Решение № 1108 от 16.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1108 гр. Плевен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р. Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Р. Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430106176 по описа за 2025 година

Производството по гр.д.№6176/2025г. ПлРС е образувано по искова молба от „СТИККРЕДИТ“ АД, ЕИК202557159, против С. К. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1, от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че същия дължи сумата от 153,39 евро /300лв/ главница и сумата от 4,60 евро /9,00 лв/- възнаградителна лихва, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит №1101191/26,06,2024г., за които суми има издадена ЗИ по ч.гр.д.№ 2363/2025г. на ПлРС. Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №1101191/26,06,2024г., за сумата от 300лв., при ГПЛ от 36% платим на една вноска с падеж 26,07,2024г. Твърди се, че сумата по кредита е получена от ответника. Твърди се, че няма плащане от страна на длъжника. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът С. К. Б. чрез ос. предст. Адв. Р. М. изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се факта на сключване на процесния договор и на получаване на сумата от ответника. Твърди се, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие.

Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото, с протоколно определение от 22,06,2026г, е прекратено частично производството по делото, по реда на чл. 232 от ГПК, поради оттегляне на иска в частта му, за сумата от 4,60 евро /9,00лв/- възнаградителна лихва, дължими въз основа на Договор за потребителски кредит №1101191/26,06,2024г.

Безспорно по делото се установява факта на издаване на заповед за изпълнение №1350/28,04,2025т. по ч.гр.д.№2563/2025г. на ПлРС, връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният от съда срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.

По делото се установява факта на сключване на договор за потребителски кредит 1

№1101191/26,06,2024г., между ищеца „СТИК КРЕДИТ“АД- като заемодател и ответникакато заемател, въз основа на който е предоставен заем от 300лв, за срок от 30 дни, при ГПЛ от 36% и ГПР 42,58%. По делото се установява също, видно от представената разписка за извършено плащане от 26,06,2024г, че ответникът- заемател, е усвоил сумата по кредита от 300лв.

Установява се също, съобразно чл. 17 от Договора, страните са уговори предоставяне на обезпечение по договора- под формата на поръчителство или банкова гаранция, които следва да бъдат предоставени в тридневен срок от сключване на договора. От съдържанието на договора се установява също- чл. 27, че при неизпълнение на задължението от страна на заемателя за предоставяне на обезпечение, се начислява неустойка от 0,9% от стойността на кредита, за всеки ден, в който не е предоставено обезпечение.

По делото, от представената с ИМ справка за плащанията по процесния договор, съдът констатира, че е начислена неустойка от 81лв., както и сума от 497,56лв.- посочена като „други приходи“, без да има конкретизация.

По делото не са събрани доказателства за плащане на сумите по кредита от страна на ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът намира, че в случая отношенията между страните следва да се уреждат по реда на чл. 240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим. Заемодателят е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ и по силата на цитираната разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност, в областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД и съответно – намират приложение нормите на ЗЗД.

По процесният договор за заем, страни по договора са ищецът – като потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и ответникът- заемодател, като небанкова финансова институция – търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Представеният договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, който се подчинява, както на правилата на ЗПК, така и на чл.143 – чл.147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно.

Съдът приема, че клаузата по чл. 17 от Договора за заем е нищожна, на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Съгласно цитираната норма, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Съдът намира, че уговорката вменяваща задължение на кредитополучателя да осигури обезпечение в кратък срок- тридневен, след сключването на договора, като може да направи избор между посочените видове обезпечения- поръчител или банкова гаранция, са трудно осъществими и то в посочения срок, поради което същата се явява и неравноправна, по смисъла на чл. 143 ал. 2 т.20 от ЗЗП. Налице е уговорка от договора, с която изначално се определя размер на неустойката за неизпълнение на това задължение, включена в погасителния план, като част от погасителната вноска. По процесния договор е начислена и 2 друга сума от 497,56лв.- посочена като „други приходи“, която е почти два пъти размер на отпуснатия заем. Съдът намира, че тази допълнителна сума представлява скрит разход по кредита и противоречи на добросъвестността в отношенията между страните /касае се и за недействителност на клаузата по чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД/. Уговорената и дължима неустойка, както и сумата за „други приходи“, по същество противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58%т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът счита, че следва да посочи, че макар вземането за неустойка да не е предмет на настоящето производство, клаузата е част от договора и съдът следи служебно за действителността на същия. Съобразно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

На основание гореизложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1, за признаване за установено, че отв. С. К. Б. дължи сумата от 153,39 евро /300лв/ главница, въз основа на Договор за потребителски кредит №1101191/26,06,2024г., за които суми има издадена заповед за изпълнение №1350/28,04,2025т. по ч.гр.д.№ 2363/2025г. на ПлРС, е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, в размер на 355,58 евро- в настоящето производство и сумата от 135,49 евро- в заповедното производство.

Следва издадената заповед за изпълнение №1350/28,04,2025т. по ч.гр.д.№ 2363/2025г. на ПлРС, да бъде частично обезсилена, доколкото последиците на прекратяване производството по делото, по предявения установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, следва да се приравнят на правните последици от непредявяването на такъв иск по чл.

415, ал.2 от ГПК /арг. ТР№4/2013г., т.13/. Съобразно цитираната т.13 от ТР№4/2013г, компетентен да обезсили издадената заповед за изпълнение, е исковия съд, прекратил производството по делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, 3 вр. чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ С. К. Б., ЕГН**********, с настоящ адрес ***, ДЪЛЖИ НА „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление:

***, сумата от 153,39 евро /300лв./,- главница по Договор за потребителски кредит №1101191/26,06,2024г, ведно със законната лихва, считано от подаване на Заявлението по чл.

410 ГПК- 25,04,2025г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №1350/28,04,2025т. по ч.гр.д.№ 2363/2025г. на ПлРС,.

На основание чл.415, ал.2 от ГПК ОБЕЗСИЛВА ЧАСТИЧНО Заповед за изпълнение №1350/28,04,2025т. по ч.гр.д.№ 2363/2025г. на ПлРС, за сумата от 4,60 евро /9,00 лв/възнаградителна лихва, за периода от 26.06.2024г. до 26.07.2024г. дължима по Договор за потребителски кредит №1101191/26,06,2024г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, С. К. Б., ЕГН**********, с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „„СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 355,58 евро- разноски в настоящето производство и сумата от 135,49 евро- разноски по ч.гр.д.№ 2363/2025г. на ПлРС.

Решението, в частта му, с която е обезсилена частично ЗИ, има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца, пред ПлОС . В останалата си час Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред ПлОС, в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________

4