Решение № 876 от 16.10.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Стара Загора, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20245530102004 по описа за 2024 година

Предявени са отрицателно установителни искове за прогласяване нищожността на клаузите за бързо разглеждане по чл. 9, ал. 1 и за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от договор за кредит с номер ************* г., кумулативно съединени с искове с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Ж. Б. Г., чрез пълномощника си адв. Д. Г., твърди в исковата си молба, че между него, в качеството му на „Кредитополучател", от една страна, и ответника „Би енд джи кредит" ООД, в качеството му на „Кредитор", от друга страна, на ************* бил сключен Договор за кредит с номер *************. По силата на сключения Договор за заем, заемодателят предоставил на заемателя сума в размер 800.00 лв., при условия: годишен лихвен процент - 37.33%, годишен процент на разходите - 44.44% , срок на погасяване - 8 месеца, обща сума за връщане - 916.00 лв.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за заем, на кредитополучателя била начислена допълнителна такса в размер на 273.68 лв. за услуга по бързо разглеждане на документи за одобрение на паричен заем. Сумата била разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от Договора за заем на кредитополучателя била начислена допълнителна такса в размер 410.56 лв. за услуга „динамично плащане“ при условията на т.

7.4. от раздел V от Общите условия. Сумата била разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва.

След добавянето на въпросните такси, действителната цена на отпуснатия заем станала в размер 1 600.24 лв., или повече от два пъти заетата сума в размер 800.00 лв. Към момента на предявяване на настоящия иск ищецът заплатил общо сума в размер на 1602.00 лв., за което представя копия на платежни нареждания. Посочва, че платените 1602.00 лв. представлявали:

1

- 800лв. главница;

- 273.68 лв. такса бързо разглеждане;

- 410.56 лв. такса динамично плащане;

- 117.76 лв. - лихви и неустойки.

Счита, че сумите, платени по пера такса бързо разглеждане и динамично плащане били платени по нищожни клаузи и следвало да бъдат възстановени като платени без основание.

Счита, че Таксата за бързо разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлявало експресното разглеждане на документите за кредита.

Именно затова тази клауза от договора имала за резултат заобикаляне на Закона за потребителския кредит, и същата на основание чл. 21 от ЗПК била нищожна.

Нещо повече, тази такса не била включена и в годишния процент на разходите по кредита, съответно заобиколена била и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което бил отделен довод да се прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19 ал. 5 ЗПК - задължение на кредитора по договора бил да посочи точен (верен, коректен) процент на общите разходи по кредита, при което всяко неточно посочване заобикаляло закона. Казаното важало дори в хипотеза, в която годишния процент на разходите нямало да надвиши законовия праг, ако в него се включвали тези допълнителни плащания по договора, както и в хипотезата, в която точния процента на разходите бил по - нисък от посочения в договора, тъй като и в двата случая било налице като резултат заобикалянето на закона.Всяка нееквивалентна такса по договор между равноправни субекти всъщност прикривала възнаграждение на кредитора (ако се дължала и при точно изпълнение) или неустойка (ако се дължала в хипотеза на неизпълнение). Затова и таксата, ако е „доброволно" (а тя не била в настоящия случай) договорена или платена, следвала да залегне като елемент на годишния процент на разходите, което не било направено, и оттам - заобиколена била нормата на чл. 19 ЗПК в частта, предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по кредита.

Навежда доводи, че всяка договорка между страните по договора, която предвиждала различен срок за приемане на предложението на присъстваща страна за сключване на договор за кредит, противоречи на закона.

Таксата в размер 273.68 лв. била значителна част от размера на получения заем, с което безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Понятието добри нрави предполагало известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се правел извод за нарушение, водещо до нищожност - така и Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д . № 4277/2008 г. на ВКС, IV г.о. Дори обработката на документи да се била случила „бързо“, това не обосновавало цена на посочената услуга в подобен размер спрямо главницата. Твърди, че чрез посочената клауза било налице скрито оскъпяване на кредита и била постига забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, поради което съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, била нищожна.

На отделно основание счита, че посочената сума представлявала прекомерно висока печалба на кредитора и била предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитодател и потребителя, поради което клаузата, която уреждала това задължение се явявала неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такива се явявала нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Счита, че таксата била нееквивалентна и срещу нея кредитополучателя не получавал съизмеримо с пари благо.

Предвид гореизложеното, счита таксата за бързо разглеждане на документи, с която кредиторът начислил допълнително сума в размер на 273.68 лв. в чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, за нищожна, на основание чл. 10а, ал. 2 и 19, ал. 5 ЗПК, и неравноправна съгласно 2

ЗЗП. Сочи съдебна практика в тази насока.

