Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 356 от 14.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Наказателно дело от общ характер 136/2022
Вид
Определение № 356
Подписан
14.04.2022
В сила
27.06.2022
Състав
Красимира Тончева Донева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Бургас, 14.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева

Съдебни

ТОДОРКА Д. АТАНАСОВА заседатели: СВЕТЛАНА П. АТАНАСОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Румяна Ив. Славова като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Наказателно дело от общ характер № 20222100200136 по описа за 2022 година

За Окръжна прокуратура Бургас, редовно призовани, се явява прокурор Румяна Славова.

Подсъдимият И. Т. С., редовно призован, се явява лично.

Адвокат Калоян Кръстевич от Адвокатска колегия Бургас, упълномощен защитник на подсъдимия С., редовно призован, се явява.

Пострадалият М. М. М., редовно призован, не се явява.

Не се явява адвокат Цветомила Вукова от Адвокатска колегия София, упълномощен повереник на пострадалия М., редовно упълномощена.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото молба с вх. №

3349/14.03.2022 г. от М. М. М., чрез Адвокатско дружество „В. и Бачева“, в която изрично се изразява желание на пострадалият М. да участва в образуваното наказателно производство в качеството му на частен обвинител, като пострадал от ПТП, настъпило на 28.09.2016 г., при което е починал М. Х.

М., по делото срещу подсъдимия И. Т. С..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от адв. Цветомила Вукова с вх. № 5113/13.04.2022 г. с изразено становище по точките на чл. 248, ал. 1 от НПК. Адвокат Вукова не възразява да се даде ход на разпоредителното заседание.

1

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ. КРЪСТЕВИЧ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДС. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

СЪДЪТ, след като изслуша становището на лицата по чл. 247в, ал. 1 и ал. 2 НПК, намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕ СЕ самоличността на подсъдимия, както следва:

И. Т. С. – роден на **** г. в град ******, ****, *****гражданин, настоящ адрес: гр. ****, ж.к. „***“ бл. ***, ет. **, ап. ***, ****, с ***образование, ***, ***, ЕГН **********.

Съдът ПРОВЕРИ връчени ли са на лицата по чл. 247в, ал. 1 и ал. 2 от НПК преписите и съобщенията по чл. 247в от НПК.

ПОДС. С.: Получил съм своевременно препис от обвинителния акт и съобщението на съда за насрочено разпоредително заседание, и за въпросите, които ще се обсъждат в него. Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и съдебния секретар.

ПРОКУРОРЪТ: Получила съм своевременно съобщението на съда за насрочено разпоредително заседание и за въпросите, които ще се обсъждат в него. Няма да правя отвод на състава на съда и съдебния секретар.

АДВ. КРЪСТЕВИЧ: Няма да правя отводи на състава на съда, прокурора и съдебния състав.

Председателят на съдебния състав РАЗЯСНИ на страните процесуалните им права.

ПОДС. С.: Разбрах разясненията на съда.

СЪДЪТ СЧЕТЕ, че следва да пристъпи към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, като предоставя възможност на страните да изразят становище по въпросите, 2 предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, а именно:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, на пострадалия или на неговите наследници;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;

5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация;

6. взетите мерки за процесуална принуда;

7. искания за събиране на нови доказателства;

8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на Окръжен съд Бургас.

Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното производство няма допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до нарушаване правата на обвиняемия или наследниците на пострадалия.

Предвид липсата на молба считам, че не са налице основа за разглеждане на делото по диференцираните процедури. Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, съответно назначаване на вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

Налице е редовно упълномощен защитник. По отношение на подсъдимия, в хода на досъдебното производство е взета мярка за неотклонение „Подписка“, която е отменена с постановление. Към настоящия момент не се налага вземане на мярка за неотклонение. Нямам искане за събиране на нови доказателства. Моля делото да бъде насрочено за разглеждане в открито 3 съдебно заседание в законния срок.

Молбата за конституиране на пострадалия в качеството на частен обвинител е предявена своевременно и в срок, и моля същият да се конституира в това му качество.

АДВ. КРЪСТЕВИЧ: Намирам, че настоящото производство е подсъдно на Окръжен съд Бургас. Основания за прекратяване или спиране няма.

Намирам, че в досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемия. По т. 4 на чл. 248, ал. 1 от НПК, бихме искали делото да се гледа по общия ред. Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, съответно назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Няма нужда от вземане на мярка за неотклонение.

