Акт от 08.03.2022, Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 38 08

.03. 2022 година град Търговище

В И М Е Т О НА Н

А Р О Д А

Административен съд първи състав

На осми февруари 2022 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

Секретар: ЯНКА ГАНЧЕВА

Като разгледа докладваното от председателя

Административно дело № 2 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Производството е образувано по жалба от В.Ц.Х. ***, с която е оспорил Решение № 2153-25-40/07.12.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Търговище, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № **********/21.09.2021 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.

1,2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с §22ц от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО.

Жалбоподателят развива съображения за незаконосъобразност на административния акт поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че пенсията му е неправилно определена, тъй като неправилно е зачетен осигурителния му доход. Моли съда да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Търговище като върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по прилагането на закона, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. поддържа жалбата чрез процесуалния представител – адв. С П. Представя писмена защита.

Ответникът по жалбата – Директора на ТП на НОИ – Търговище, чрез процесуален представител - ю.. Б.К., счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, от процесуално легитимирано лице – адресат на административния акт, оспорва се административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със заявление с вх. № 2113-25-483 / 11.06.2021 г. В.Ц.Х. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО, във връзка с чл. да от КСО, като към заявлението си с приложил документи, удостоверяващи придобит осигурителен стаж и осигурителен доход. По така представените от жалбоподателя лично документи за трудов/осигурителен стаж и доход е извършена преценка, като е установено, че към датата на заявлението (11.06.2021 г.) има навършена възраст 64 г. 04 м. и 00 дни и придобит осигурителен стаж, както следва.

Осигурителен стаж от първа категория труд- 00 г.04 м. 20 дни.

Осигурителен стаж от трета категория труд- 38 г.03 м. 18 дни.

На основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж превърнат към III категория труд -38г. 1 м. 11 дни.

Жалбоподателят е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Декларирал, че желае при определяне размера на пенсията му да бъде използван осигурителния му доход за периода от 01.08.1987г. 31.07.1990 г.

Представил и необходимите документи за зачитане на трудов и осигурителен стаж /стр.69-71 от адм.преписка/.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 1-2 от КСО за 2021 г., определя че лицата, които нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1, могат да се възползват от разпоредбата на чл.9а от КСО, която регламентира, че „за осигурителен стаж при пенсиониране на лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, се зачита и времето, което не им достига като осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал.

1 и 2, но не повече от 5 години, ако за това време са внесени осигурителни вноски съгласно ал. 3“.

Жалбоподателят се е възползвал от правата си и с внесъл вноската за недостигащия стаж по чл.9а, ал. 2 от КСО. Пенсията е отпусната от датата на заявлението.

Извършена е била проверка по писмо вх. №1029-25-438/14.06.2021 г. на ТП на НОИ – Търговище на осн. Определение № 193/25.05.2021 от Административен съд Търговище, с което е изпратена жалба за извършване на проверка и упражняване на правомощията по чл.349 КСО. Същата е обективирана в КП № КП-5-25-00963945/16.07.2021 г. /стр.24-26 от адм.преписка/. Проверката касае осигурителя РЗИ-Търговище (правоприемник на РЦ3-Търговише). Дадени са задължителни предписания № ЗД-1-5-25-00964723/16.07.2021 г. /стр.27-28 от адм.преписка/ и № 3Д-1-5-25-00976922/11.08.2021 г. /стр.34 от адм.преписка/ за анулиране на издадено удостоверение обр. УП-2 № РД-2134-4/26.07.2021г. и издаване на удостоверение обр. УП-2. Ново удостоверение обр. УЦ-2 е издадено под № 08-39 с писмо №1029-25-43886/16.08.2021 г. До отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - е предаден екземпляр на дадени задължителни предписания № 3Д-1-5-25- 00976922/11.08.2021 г. и екземпляр на издадено ново удостоверение обр. УП-2 №е 08-399- 1/12.08.2021 г.

С разпореждане № **********/21.09.2011 г. /стр.16 от адм. преписка/ на ръководителя по пенсионно осигуряване на жалбоподателя била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 11.06.2021 г. при зачитане на стаж от 0 години, 4 месеца и 20 дни от І категория и 38 години, 03 месеца и 18 дни от ІІІ категория и по чл.9а, ал.2 КСО 0 години, 0 месеца и 19 дни или общо превърнат към ІІІ категория по чл. 104 от КСО – 39 години, 0 месеца и 0 дни.

Срещу това разпореждане е подадена жалба /стр.8-12 от адм.преписка/ до Директора на ТП на НОИ – Търговище по реда на чл. 117 от КСО с възражения за неправилно определен осигурителен доход.

След получаване на посочените по-горе документи Директорът на ТП на НОИ – Търговище с оспореното в настоящото производство Решение

№ 2153-25-40/07.12.2021 г. приел жалбата за неоснователна.

Срещу това решение на Директора на ТП на НОИ Търговище Х. е подал жалба, въз основа на която било образувано настоящото съдебно производство. В жалбата се сочи, аналогични аргументи изложени пред административния орган.

Съдът, при така установените релевантни фактически обстоятелства, прави следните правни изводи:

Обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган по чл.117, ал. 3 от КСО, при спазване на изискуемата писмена форма и липса на съществени процесуални нарушения, но при неправилно приложение на материалния закон.

