Решение № 2390 от 26.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2390 гр. Варна, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110114983 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М. Г. Х., ЕГН ********** срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК *, облигационни осъдителни искове, съединени в условията на евентуалност, както следва:

- главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 166.01 лева, представляваща недължимо заплатена сума по недействителен договор за кредит с № * от 19.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.11.2024 г., до момента на заплащане на сумата.

- евентуален иск с правно основание също по чл. 55 ал. 1, пред. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 144.03 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителни допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“ по договор за кредит с № * от 19.04.2023 г., ведно със законната лихва от момента на предявяване на исковата молба, до момента на заплащане на сумата.

Ищцата твърди в исковата молба чрез адв. М. М., че е сключила с ответника договор за паричен заем с номер * на 19.04.2023 г. Излага, че по силата на договора ответното дружество й предоставило кредит в размер на 350 лева, който се задължава да върне в срок от 8 месеца, при годишен процент на разходите от 49.78%.

Сочи, че в процесния договор е предвидено заплащане на такси за допълнителни услуги – „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 71.84 лева и „Динамично плащане“ в размер на 107.52 лева.

Твърди, че до 06.07.2023 г. ищцата е изплатила по договор за кредит № * от 19.04.2023 г., сумите както следва: главница - 169.58 лева; лихва - 17.94 лева; възнаграждение по допълнителна услуга „Динамично плащане“ - 53.76 лева; възнаграждение по допълнителна услуга „Бързо разглеждане“ - 38.03 лева.

Твърди, че на 06.07.2023 г. ищцата е погасила предсрочно търсената по договор за кредит с № * от 19.04.2023 г. сума, като параметрите по договора се изменили и ищцата 1 заплатила остатъчна непросрочена главница в размер на 136.36 лева; остатъчна просрочена главница в размер на 44.06 лева; остатъчна просрочена лихва в размер на 2.82 лева; неплатена сума по допълнителна услуга „ Динамично плащане“ в размер на 13.44 лева; неплатена сума по допълнителна услуга „Бързо разглеждане“ в размер на 6.87 лева; остатъчна дължима сума по допълнителна услуга „Динамично плащане“ в размер на 7.68 лева; остатъчна дължима сума по допълнителна услуга „Бързо разглеждане“ в размер на 24.25 лева; остатъчна сума по лихва в размер на 1.22 лева; обезщетение за неизпълнение на договорно задължение - 0.00 лева, обезщетение за предсрочно погасяване - 0.90 лева или обща сума от 237.71 лева.

Ищцата излага становище за нищожност на целия договор на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9, поради непосочване на приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Твърди също така, че нито в договора, нито в погасителния план е посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва за срока на договора, както и съотношението й към главницата по кредита, поради което не е възможно да се извърши проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилаганите норми от страна на законодателя. Сочи, че в договора липсва уточнение какви разходи се включват в годишния процент на разходите, че не е ясно как се изчисляват, което от своя страна води до недействителност на договора на за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че с предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер над 150 лева се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г., като по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Излага становище, че невключвайки уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП и че това е елемент, на който може да се обоснове преценката за неравноправния характер на договорните отношения.

В условията на евентуалност ищцата счита, че клаузите регламентиращи допълнителните услуги наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“ от договор за кредит с № * от 19.04.2023 г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл.11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

По същество моли съда да уважи предявените искове, вкл. да осъди ответника да заплати и сторените в настоящото производство разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК оспорва предявените искови претенции като неоснователни. Твърди, че няма нарушение на изискванията на ЗПК за общ разход по кредита.

Излага становище, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, изрично е пожелал да се възползва от допълнителните услуги, като всяко действие, предоставено от кредитора, е било по желание на потребителя. Потребителят е имал възможност да сключи договора за кредит без тези уговорки, които не са били задължителна предпоставка за отпускането на кредита от страна на „Б. Е. Д. К.“ ООД. Посочва, че двете допълнителни услуги присъстват в Стандартния Европейски формуляр, поради което не може да се твърди, че ищцата не е била информирана за тях.

