал в какво се изразява неизправността и е посочил прецизно нарушената разпоредба. Ето защо съдът приема, че правото на защита на жалбоподателя, в случая, не е нарушено.

Спецификата на законоустановеността на нарушението се изразява в това, че същото следва да бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически и логически анализ с разпоредбите на чл. 101 ЗДвП, чл. 9, 10 и 11 ППЗДвП. От редакцията на чл. 139, ал.

1, т. 1 ЗДвП и чл. 9 ППЗДвП се установява, че придвижването с технически неизправно средство е принципно забранено и осъществяването му, в нарушение на визираното правило, представлява нарушение. От съдържанието на чл. 101 ЗДвП и чл. 11 ППЗДвП обаче се установява, че законът провежда разграничение между хипотезите, в които техническата 3 неизправност е възникнала по време на движението и когато не е. От сравнителното и логическото тълкуване на цитираните разпоредби се установява, че когато техническата неизправност не е възникнала по време на движението (т. е. водачът управлява автомобил, който е технически неизправен от момент, предхождащ конкретното придвижване), придвижването му е забранено винаги, без изключение. Когато обаче повредата е възникнала по време на движение, в зависимост от нейното естество, автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и това не представлява нарушение на закона.

Разпоредбата на чл. 11 ППЗДвП третира случаите, в които неизправността е възникнала по време на движение, респективно кога придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност и кога не. Следователно принципно движението на МПС, което е технически неизправно, е забранено, освен в изчерпателно определените от закона случаи, когато техническата неизправност е възникнала по време на движение и повредата е от такова естество, че не се налага незабавното спиране на автомобила. Счупването на стъкло по време на движението на автомобила не е техническа неизправност, представляваща пречка, съгласно чл. 11, ал. 2 ППЗДвП, за придвижването му до гараж или сервиз, но в случая не е установено стъклото да е счупено по време на движението, а оттук се извежда извод за укоримо поведение на водача-жалбоподател, тъй като за същия е налице забраната, визирана в чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а именно да управлява технически неизправно МПС.

Съдът намира за установено, че жалбоподателят като водач на МПС - л. а. „***”, с рег.

№ ***, собственост на „***“ ЕООД, с Булстат 200377284, гр. ***, в 22:06 часа на 19.05.2025 г., в гр. Кочериново, на кръстовището на ул. „Никола Вапцаров“ и ул. „Св. И. Рилски“ (площад „3-ти март“), с посока на движение от ул. „Никола Вапцаров“ към ул. „Св. И.

Рилски“, е управлявал автомобила, на който страничните стъкла на предните врати и челното стъкло на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са били облечени с черно непрозрачно фолио. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, видно от съдържанието на жалбата му, а и се потвърждава от показанията на св. С., който поддържа изложеното от него в акта за установяване на административното нарушение.

От събраните по делото доказателства (показанията на свидетеля и АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила остана неопровергана) се установява по несъмнен начин, че в хода на извършената проверка на посочените в НП дата и място, жалбоподателят Ш. е управлявал посоченото по-горе МПС със затъмнени предни странични и челно стъкла.

Описаното в АУАН и НП нарушение е възприето, че автомобилът е технически неизправен, тъй като с така облепеното фолио на посочените стъкла от автомобила е нарушено тяхното качеството, тъй като при евентуално натрошване парчетата на счупеното стъкло могат да бъдат такива, че рискът от нараняване не би бил минимален, което се явява техническа неизправност. Така описаната техническа неизправност не е визирана в нито един нормативен акт касаещ правилата за движение по пътищата като нарушение на тези правила, още по-малко като неизправност на МПС, защото под техническа изправност следва да се разбира нормалното функциониране на всички системи на МПС.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че движещите се по пътя 4 пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, но що се отнася до дефинирането и категоризацията на понятията незначителни, значителни и опасни неизправности, същите намират своята легална опора в нормативно дефинитивните норми на § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП, като основният разграничителен критерий между трите групи неизправности е въздействието им върху безопасността на превозното средство, безопасността на движението по пътищата и околната среда. Законодателят е дал определение на понятието „значителни неизправности“ в § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, в който е посочено, че "Значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.