Решение № 3 от 03.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Варна, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20233100502120 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 51619/10.07.2023г., подадена о т „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Дианабад“, ул. „Г. М. Димитров“ No 1, представлявано от Б. Г. И. и Р. В. М.

– изпълнителни директори, срещу Решение № 2083/ 11.06.2023г., постановено по гр.д. № 4566 /2022 г. на Районен съд – Варна, 20-ти съдебен състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 25000,00 лв., като частичен иск от целия в размер на 50000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на ПТП, виновно причинено на 07.12.2018 г. от Д. В. В. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Вл. Варненчик” и бул. „Република” при управлението на л.а. „Фиат Пунто”, с ДК № *******, застрахован по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество с полица № ****, валидна до 07.08.2019 г., ведно със законната лихва върху 1 главницата , считано от датата на подаване на исковата молба - 06.04.2022 г., до оконачтелното ѝ изплащане, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд неправилно бил приел, че ищецът е получил в резултат на ПТП-то контузия на тазобедрена става, като самият ищец бил посочил и че всички останали наранявания в областта на дясната половина на тялото са „натъртвания“. Твърди и че счупването на голяма изпъкналост на лявата раменна кост и изпадането в безсъзнание не били установени по делото. В първоначално съставената медицинска документация било констатирано само затруднено движение в раменна става, а едва на 18.04.2019г. било диагностицирано счупването. Съдът бил пренебрегнал и заключението на вещото лице по СПЕ по отношение на извода му, че ищецът се бил възстановил от преживяното събитие. Въз основа и на неправилно възприета фактическа обстановка, ВРС бил определил размер на обезщетение от 25 000 лв. Излага и че обезщетението не било съобразено с общественоикономическите условия в страната към деня на ПТП-то и не отговаряло на общественото разбиране за неговия справедлив размер. Обобщава, че съдът не бил формулирал правния си извод, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в резултат на логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства и бил допуснал съществено процесуално нарушение на 235. ал.2 вр. с чл.12 ГПК на чл. 236. ал.2 от ГПК, рефлектирало в решаващия извод на съда относно приложението на материално-правната норма на чл.52 от ЗЗД и постановяването на необоснован съдебен акт. В условията на евентуалност сочи, че обезщетението не следвало да надвишава 5000 лв. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено изцяло, евентуално присъдената сума намалена. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и мотивирано. По делото пълно и главно били установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД, въвеждащ общата забрана да не се вреди другиму, а именно деяние, неимуществени вреди - болки и страдания, причинно-следствена връзка между деянието и вредите, противоправност и вина. Доколкото ПТП било настъпило по вина на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка „Гражданска отговорност", в качеството си на собственик и водач на увреждащото МПС (чл.477, ал.1 от КЗ), с което било извършено виновното противоправно деяние, в причинна връзка с вредоносния резултат, то се 2 налагал изводът, че искът за заплащане на обезщетение бил доказан по основание. Внезапното влошаване на качеството на живот на ищеца, претърпените травми и негативните психически преживявания в резултат на получените травми, били пряка последица от настъпилото ПТП и като се имало предвид периода на възстановяване, както от телесните увреждания, така и от психологическите травми, следвало да се приеме, че се касаело за не кратък период на възстановяване на травмите на физиката, но в същото време дълъг период на възстановяване /при това към момента не напълно/ на психиката на ищеца. И не на последно място при определяне размера на обезщетението, следвало да се отчете и факта, че ищецът бил изживял допълнителен стрес и от обстоятелството, че бил блъснат именно на пешеходна пътека, където обичайно пресичащите се чувствали най-сигурни.

Счита, че обезщетение в размер на 25 000 лв. не накърнявало моралния принцип на справедливо обезщетяване и напълно покривало претърпените вреди. Моли съда да потвърди решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като са депозирали писмени становище преди датата на насроченото осз. Въззивникът - застраховател поддържа жалбата и моли за нейното уважаване, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и претендира разноски, съобразно представен списък, който обаче не се представя към молбата. Въззиваемата страна поддържа депозирания отговор, моли за потвърждаване на решението, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и представя списък с разноски, като моли за присъждането им.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Н. В.

А., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

„Дианабад”, бул. „Г. М. Димитров” № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати ищеца сумата от 25000,00 лв. (след допуснато изменение в цената на иска на основание чл. 214 от ГПК), като 3 частичен иск от целия в размер на 50000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на ПТП, виновно причинено на 07.12.2018 г. от Д. В. В. в гр.

Варна, на кръстовището между бул. „Вл. Варненчик” и бул. „Република” при управлението на л.а. „Фиат Пунто”, с ДК № *******, застрахован по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество с полица № ****, валидна до 07.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.04.2022 г., до оконачтелното ѝ изплащане.

