Решение № 290 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502711 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 92637/05.11.2025 г. по описа на ВРС на П. Г. Н., ЕГН **********, срещу решение № 3629/16.10.2025 г., постановено по ГД № 2767/2022 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от нея срещу А. Х. А., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1. иск за собственост с правно основание чл.

54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик въз основа на нотариален акт № 151/16.08.2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот на реална част от имот с идентификатор *** по КККР – гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район П., ж. к. „Б.“, местност „Свети Н.“, с площ 15 кв. м., повдигната в червен цвят на скица /л. 60 от делото/, при граници на тази част – на запад: останалата част от имот ***, на изток: имот ***, на юг: имот № ***, като е допусната грешка в отразяването на границите между имот с идентификатор *** и ***, изразяваща се в неправилно заснемане на процесните 15 кв. м. в границите на ПИ с идентификатор *** вместо в границите на ПИ с идентификатор ***; 2. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника А. Х. А. да прекрати неоснователните си действия, като премахне извършения в нейния имот *** незаконен строеж – видима част (покрив) и подземна част от сграда в ПИ 72 /пристройка към сграда ***.1, представляваща тоалетна/, висока над терена (в ПИ ***) около 70 см. и дълга около 2.40 м. по посока на общата граница, 1 навлизаща в ПИ *** с около 1,35 кв. м., обозначена в червен цвят на скица /л.

60 от делото/, както и двете външни климатични тела, обслужващи жилищна сграда ***.1 в ПИ ***, но разположени в границите на ПИ ***.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението. В нея въззивникът посочва, че от експертизите се установява, че преди одобрението на кадастралната карта и кадастралните регистри през 2008 г., действащият кадастрален план е от 1977 г., в който общата граница на процесните имоти е правилно отразена и е материализирана на място. Излага още, че при изслушването на вещото лице по изготвената от него експертиза пред ВОС по ВГД № 536/2024 г. същото заявило, че това е граница и по предходен кадастрален план – от 1956 г., както и че регулационният план, одобрен през 1993 г., е върху кадастралната основа от 1977 г. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд в постановеното от него решение, като въззивникът навежда доводи относно приложимия материален закон. В допълнение поддържа, че съдът не е анализирал документите за собственост на въззиваемата. Навежда доводи в подкрепа на тезата, че още към момента на извършване на делбата са били установени между страните границите на имотите. Възразява срещу извода на първоинстанционния съд, че тоалетната, за която са представени два позволителни билета за строеж, е построена съобразно единия от тях.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на ново, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемата, с който я оспорва. Намира, че обжалваното решение е правилно, като излага съображения в подкрепа на това становище. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както и за присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно заседание довереникът на въззивника поддържа, че от експертизата, изготвена във връзка със съдебната делба от 1985 г., се установява, че в скицата на процесния имот е отразен номера по кадастралния план от 1977 г., където е очертана границата към имота на ищцата. От това извежда извод, че от 1985 г. ответницата по иска е придобила имот в посочената граница. Поради това и намира, че не са установени придаваеми площи по регулационния план от 1993 г. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените искове, като претендира и разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата оспорва въззивната жалба.

Посочва, че в производството не е доказано насрещната страна да е придобила спорните 15 кв. м. от имота, която според кадастралния план от 1936 г. и регулационния план от 1937 г. е част от имота на ответницата. Поддържа, че към 1956 г. не са действали посочените от ищцата закони, тъй като те били отменени по силата на Закон за отменяване на всички закони, издадени преди 9.09.1944 г. (обн. ДВ. бр.93 от 20.11.1951 г.). По отношение на делбата, извършена през 1985 г., заявява, че скицата е начертана от вещото лице по делото, за да бъде дадена представа за имота, а не с цел очертаването на точни граници. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане на ранзоски.

2

В реплика процесуалният представител на въззивника моли да бъде съобразено изложеното от довереника на въззиваемата, че през 1951 г. са отменени всички закони, издадени до 09.09.1944 г.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № 2767/2022 г. по описа на ВРС е образувано по предявени от П. Г. Н. срещу А. Х. А. обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1. иск за собственост с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик въз основа на договор за покупко – продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 151/16.08.2011 г., на реална част от имот с идентификатор *** по КККР – гр. Варна, находящ се в гр. Варна, район П., ж. к. „Б.“, местност Свети Н., с площ 14 кв. м., повдигната в жълт цвят на комбинирана скица, налична на л. 277 от делото – Приложение № 6 от СТЕ, изготвена от вещото лице инж. С. К., заключена между точките с номера 1, 2, 3, 4, 5 и 6, като е допусната грешка в КК на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г., в отразяването на границите между имот с идентификатор *** и ***, изразяваща се в неправилно заснемане на гореописаната реална част в границите на ПИ с идентификатор ***, вместо в границите на ПИ с идентификатор ***; 2. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата А. Х. А. да прекрати неоснователните си действия, като премахне извършения в нейния имот *** незаконен строеж – видима част (покрив) и подземна част от сграда в ПИ 72 /пристройка към сграда ***.1, представляваща тоалетна/, висока над терена (в ПИ ***) около 70 см. и дълга около 2.40 м. по посока на общата граница, навлизаща в ПИ *** с около 1,35 кв. м., обозначена в червен цвят на скица /л. 60 от делото/, както и двете външни климатични тела, обслужващи жилищна сграда ***.1 в ПИ ***, но разположени в границите на ПИ ***.