По делото не се спори относно обстоятелствата, свързани с установения като период трудов стаж, както и признатото за незаконно уволнение, не се спори относно придобитото право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят е обжалвал Заповед № ЛС-04-51/01.06.1998 г. пред Търговищки районен съд, като от ТРС е постановено съдебно решение № 60/09.02.1999 г. с което са отхвърлени като неоснователни предявените от лицето искове срещу Районен център но здравеопазване гр. Търговище за отмяна на Заповед № ЛС-04-51/01 06.1998 г. за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ и възнаграждение по ПМС 143/1996 г.

С решение № 115/21.06.1999 г. ТОС отменя решение № 60/09.02.1999 г. на ТРС, като вместо него постановява: признава за незаконно и отменя уволнението на В.Ц.Х. извършено със Заповед № 10-04-51/01.06.1998 г. на Директора на РЦЗ - гр. Търговище и го възстановява на заеманата от него длъжност “Главен експерт по информационни системи” и осъжда РЦЗ - гр. Търговище да заплати на лицето сумата от 1 274 148 лв., като обезщетение на основание чл.

225, ал. 1 от КТ за шест месеца.

Решение №115/21.06.1999 г. на ТОС е обжалвано по надлежния ред от РЦЗ - гр. Търговище пред Върховен касационен съд, който с решение № 415/10.03.2000 г. отменя решение № 115/21.06.1999 г. на ТОС в частта, с която е осъден РЦЗ -гр. Търговище да заплати по сметка на ТОС сума представляващи държавни такси за производство пред инстанции и оставя в сила решението в останалата част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Размера на паричното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е определен в съдебно решение № 115/21.06.1999 г. на ТОС, което решение е влязло в законна сила. При извършена проверка на разчетно-платежните ведомссти на РЦЗ - гр. Търговище съхранявани от правоприемника РЗИ - гр. Търговище е установено, че лице с името В.Ц.Х. фигурира във ведомостта за заплати за 1998 г., като на лицето са начислени и изплатени трудови възнаграждения до м. 05.1998 г. вкл., начислени и изплатени обезщетения по чл. 220 и чл. 224 от КТ, начислени и изплатени суми за РЗД за I-во тримесечие, РЗД за 2-ро тримесечие и ДМС. За периода от месец юни 1998 г. жалбоподателят не фигурира в разчетно-платежните ведомости на РЦЗ - гр. Търговище и съответно не са му начислявани и изплащани трудови възнаграждения. За период преди

01.01.2000 г. времето, прекарано вън от работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж на основание- §9, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване и чл. 82 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите. В разпоредбата на чл.

46, ал. 2, т. 8 от НПОС законодателят е разграничил периода на незаконното уволнение до 31.12.1999 г. и след тази дата, тъй като при действието на Закона за пенсиите и Правилника за неговото прилагане, осигурителни вноски е следвало да се внасят само върху обезщетението по ал. 225, ал. 1 от КГ. За останалия период осигурителни вноски не се внасят. Периодът на незаконното уволнение се зачиташе за осигурителен стаж на основание разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите. Тъй като уволнението и възстановяването на работа са факти преди 01.01.2000 г. (датата на влизане в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, 001. ДВ, бр. 110 от 1999 г.), работодателят дължи осигурителни вноски само върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ на основание разпоредбите на Наредбата за елементите на брутното възнаграждение и другите плащания, върху които се правят вноски 3а държавното обществено осигуряване (отм.). След изтичане срока на обезщетението не се дължат осигурителни вноски, времето се зачита за осигурителен стаж, но не се включва в осигурителният доход за изчисляване на пенсията и не се посочва в удостоверение обр. УП-2. В случая времето от 01.06.1998 г. до 10.11.1999 г. се зачита за осигурителен стаж, а при формиране на осигурителния доход се вземат предвид само периода от 6 месеца, през които лицето е получавало обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в случая периода е 01.06.1968 г. - 30.11.1998 г. Върху това обезщетение се дължат осигурителни вноски съобразно категорията труд преди уволнението, поради което в удостоверение обр.УП-2 се посочва сумата на изплатеното обезщетение (чл. 46, ал. 2, т. В от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж). В този смисъл е представеното указание на НОИ № 04-02-30 от 04.04.2007 г. относно зачитане на осигурителен стаж на времето, прекарано вън от работа поради уволнение, което е признато за незаконно – т.1 /стр.53-54 от делото/.

За осигурителен стаж се зачита периодът от датата на уволнението до възстановяването на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период следва да се внесат вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано, а ако лицето е било осигурявано при друг работодател, вноските се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако доходът при другия работодател е бил по-малък. За да получи лицето обезщетението по чл.

225 от Кодекса на труда, трябва фактически да е останало без работа, но именно в резултат на уволнението, а не поради други причини. Същественото е, че става дума за оставане без работа по трудово правоотношение. Поради. това, че жалбоподателя е осигуряван при друг осигурител, а именно Поделение 13040 гр.

София от дата 11.11.1999 г., и осигурителния доход е по[1]висок от този постановен по съдебно решение е основание за изчисляване на размера на пенсията за периода 11.11.1999 г. до 30.04.2000 г. с доход от цитирания осигурител.