В исковата си молба ищецът чрез адв. Й. А. излага, че на 07.12.2018г., около 18:30 ч. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Вл. Варненчик” и бул. „Република”, като пешеходец изчаквал зелен сигнал на светофара на бул.

„Република”, за да пресече булеварда в посока магазин „Декатлон”.

Поддържа, че на зелен сигнал предприел пресичане, но изведнъж бил блъснат от лек автомобил марка „Фиат Пунто”, с ДК № *******, управляван от Д. В..

Дошлите на място контролни органи съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2943. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано НОХД № 4063/2020г. по описа на ВРС, като на 28.01.2021 г. съдът одобрил споразумение, с което подсъдимият Д. В. В. се признал за виновен в това, че на 07.12.2018 г. в гр. Варна, при управление на лек автомобил „Фиат Пунто”, с ДК № ****** е нарушил правилата за движене - чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил на ищеца средна телесна повреда изразяваща се в счупване на голяма изпъкналост на лявата раменна кост, което обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека, представляващо престъпление по чл. 343, ал.З, пр. последно, б. „а” пр. второ вр. с ал.1, б. „б” пр. второ, вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Ищецът излага, че непосредствено след удара изпаднал в безсъзнание, като първият му спомен е как няколко души го свестяват, а една жена му говорила да остане на земята и че линейката вече идва. Сочи, че го боляло цялото тяло и главата му кървяла, в линейката превързали раната и го откарали в спешния център на МБАЛ „Света Анна - Варна” АД. Твърди, че там му били направени прегледи, включително рентгенови снимки на главата и на дясната част на тялото и бил освободен за домашно лечение. Излага, че според лекарите получените множество натъртвания щели да отшумят в рамките на няколко 4 месеца. На 12.12.2018 г. лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна” АД му издал СМУ, съгласно което се касае за разкъсноконтузна рана в дясна теменна област, обширни кръвонасядания в областта на дясното рамо и дясната гръдна половина, дясната мишница, двете бедра и дясната седалищна половина, контузия на дясната раменна става, контузия на дясната тазобедрена става. Посочено било, че травматичните увреждания в своята съвкупност обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Ищецът поддържа, че след инцидента изпитвал силни болки по цялото тяло, но най- силни в областта на главата, кръста, лявото и дясно рамо.

Не можал да заспи от преживения стрес и силните болки, като при всяко движение на тялото усещал силна болка. Излага, че движенията на лявото рамо и кръста били силно затруднени и болезнени, а при всяко движение на ръката, изпитвал ужасни болки и не можел да я движи. Сочи, че от болки не можел да спи и се налагало да взима болкоуспокояващи за да поспи малко.

Твърди, че не можел да се обслужва сам и дори за обикновените битови нужди се нуждаел от помощ. Излага, че вследствие на ПТП получил и много натъртвания по цялото тяло, като се наложило да слага компреси, за да облекчи болката. Твърди, че от претърпените травми се чувствал много зле, станал нервен, раздразнителен и неспокоен, като и най-малките недоразумения с близките му прераствали в скандали и конфликти, а от недоспиването станал още по-раздразнителен и избухлив. Поддържа, че болката в лявото му рамо се засилвала и на 15.04.2019 г. посетил ортопед, който предписал инжекции, от които болката намаляла, но не изчезнала. След като пак се усилила друг ортопед след рентгенова снимка на лявото рамо, констатирал счупване на голямата изпъкналост на лявата раменна кост, вследствие на удара в стъклото на автомобила при произшествието. Излага, че му била назначена физиотерапия. Сочи, че болките в областта на лявото рамо и кръста били много силни и продължили дълго, имал и главоболие, чувствал се като пребит и цялото тяло го боляло. Не можел да лежи, да спи или да стои. Постоянно сънувал кошмари как пресича на пешеходна пътека и го блъска кола. Не се чувствал добре и психически, изпитвал силен страх при пресичане, получавал депресивни кризи, имал натрапчиви мисли, нарушения на съня, изпадал в страхово- тревожни състояния. В следствие на кошмарите се събуждал посред нощ със силно чувство на страх, безпомощност и не можел повече да заспи. Вследствие на безсънието, през деня се чувствал 5 изморен, отпаднал и изтощен. Затворил се в себе си, странял от приятелите си и често си мислел, как за малко щяло да се случи най-лошото. Поддържа, че още не се е възстановил напълно и изпитва болки в лявото рамо и кръста, като движенията на лявата ръка са ограничени и болезнени. Сочи, че още се чувства нервен, разтревожен, подтиснат, угрижен и без самочувствие, контактите му с повечето приятели са ограничени, а с тези с които се среща, често стигат до конфликти. Излага, че на 03.04.2020 г. депозирал искане за заплащане на застрахователно обезщетение до ответника, като застраховател на деликвента по застраховка „Гражданска отговорност” по полица № ****, валидна до 07.08.2019 г., но до момента не е получил такова. Претендира законна лихва от исковата молба. По изложените съображения молят предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.