Решение № 681 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно гражданско дело № 20231100504805 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20080045/20.02.2023 г., постановено по гр.д. № 12728/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав са отхвърлени предявените от А. Б. Г., ЕГН: ********** срещу В. М. Х., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумите, както следва: сумата от 9800 лева, представляваща размер на издръжка, с която неоснователно се е обогатила ответницата, сумата от 7263,50 лева, представляваща ½ от сумата за разходи за образованието на детето А.А.Г., иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1036,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода м.01.2018 г. - м.12.2019 г., както и иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК за сумата в размер на 1127 лева, представляващи имуществени вреди от злоупотреба с право по изпълнително дело № 201886304002536 по описа на ЧСИ С.Х., рег. №863 с район на действие района на Софийски градски съд.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца А. Г., в която се излагат аргументи за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че правилно районният съд е приел за безспорно обстоятелството, че през процесния период м.12.2017 г.-м.12.2019 г. общото на страните дете А. Г.а е била отглеждана единствено от баща си, че въз основа на 1 наложения запор по изпълнителното дело са преведени на ответницата суми за издръжка за дъщеря им за същия двугодишен период. Неправилно обаче, според въззивника, първоинстанционният съд е приел, че е налице основание за получаване на сумата от ответницата Х., а именно – осъдителното решение, с което бащата Г. е осъден да заплаща издръжка на малолетното им дете чрез ответницата. Същевременно районният съд бил приел, че задължението за издръжка може да бъде погасено и в натура чрез полагане на грижи за малолетното дете, който извод бил в противоречие с възприетата от съда неоснователност на иска за връщане на сумата, получена по изпълнителното дело. Поддържа се също, че неправилно първоинстанционният съд бил квалифицирал твърденията в исковата молба като един иск за сумата от 9800 лева.

Твърдяло се, че за периода м.януари 2018 г. - м.декември 2019 г. детето било отглеждано от бащата, поради което задължението на ищеца Г. за заплащане на издръжка на малолетното дете било погасено чрез предоставянето в натура.

Районният съд не разгледал въпроса за задължението на майката да участва в издръжката на своята дъщеря в процесния период. Правилно СРС бил приел, че сама по себе си заповедта за незабавна защита не дерогира задължението за издръжка, но по същия начин заповедта не освобождавала майката от участие в издръжката на детето.

Издръжката била целево плащане с алиментен характер и била безусловна по отношение ненавършилите пълнолетие деца, защото и двамата родители били длъжни да предоставят издръжка на своето дете, независимо от обстоятелствата. Правото на издръжка било за детето, а не облага за родителя,който упражнява родителските права.

Предвид изложеното намира, че получавайки издръжката за процесния период ответницата В. Х. е получила облага, която не й се следва, с което неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца А. Г.. Едновременно с това ответницата си била спестила разходи, като не предоставяла издръжка на А. Г.а за процесния период. Неоснователно било възражението на ответницата в отговора на исковата молба, че ищецът Г. неправомерно бил задържал детето при него, като използвал ЗЗДН, за да прекъсне връзката между детето и неговата майка, изпълнил бил свой нравствен дълг. Не можела да намери приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, тъй като същата била приложима при даването на нещо без основание. В нито един момент ищецът Г. не бил целял да навреди на ответницата с подаването на молбата за защита от домашно насилие. В хода на производството по ЗЗДН съдът наистина бил отхвърлил молбата за защита от домашно насилие, но в никакъв случай отхвърлянето на едно искане от съда не означавало, че е налице злоупотреба с право. С исковата молба се претендирала и сумата от 200 лева, представляваща издръжка за месец декември 2017 г. по отношение на която било безспорно установено, че ищецът бил заплатил още през 2017 г., за което било представено платежно нареждане. От представеното по делото копие на изпълнителното дело се виждало, че сумата е била повторно събрана през 2020 г. и получена от ответницата. По отношение на сумите за неоснователно обогатяване, 2 касаещи таксите за обучението на детето, въззивникът намира, че районният съд не бил съобразил представената по делото нотариална покана, изпратена до ответницата, с която същата била поканена да предаде на ищеца здравните документи на детето. Без тези документи било невъзможно детето да бъде записано в държавна детска градина или държавно/общинско училище. Поради това, заплащането на таксите за частни учебни заведения за детето било вследствие недобросъвестното поведение на ответницата. Въззивникът също така поддържа, че образуването на изпълнителното дело за събиране издръжката за детето А. Г.а бил действие на ответницата, което не било насочено към удовлетворяване на базисните потребности на детето, а единствено целяло да навреди на ищеца като длъжник в изпълнителното производство. Това било така, тъй като ответницата била наясно, че за процесния период единствено ищецът Г. е полагал грижи за общото им дете и по този начин е погасил задължението си за издръжка чрез предоставянето й в натура. Ето защо въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответницата Х., в който се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.