Ищцата П. Г. Н. твърди, че е собственик на имот с идентификатор *** и построените в него сгради, находящ се в гр. Варна, р-н „П.“, ж. к. „Б.“, местност „Св. Н.“, съгласно документ за собственост – нотариален акт от 16.08.2011 г. Праводателите й се легитимират за собственици с нотариален акт № 112/29.07.1971 г. и нотариален акт № 174/08.03.1990 г. Излага, че ответницата е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.1 въз основа на съдебно-спогодителен протокол от открито съдебно заседание, проведено на 26.08.1985 г. по ГД № 2280/1985 г. по описа на ВРС. Поддържа, че ответницата е навлязла в собствения й поземлен имот, монтирайки две външни климатични тела извън своя имот по спорната обща граница, а също така е изпълнила незаконен строеж на баня – тоалет в нарушение на издаденото разрешително за строеж, който също навлиза в имота й, като по този начин я препятства да реализира пълния обем вещни права върху притежавания от нея недвижим имот. Посочва, че поставените климатични тела й създават шумов дискомфорт, както и че отпадъчната вода, която те генерират, създава предпоставки за увреждане конструкцията на сградите в имота й. Излага, че е възложила на правоспособно лице изготвянето на проект за изменение на кадастралната карта на границата между двата съседни имота. В обяснителната записка на този проект е посочено, че границата между имотите не е вярно отразена в кадастралната карта, като липсва съответствие с предходния кадастрален план 3 на ж. к. „Б.“ от 1977 г. и материализираната на място граница. Поддържа, че началникът на СГКК – Варна е одобрил предложеното от нея изменение в КККР и е издал заповед № 18-6290/07.06.2019 г., която била отменена в хода на АД № 1036/2020 г. по описа на АС – Варна, тъй като ответницата не е била уведомена за производството по издаването й и не е могла да заяви, че съществува материалноправен спор. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от А. Х. А., с който оспорва предявените искове. Посочва, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Акчелар“, съгласно нотариален акт № 4/1986 г. за собственост на недвижим имот на основание съдебно решение – съдебна спогодба по ГД № 2280/1985 г. по описа на ВРС, а именно на масивна жилищна сграда, построена върху 71.53 кв. м., състояща се от входно антре, две стаи, кухня, тоалет-баня и второстепенна постройка, заедно с дворно място, цялото с площ 835 кв. м. Посочва, че ищцата не представя никакви актове за собственост на претендираните 15 кв. м. от нейния имот, от които да е видно на какво правно основание се увеличава правото й на собственост от притежаваните 1000 кв. м. /по документи за собственост/ на 1022 кв. м.

Поддържа, че в КП от 1936 г. на м. „Старите лозя“, с отразена регулация от 1937 г., е видно, че имотът на ищцата все още не съществува като самостоятелен имот. Твърди, че в хода на АД № 1036/2020 г. по описа на АС – Варна е установено, че имотът на ищцата попада в обхвата на регулацията на ж. к. „Б.“, одобрена със Заповед № Г-170/15.09.1993 г. и не се съхраняват документи, от които да е видно, че регулацията е приложена спрямо същия.

Твърди, че се касае за грешно отразяване на спорната имотна граница, без да има доказателства за приложена регулация. Тази грешка е допусната при съставянето на КП от 1977 г. и впоследствие възпроизведена в плана за регулация от 1993 г. Оспорва като невярно твърдението, че собствената й тоалетна-кабина представлява незаконен строеж. Поддържа, че същата е изградена въз основа на издаден позволителен билет от 1971 г., за което е дадено и съгласието на тогавашния собственик на ПИ 135 – П.Д.. Счита за неоснователно твърдението, че този строеж и двете външни климатични тела, поставени от нея, навлизат в имота на ищцата. Оспорва и твърденията за причиняването на шумов дискомфорт на ищцата. Излага, че отпадъчната вода, която генерират външните климатични тела, се оттича в долната част на ската, където са основите на собствената й жилищна сграда с идентификатор ***.1.

По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 151/16.08.2011 г. се установява, че ищцата е придобила собствеността върху имот с идентификатор *** по КККР – гр.

Варна, находящ се в гр. Варна, район „П.“, ж. к. „Б.“, местност „Св. Н.“, целият с площ 1007 кв. м. по скица, а по нотариален акт – 1000 кв. м.

Не е спорно, а и от представените нотариални актове за дарение на недвижим имот № 112/29.07.1971 г. и № 174/08.03.1990 г. се установява, че 4 праводателят на ищцата – М.П. Н. /на лично основание и по наследяване от своя баща П.Д.К./ се е легитимирала като собственик на недвижим имот, представляващ хавра /дворно място/ с пространство 1000 кв. м., находяща се в м. „А.“ /по-късно „Б.“/, както и на построената в имота жилищна сграда /към настоящия момент с идентификатор ***.1/.