Оспорва твърдението, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договор № 500063079 от 19.04.2023 г. са нищожни поради противоречие с добрите нрави. Излага становище, че принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации при двустранните договори не са етични, а правни принципи, които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

2

Сочи, че неправилно се възприема, че двете действия „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и „Динамично плащане“ са свързани с управлението и усвояването на процесния кредит. Смята, че доброволното действие „Бързо разглеждане“ предхожда момента на усвояване на кредита и не е свързано с него, а единствено има отношение към решението на кредитора дали ще кредитира клиента. Относно доброволното действие „Динамично плащане“, то е предпочитано и заявено от клиента, като фактът, че той определя начина на осъществяването му, го изважда от обхвата на понятието „управление на кредита“.

Смята за абсолютно неоснователни твърденията за нищожност поради неспазване на разпоредбите на ЗПК. Твърди, че годишния лихвен процент е посочен в чл. 5, ал. 7 от договора за кредит и е 40.60%, че в СЕФ е посочена лихвата за всяка една вноска и ищецът е получил СЕФ. Сочи, че лихвеният процент е определен като фиксиран процент от дължимата сума и в никой момент от срока на договора не се променя.

Не оспорва, че по процесния договор за кредит с № * от 19.04.2023 г . са заплатени сумите, описани в исковата молба.

По същество моли за отхвърляне като неоснователни на всички твърдения на ищеца, да се присъдят в полза на дружеството сторените разноски и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. С молба от 25.03.2025 г. поддържа предявените искове.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 31.03.2025 г. поддържа писмения отговор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявения иск ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е престирал процесната сума в полза на ответника в претендирания размер.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже, че е получил търсената сума на валидно и годно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е върнал на ищеца претендираната сума.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е обявил за безспорно по делото обстоятелството, че между ищцата и ответника е сключен договор за паричен заем № * от 19.04.2023 г. и че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в общ размер на 516.91 лева.

От съдържанието на ангажирания договор се констатира, че заетата сума е в размер на 350.00 лева. Уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 40.60%, а ГПР – 49.78%. Така общата сума за връщане по заема е равна на 375.04 лева, формирана от заетата сума и договорната лихва. Връщането е уговорено да е на равни вноски – 8 на брой, като всички вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, страните са уговорили заплащане на такса „бързо разглеждане“, съобразно т. 7.3. от раздел V от ОУ на договора, на искането за отпускане на кредит в размер на 71.84 лева, чието заплащане също е разсрочено на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по Кредита. Видно е от съдържанието на ОУ, че услугата „бързо разглеждане“ предвижда възможността искането за кредит да се разгледа от кредитодателя в срок до 2 часа, в рамките на неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за отпускане на кредит. В чл. 9, ал. 2 от договора е уговорено кредитополучателят да заплати и такса в размер на 107.52 лева, във връзка с т. нар. услуга „динамично плащане“, съобразно т. 7.4. от раздел V от ОУ към договора. Тази такса също е е разсрочена на равни части през периода на Кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по Кредита. Видно е от текста в ОУ, че т. нар.

3

„динамично плащане“ предвижда погасителните вноски да се събират по настоящ адрес на потребителя от служител на кредитодателя. Т. е. общо дължимата сума по кредита възлиза на 554.40 лева.

Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 - чл.

148 от ЗЗП/.

Съдът констатира, че уговорените като предоставени на кредитополучателя престации по допълнителните услуги „бързо разглеждане“ и „динамично плащане“ изключват квалификацията им като допълнително благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в общ размер /179.36 лева/ много над уговореното възнаграждение /25.04 лева/ за същинската престация – ползване на заети парични средства за определен период от време. Нито една от така посочените услуги не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от насрещна воля на доставчика. Само ако можеше да ползва отстъпките или предимствата без да се договаря отново, то и предметът на допълнителните услуги би могъл да представлява ценност като опция. Дори и първата от услугите е обусловена от неоповестени допълнителни условия, поради което не гарантира каквато и да е сигурност за предоставено реално предимство.

Разпечатката съдържа 41 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c29f429-6bea-4297-932b-50f27fe4a07c