Решение № 15 от 24.02.2026, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Дряново, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20244220100456 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

С исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата М. Д. С. основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 01.12.2022 г., около 12,05 часа, на гл. път Велико Търново – Габрово при км. 123+235, настъпило ПТП, при което товарен автомобил „Рено Премиум“ с per. № *** с прикачно ремарке „Рендерс“ с peг. № ***, управляван от М. М. М. от гр. Варна, поради несъобразена скорост навлязло в лентата за насрещно движение и ударило управляваният от нея лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***. Твърди, че вследствие на този удар получила следните увреждания на здравето: контузия на главата с мозъчно сътресение, счупване с разместване на носните кости, масивно кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане на клепачите на дясното око, оток и кръвонасядане с охлузване на гърба на носа, кръвонасядане от вътрешната страна на долната устна, оток в тилната област на главата, кръвонасядане и болезненост отзад над десния хълбок, оток на палеца на лявата ръка, оток и кръвонасядане на 5-и пръст на левия крак. Била 4 дни на лечение в отделението по хирургия на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" гр. Габрово, след което била изписана на домашно лечение. Изпитвала силна болка и затруднено дишане от счупването на носа, лицето било посиняло и отекло. Имала и силно главоболие, световъртежи, замаяност, изпитвала силна умора, не можела да спи. Имала силни болки и в областта на кръста и пръста на крака. По тази причина ходила на прегледи при различни специалисти, които предписали лекарства. Освен затрудненото дишане, установила, че има и нарушено зрение, отишла на преглед при д-р А., УНГ, която установила, че носът бил зараснал накриво, поради което дишането било затруднено, а зрението 1 влошено поради образувалият се хематом. Установило се, че има намален слух, дължащ се на нарушени функции на мозъчната кора според лекарите. Освен физическите болки и страдания преживяла и много силен стрес, изразяващ се в повишена тревожност, безпокойство, негативни мисли и емоции, депресивни епизоди и избягващо поведение, което наложило консултация и терапия с психолог. Заявява, че все още не се била възстановила напълно физически и психически от получените травми при гореописаното ПТП.

По тези причини посочва, че преживяла и продължавала да преживява много болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на гореописаното пътнотранспортно произшествие. Претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болничен престой, прегледи и лекарства в общ размер на 194,21 лв. Всички тези вреди следвало да бъдат обезщетени от виновният за причиняването им водач.

Воденото наказателно производство по случая приключило с одобрено споразумение на Районен съд Дряново по АНД № 113/ 2024г., с което водачът на товарен автомобил „Рено Премиум“ с per. № *** с прикачно ремарке „Рендерс“ с per. № *** М. М. М. бил признат за виновен за причиняването на процесното ПТП поради нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с което бил извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б"б", предл. второ, във вр. чл. 343, ал, 1 от НК.

По отношение гражданската отговорност на собственика и водачите на управляваният от Матев товарен автомобил имало сключен договор за застраховка със ЗАД "Алианц България" АД със срок на действие до 06.10.2023г. Предявила претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ при ответното дружество, въз основа на която била образувана щета №1000/23/217/500096, но не било предложено и изплатено обезщетение. Моли съда да осъди ответното дружество ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на причинени телесни повреди при гореописаното ПТП в размер на 20 000 лева – частичен иск от 30 000 лева, обезщетение за причинените имуществени вреди – разходи за лечението в размер на 194,21 лв., двете ведно със законната лихва от деня на предявяване на претенцията пред застрахователя (02.05.2023 г.) до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото.

В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от страна на процесуалния представител на ответното дружество ЗАД „Алианц България“ АД Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници" чрез адвокат М. К. от САК, в който оспорват предявените искове по основание и размер. Твърди се, че М. М. М., управлявал застрахования от дружсеството товарен автомобил „Рено Премиум" с рег.

№ ***, не бил единствения виновен за процесното ПТП и последвалите от него вредоносни последици за ищцата.

Посочват, че в процесното застрахователно събитие участвали три автомобила, а по настоящото дело към момента нямало конкретни данни за поведението на водачите им, съответно кой от тях и с какви конкретно виновни и противоправни действия причинил катастрофата. По случая било образувано досъдебно производство № 189/2022 по описа на РУ-Дряново, преписка вх. № 3345/2022г. по описа на Районна прокуратура Габрово. По това производство било предложено М. М. да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Сключеното на 06.11.2024г. споразумение по АНД № 20244220200113 на РС Дряново било задължително за настоящия съд на основание чл. 300 ГПК, но не изключвало необходимостта да се изследва принос към деликта от страна и на останалите участници в катастрофата. Тези обстоятелства не били предмет на изследване в хода на административно-наказателното производство срещу водача 2 на т.а. „Рено Премиум", тъй като за целите на производството бил заявен от негова страна отказ от съдебно разглеждане на делото по общия ред и събиране на доказателства.

