Определение № 11931 от 17.09.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11931

Варна, 17.09.2026 г.

Административният съд - Варна - XXIX състав, в закрито заседание в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от съдията Кремена Данаилова административно дело № 2905/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Образувано е във връзка с искане от А. Х. А. [ЕГН], чрез адв. С. С. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 3056152/10.09.2026 г. издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з) бб) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.1 от ЗДвП до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 3 /три/ месеца и е отнето СУМПС [номер].

Жалбоподателят сочи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителна и трудно поправима вреда, защото ще го лиши от възможност да управлява МПС за ежедневни, семейни, здравословни и битови нужди. С оглед възрастта му и ежедневната необходимост от придвижване, лишаването от СУМПС до три месеца представлява тежко ограничение, което би се изчерпало още преди съда да се произнесе по същество. При евентуална отмяна на заповедта изтеклото време, през което е лишен от правото да управлява МПС не може да се възстанови.

Ответник – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Варна, не е изразил становище по искането за спиране изпълнението на оспорената заповед. При представяне на преписката от началник група „АНДОАПТПВ“ при ОДМВР – Варна, който не е ответник по спора е отправено искане жалбата да бъде оставена без последствие и да се потвърди наложната мярка.

Съдът, след като се запозна с доказателствата, представени с жалбата и административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е оспорил заповедта за налагане на ПАМ, поради което на основание чл. 166, ал.2 от АПК искането е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно.

Допусната е техническа грешка от жалбоподателя при изписване буквените инициали от номера на заповедта като е посочено ПРАМ вместо GPAM, но поради това че номера и датата са правилни съдът намира, че е ясен предмета на спора. Отделно от това с жалбата е представена заповедта, чието спиране се иска и в пълномощното е посочена с точни буквени инициали.

В случая с оспореният акт е наложена принудителна административна мярка по чл..171, т.1, б. з) бб) от ЗДвП. На основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следва, че е налице административен акт, за който е допуснато предварително изпълнение по силата на закон.

В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.

Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, защото е обичайно ПАМ да има такива последици, ето защо следва да се установи настъпване на нови факти и обстоятелства. Съдът намира, че в случая такива нови факти и обстоятелства не се сочат.

Служебна бележка № **/10.09.2026 г. издадена от управителя на „С. – ЕС“ ЕООД на 10.09.2026 г. посочва, че А. Х. А. е назначен на безсрочен трудов договор по чл. 67, ал.1, т.1 КТ от **.2019 г. на длъжност охранител, с месторабота [населено място].

Правото на труд на жалбоподателя не е нарушено, защото не съществува пречка той да извършва трудова дейност различна от охранител с месторабота в [населено място], също така съществува възможност да използва заплатен транспорт, за да се придвижва до работното си място.

За ежедневни, семейни, здравословни и битови нужди също няма пречка жалбоподателя да използва заплатен транспорт, поради което правото му на придвижване не е ограничено.

До решаване на спора по делото действително е възможно да изминат трите месеца, за които му е наложена ПАМ, но в този случай е предвидена възможност при отмяна на оспорената заповед за претърпените вреди да предяви иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ вр. чл. 204 АПК. В този смисъл довода му, че ще претърпи вреди, които няма как да се обезщетят е неоснователен. Поради тези съображения в производство по чл.166, ал.4 АПК, съдът няма компетентност да преценява по същество основателността на жалбата против административния акт.

Всяко предварително изпълнение на административния акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС, то същата не е значителна или трудно поправима, предвид алтернативните възможности за придвижване. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде възстановена по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена.

Целта на предварителното изпълнение на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

По изложените съображения съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.166, ал.3 АПК, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от А. Х. А. [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № GPAM – 3056152/10.09.2026 г. издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Варна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. з) бб) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.1 от ЗДвП до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 3 /три/ месеца и е отнето СУМПС [номер].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