Безспорно било установено, че за процесния период е действало решение № III-8424/05.02.2015 г., с което ищецът Г. бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лева. Решението, с което предявената от ищеца молба за защита по ЗЗДН била отхвърлена, било влязло в сила още на 19.09.2018 г., но ищецът неправомерно задържал детето и след този период. Правилно първоинстанционният съд бил приел, че през процесния период не било проведено производство за промяна на родителя, дължащ издръжка, поради което титуляр на вземането била ответницата. Ищецът не бил доказал, че ответницата се била дезинтересирала от упражняване на родителските права по отношение на детето А. Г.а, съответно и че не било налице основание да получи издръжка в полза на детето. Ищецът бил изпълнил нравствения си дълг към детето като му давал издръжка за процесния период и платил разходите за частно образование, поради което не можел да иска същите суми от ответницата. Ищецът не бил доказал, че за ответницата е било възникнало задължение за издръжка за периода, в който ищецът е полагал грижи за детето. Не се установявало по делото, че ответницата фактически не е искала да упражнява родителските права по отношение на детето, т.е. че издръжката и грижите за него са били изцяло поети от ищеца или трето лице. Ето защо моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. Б. Г. срещу В. М. Х. с твърдения, че ищецът и ответницата имат обшо дете- А.А.Г.. С Решение по гр.д.

№1717/2014 г. родителските права по отношение на детето били предоставени на майката – ответницата Х., като за ищеца бил установен режим на лични отношения с детето и бил осъден да заплаща издръжка на детето чрез майката в размер на 200 лева.

На 05.12.2017 г. ответницата и неин познат извършили покушение срещу ищеца в гаража му с цел да изтръгнат от него дъщеря му, която към този момент се намирала при него, като реално осъществили целта си. Затова ищецът подал сигнал в полицията, като потърсил и защита по реда на Закона за защита от домашното насилие, за което било образувано гр.д. №86173/2018 г., 84 състав на Софийски районен съд. По цитираното дело била издадена заповед за незабавна защита срещу ответницата Х., с която й било забранено да доближава ищеца и общото им дете – А. Г.а, на разстояние по-малко от 300 метра. По силата на заповедта, ищецът поел грижите за детето от м.декември 2017 г., детето му било предадено на 16.12.2017 г., за което бил съставен протокол между ищеца и ответницата. На 22.10.2018 г. Х. била образувала изпълнително дело с молба да бъде събрана от ищеца дължимата издръжка за периода от декември 2017 г. до октомври 2018 г., за което било образувано изп.дело №2536/2018 г. на ЧСИ С.Х., рег. №863, с район на действие района на Софийски градски съд. По посоченото дело ищецът отговорил на поканата за доброволно изпълнение, че фактически полага грижи за детето и не счита, че следва да заплаща парична издръжка. ЧСИ се съгласил с мотивите на ищеца и вдигнал запорите на банковите му сметки. През м.януари 2018 г. ищецът изпратил нотариална покана до ответницата, като я уведомил, че няма да й плаща издръжката от 200 лева на месец, като я поканил да започне да му плаща сумата в размер на 200 лева месечно за издръжка, за да участва в отглеждането на детето, както и да му възстанови издръжките за месец ноември и декември 2017 г., тъй като ответницата не била отглеждала детето за посочения период. Поддържа, че заповедта за незабавна защита била в сила до 23.10.2019 г., а на 09.03.2020 г. ответницата Х. отново поискала по изпълнителното дело да бъдат събрани издръжките за периода м.декември 2017 г. м.март 2020 г., въпреки че била наясно, че такава издръжка не й се следва, тъй като не била полагала грижи за общото им дете през посочения период. В резултат на това, от банковата сметка на ищеца била изтеглена претендираната от ответницата сума, като 4 последната получила сумата в размер на 5600 лева издръжка за детето А. Г.а, въпреки че от октомври 2017 г. до декември 2019 г. включително, ответницата не била отглеждала детето, а всички грижи и цялата издръжка били поети изцяло от ищеца.

Освен издръжката, от банковата сметка на ищеца били събрани такси по изпълнителното дело в размер на 777 лева и 350 лева адвокатски хонорар, които били заплатени от ищеца вследствие на злоупотреба с право от страна на ответницата, която въпреки че знаела, че издръжка за посочения период не й се следва, превратно упражнила правото си да събира издръжка за същия период. Счита, че ответницата следва да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 1127 лева, представляващи причинени от нея имуществени вреди на ищеца, в резултат на злоупотреба с право от страна на ответницата по изп.дело №2536/2018 г., тъй като било наясно, че получената по изпълнителното дело издръжка няма да бъде изразходвана за нуждите на детето, доколкото единствено ищецът Г. е отглеждал детето за периода м.декември 2017 г. м.декември 2019 г. Ответницата се обогатила неоснователно за сметка на ищеца, веднъж получавайки по изпълнителното дело всички издръжки за дъщеря им за периода м.декември 2017 г.-м.декември 2019 г. в общ размер от 4800 лева, и още веднъж в резултат на това, че за посочения период ищецът бил поел всички грижи и цялата издръжка за детето, като ответницата не била заплащала никаква издръжка за този период. Ето защо ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 5000 лева – получена неоснователно от ответницата, както и сумата в размер на 4800 лева, с която ответницата неоснователно се била обогатила за периода м.януари 2018 г. - м.декември 2019 г. като не предоставяла издръжка детето А. Г.а, каквато по принцип като нейна майка дължала.