Твърдят, че били налице предпоставките на чл. 499, ал. 6 и ал. 7 от КЗ, вр. чл. 53 ЗЗД, като вина за процесното ПТП имал и водачът на л. а.„Тойота Аурис" с рег. № *** Я. Д. М., която управлявала автомобила си с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и без да съблюдава необходимата дистанция, която да й позволи да избегне удряне в движещото се пред нея МПС, което намалило скоростта си и спряло – нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

На основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД правят възражение за допринасяне на вредоносния резултат от страна на ищцата, която видно от вида, характера и локализацията на травматичните увреждания, управлявала л. а. „Фолксваген Пасат" с рег. № *** без да постави задължителния предпазен колан - нарушение на чл. 137а ЗДвП. При сочения в исковата молба механизъм на катастрофата и описаните травми, които били основно в лицевата част на главата, можело да се направи обоснован извод за свободно инерционно движение на тялото на ищцата напред вследствие на първоначалния удар, което довело до съприкосновение на лицето или с въздушната възглавница, или с части от таблото на автомобила или волана. При правилно поставен предпазен колан, който задържал тялото към седалката и допускал минимално изместване напред с не повече от 1 см, пострадалата нямало да получи сочените травми.

Считат, че обезщетението за неимуществени вреди в пълния заявен размер от 30 000 лв. не съответствало на принципа на справедливостта, предвиден в чл. 52 ЗЗД. От представените доказателства можело да се направи обоснован извод за пропуск от страна на ищцата да предприеме своевременно и надлежно лечение на оплакванията, което довело до продължаващи оплаквания и пропуск за пълно възстановяване.

Твърдят, че обезщетението за имуществени вреди към момента било недоказано. Не се установявало дали извършените разходи за лекарства и лечение били в пряка връзка със заявените травми, дали били относими и необходими за възстановяването им.

Поради неоснователност на главното вземане, неоснователна била и претенцията за лихва за забава, считано от 02.05.2023 г. В условията на евентуалност сочат, че ответникът не дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди преди изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, тъй като в конкретния случай са приложими предпоставките на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ. Дружеството изискало допълнително доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията с писмо изх. № 2-101-4101-3444/02.05.2023 г, каквито не били представени. Липсата на тези доказателства била обективна пречка за произнасяне по заявената от ищцата претенция.

По искане на ответника в производството е допуснато участието на трето лице помага „ЗК Лев инс“ АД. Видно от становището на третото лице помагач същите оспорва твърденията на ответника, че водач на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис", с рег. № *** с поведението си станал причина или допринесъл за настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП. Оспорват изцяло наличието на следните елементи от фактическия състав на деликта : противоправност и вина на действията на водача на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис", с рег.№ ***, причинно следствена връзка между действията на застрахования към ЗК „Лев Инс“ АД водач и настъпилия вредоносен резултат. Твърдят, че водача на лек автомобил марка „Тойота", модел „Аурис”, с рег. № *** няма вина за настъпилото ПТП. Не били изяснени обстоятелствата, причините и механизма довели до настъпване на пътнотранспортното произшествие. Не били представени доказателства от ищеца или 3 ответника в тази насока. Оспорват изцяло описания механизъм на ПТП, изложен в отговора на исковата молба.

Оспорват твърдението, че водача на лек автомобил „Тойота" Я. М. не спазвал необходимата дистанция и не реагирал своевременно на намаляващия скоростта си и движещ се пред него лек автомобил „Фолксваген", което било в пряка връзка с настъпването на ПТП. Твърдят, че дистанцията и реакцията на водача на МПС „Тойота" не били противоправни, като удара бил непредотвратим за него поради внезапния удар между товарен автомобил „Рено" и лек автомобил „Фолксваген", като „Фолксваген" не се явявал намаляващ скоростта си автомобил, а внезапно възникнало препятствие на пътя поради установяването му на пътното платно вследствие на удара с товарния автомобил „Рено". Лекият автомобил „Фолксваген” възникнал като опасност за водача М. едва след настъпването на ПТП между „Рено” и „Фолксваген", като последния се установил в опасната му зона в този момент.

От друга страна, дори да се установи виновно и противоправно поведение у водача на лек автомобил „Тойота", което допринесло за удара между „Тойота” и „Фолксваген", оспорват възникналия вредоносен резултат да е в причинна връзка с този удар и водача на „Тойота" да е станал причина или да е допринесъл за настъпилите щети. Травматичните увреждания на ищцата били възникнали вследствие на първоначалния удар между товарен автомобил „Рено” и „Фолксваген".

Интензитетът на този първи удар бил значителен, предвид разликата в масите на двата автомобил. Твърдят, че вторият удар, от съприкосновението с лек автомобил марка „Тойота" нямал достатъчен интензитет, за да причини допълнителни увреждания на ищцата, доколкото същия бил с незначителна кинетична енергия. Предходното в допълнение със зоната на удара между двете превозни средтва водело до извода, че второто по време ПТП не било в състояние да доведе до нови травматични последици за ищцата.

Правят възражение за съпричиняване от страна на М. Д. С. към настъпването на собствените й травми поради извършени нарушения на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, изразило се в управление на пострадалата на моторно превозно средство без правилно поставен обезопасителен колан. Поради липсата на поставен предпазен колан от пострадалата, не било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото бил предвиден конструктивно и функционално обезопасителния колан, от което бил възможен контакта на тялото на пострадалата с детайли от вътрешното оборудване на автомобила и от което настъпили травмите.