По отношение на молбата за конституиране на пострадалия като частен обвинител, намирам същата за допустима и основателна.

На този етап нямам искане за събиране на нови доказателства, защото наличните такива очертават фактическата обстановка.

Моля да насрочите съдебно заседание в съответния срок.

ПОДС. С.: Присъединявам се към казаното от моя защитник.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание за произнасяне по въпросите по чл. 248 от НПК.

Съдът, след кратко съвещание, като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК намира, че съгласно правилата за местната и родова подсъдност делото е подсъдно на Окръжен съд – Бургас. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, във връзка с чл.

250, ал. 1 и чл. 251, ал. 1 от НПК.

Служебно съдът намира, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване правото на подсъдимия по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1, предл.

1 от НПК. Нарушението е допуснато при повдигане на обвинението с обвинителния акт. Изразява се в това, че в обстоятелствената част на 4 обвинителния акт описаният механизъм на извършване на престъплението, вменено с диспозитива на прокурорския акт, е схематичен, в общи линии и непълен, с противоречиви фактически положения и неясен по въпроси с решаващо значение за отговорността на подсъдимия.

Досежно обвинението, препращащо към правна норма от друг нормативен акт, а именно, че подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като се движил с включени къси светлини и скорост на движение, несъобразена с разстоянията на видимост при къси светлини на фаровете, изложената фактология в обстоятелствената част е недостатъчна, освен това противоречива и не става ясно към коя от двете хипотези на дадената правна квалификация във връзка с ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП е относима. В тази връзка, още в досъдебното производство и по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК с Определение № 75/04.12.2019 г. по ВЧНД № 262/2019 г. Бургаският Апелативен съд е акцентирал върху няколко принципни приложения относно съотношението на двете хипотези на „несъобразена скорост“, които визира разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 и изр. 2 от ЗДвП, при които водачът има различни задължения в зависимост от това дали се касае за предвидима или непредвидима/внезапна опасност, като в двата случая е различен и моментът, в който за водача възниква съответното задължение. Между двете части – обстоятелствена и заключителна на акта на обвинението, следва да е налице съответствие – посочените факти в обстоятелствената част следва да са релевантни на правната квалификация.

Подсъдимият следва да знае всички факти, които се отнасят до елементите на обективната и субективната страна на деянието. В противен случай същият е поставен в невъзможност да организира своята защита в съдебната фаза на процеса.

На следващо място, най-общо и като извод е посочено в ОА, че непредпазливата вина на водача-подсъдим се изразява в неизпълнение на задължението да съобрази скоростта на управлявания от него автомобил с осветената зона пред фаровете на къси светлини в тъмната част на денонощието, за да осигури техническа възможност да спре преди мястото на удара с внезапно пресичащия пътното платно пешеходец. Направен е извод въз основа на експертно заключение, че подсъдимият е видял и възприел пешеходеца като силует от осветеността на фаровете на насрещно движещ се автомобил, като пешеходецът е бил възприет от водача още преди попадането 5 му в осветената зона на фаровете на процесния автомобил. Фактически е описано, че към момента, в който насрещно движещият се автомобил е превключил светлините на фаровете си, пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно отляво надясно, по посока на движение на автомобила на подсъдимия, т. е. фактически излиза несъответствието, че пешеходецът е предприел пресичането си и пред насрещния автомобил, щом е бил осветен от неговите фарове. Същевременно и в противоречие във времеви и пространствен аспект се явява фактически приетото в ОА, че по същото време, когато пешеходецът предприел пресичането на пътя, т. е. да се разбира пресичане на коридора на насрещния автомобил, подсъдимият предприел спиране, но последвал неизбежен удар, но вече в неговата лента за движение, по който начин е описана логически неиздържана едновременност на уж последователни събития, при различно и неясно пространствено разположение на участниците. Необосновано се явява и приетото в ОА местоположение на насрещното МПС спрямо момента на възприемане на пешеходеца от подсъдимия, тъй като МПС не е било статично след присветване на фаровете му, а логически следва да е извършило движение по разминаване с автомобила на подсъдимия, след което по хронология да следва възприятието на опасността. Подсъдимият следва да узнае недвусмислено фактите, които се отнасят до елементите от обективната страна на деянието, за да има възможност да организира адекватно своята защита.