По отношение на клаузата, уреждаща начисляването на такса за услуга „динамично плащане" счита, че е нищожна поради следното: Таксата за динамично плащане не попадала в приложното поле на ал. 10а, ал. 1 ЗПК. Не можело да се приеме, че срещу тази такса (възнаграждение) се дължало поведение от страна на кредитора за допълнителна услуга, като не било ясно и по какъв начин бил определен размерът, респ. в какво точно се изразявало насрещното поведение на кредитора - арг. чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Очевидно било, че тази такса прикривала истинската цел на кредитора, а именно увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем и да бъдат заобиколени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според който годишният процент на разходите не можел да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Добавено към уговореното възнаграждение по договора, възнаграждението за допълнителната услуга "динамично плащане" несъмнено водело до превишаване тавана на ГПР, което от своя страна обуславяло нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.

Твърди, че посочената клауза не била индивидуално уговорена, същата в договора препращала към Общите условия, от което можело да се направи извод, че дружеството ответник обичайно „предлагало" тази договорна клауза на лицата, кандидатстващи за отпускане на паричен заем, респективно тази договорна клауза не била предмет на индивидуално договаряне. В тази насока следвало да се отбележи, че съгласно чл. 146, ал. 2 ЗЗП клаузи, които били включени в общите условия не се явявали индивидуално договорени, а ако тези клаузи бъдат счетени за неравноправни, същите се явяват нищожни чл. 146, ал. 1 ЗЗП, т. е. не биха могли да породят правни последици. Съгласно чл. 143 ЗЗП клаузата се явява неравноправна, ако е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност, и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

Счита, че въпросната клауза, с която се начисляват допълнителни 410.56 лв. при главница в размер 800.00 лв. поражда значително нарастване общия размер на задължението по договора за кредит и поради тази причина клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора за заем следвало да бъде прогласена за недействителна.

Счита, че допълнително възнаграждение за динамично плащане накърнява принципа на добросъвестност при договарянето и накърнява равновесието между страните. Следвало да се има предвид, че принципът на еквивалентност на договорните престации предвижда, че правото на възнаграждение възниквало за реално реализирани задължения по договорното правоотношение. В случая, чрез уговаряне на дължимост на такса динамично плащане се достигало до нарушаване на императивни правни норми, а именно на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, общият размер на разходите не можел да надвишава петкратния размер на законната лихва, а ал. 5 предвиждала, че всяка уговорка в противен смисъл се явявала недействителна. Макар договорът да съдържа отразяване, че ГПР възлиза на 43.11%, което формално водело до спазване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, уговарянето на допълнително възнаграждение за динамично плащане в размер, повече от 1 /2 от размера на главницата по договора за кредит водело до извод, че се достига до накърняване на императивни разпоредби. Съгласно § 1, т. 1 от Закона за потребителския кредит, общият разход на кредита включвало всички видове разходи, пряко свързани с договора за кредит.

Отчитайки легалната дефиниция на понятието общ разход по кредита, то разходи, свързани с начин на погасяване на вноските по кредита би следвало да бъдат включени в общия разход, защото били свързани с договора за кредит. В конкретния случай ако уговореното възнаграждение за динамично плащане било включено в ГПР би се достигнало до нарушаване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В подкрепа на твърдяното сочи съдебна 3 практика.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит с номер ************* г., сключен между Ж. Б. Г. и „Би енд джи кредит“ ООД, са нищожни на твърдените по-горе основания.

Моли, на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, да осъди „Би енд джи кредит“ ООД, да му заплати сумата в размер 273.68 лева, която представлява заплатена без основание сума за такса бързо разглеждане, както и сумата, в размер 410.56 лева, която представлява заплатена без основание сума за такса динамично плащане.Претендира за направените по делото разноски, вкл. и за адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът „Би енд джи кредит“ ООД, гр.София, чрез процесуалния представител юрк. Г. Иванов, в депозирания писмен отговор оспорва основателността на исковете.

Оспорва твърденията за недействителност на клаузите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 и чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Оспорва твърдението, че предлаганите от него доброволни действия представляват скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикаля закона. Изискването на чл.11, т.10 ЗПК било да бъде наличен Годишния процент на разходите, което било сторено в договора. Твърди, че в процесния договор за кредит допълнителните действия били част от ГПР. Те не се калкулират в ГПР, защото в допълнителните разпоредби на ЗПК много ясно и еднозначно била дадена дефиницията за общ разход по кредита.

Следвало да се отбележи, че ищеца, като страна по договор за потребителски кредит сам пожелал допълнителните действия. Всяко действие, които кредитора бил предоставил, е било по желание на потребителя. Никога допълнителното действие не било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит” ООД, т.е договорът за кредит може да се сключи и без него. Пакетът от действия присъствал в Стандартния Европейски формуляр като цена. Присъствайки в преддоговорната информация и факта, че ищецът сам пожелал да го ползва отхвърля и твърдението, че клаузата била уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 ЗЗП.