Решение № 17365 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17365 гр. С., 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110105928 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е въз основа на искова молба на В. Д. К. с ЕГН **********, адрес град Б., ул. ***, съдебен адрес град С., ул. ***, партер (ищца), действуваща чрез упълномощения процесуален представител адвокат В. Н.. Ищцата твърди, че на 20. 01.

2014 г. срещу нея е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 21228 по описа на 77-и състав на Софийския районен съд за 2013 г. в полза на третото лице Т.Б.А.К. за сумата 3 525 лева и 8 стотинки, представляваща главница по договор за кредит от 19.

12. 2011 г., ведно със законовата лихва върху главницата от 16. 05. 2013 г. до пълното погасяване, сумата 60 лева и 58 стотинки, представляваща лихва за периода 15. 09.

2012 г. – 22. 04. 2013 г., както и сумата 319 лева и 28 стотинки, представляваща съдебни разноски. Т.Б.А.К. образувало през 2014 г. изпълнително дело при частния съдебен изпълнител Д.В., който изгубил правоспособността си на основание чл. 31, ал.

1, т. 1 ЗЧСИ. Със заповед на министъра на правосъдието от 2021 г. служебната му архива била прехвърлена на частния съдебен изпълнител Г.К.. През 2015 г. третото лице Т.Б.А.К. цедирало на ответника паричните вземания по изпълнителния лист.

Ищцата намира, че с молбата за образуването на изпълнително дело от 2014 г. течението на погасителната давност е било прекъснато. След това на 20. 02. 2014 г. били изпратени запорни съобщения до различни банки. Това било последното валидно извършено изпълнително действие, годно да прекъсне течението на погасителната давност. След това през периода 20. 02. 2014 г. – 04. 09. 2020 г. не са били предприемани изпълнителни действия, поради което ищцата намира, че в този период погасителната давност е изтекла. Признава, че в този период са били депозирани молби пред частния съдебен изпълнител Д.В., но излага доводи, че щом като съдебният изпълнител не е взел становище по депозираните молби, не е определил способа на изпълнение, нито е поискал заплащането на нужните такси за предприемането на конкретни действия, то въз основа на молбите не са били предприети същински действия и следователно давността не е била прекъсната.

Единствената цел на тези молби според ищцата била запазването на висящността на 1 делото и прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но перемпцията нямала правно значение за течението на погасителната давност. Твърди, че въпреки погасяването по давност на вземанията по изпълнителния лист през 2021 г. ответникът образувал ново изпълнително дело, което обуславяло правния интерес от воденето на настоящия отрицателен установителен иск. Иска от съда да признае за установено, че не дължи на ответното дружество 3 525 лева и 8 стотинки, представляваща главница по договор за кредит от 19. 12. 2011 г., ведно със законовата лихва върху главницата от 16. 05. 2013 г. до пълното погасяване, сумата 60 лева и 58 стотинки, представляваща лихва за периода 15. 09. 2012 г. – 22. 04. 2013 г., както и сумата 319 лева и 28 стотинки, представляваща съдебни разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 20. 01. 2014 г. по ч. гр. дело № 21228 по описа на 77-и състав на Софийския районен съд за 2013 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А.П.С.Б. с ЕИК ***, седалище и адрес на управление град С., бул. *** (ответник), действуващ чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Е. Ц.. Ответникът намира предявения иск за процесуално допустим, но го оспорва по същество като неоснователен. Признава, че през 2015 г. третото лице Т.Ю. (предходно наименование Т.Б.А.К.) му е цедирало паричните вземания по изпълнителния лист срещу ищцата, както и че първоначалното изпълнително дело от 2014 г. е било впоследствие преобразувано през 2021 г. на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ. Твърди обаче, че по изпълнителното дело многократно са били предприемани изпълнителни действия.

Освен това обосновава, че по изпълнителните дела, образувани преди 26. 06. 2015 г. погасителната давност не е течала. Прави извод, че погасителната давност не е изтекла. Иска от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Представеният заверен препис от издаден изпълнителен лист доказва наличието на правен интерес на ищцата да води отрицателен установителен иск, понеже съдебният изпълнител не може да прилага служебно института на погасителната давност. Поради тези съображения исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен иск, както и точния момент, от който е отпочнала да тече погасителната давност – в случая влизането в сила на заповедта за изпълнение. В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него основания за прекъсване на давността.

От събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали съдът приема за установена следната фактическа обстановка. На 20. 01.

2014 г. срещу ищцата и в полза на третото лице Т.Б.А.К. бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 21228 по описа на Софийския районен съд, 77-и състав, за 2013 г. По силата на така издадения изпълнителен лист ищцата била осъдена да заплати в полза на третото лице следните парични задължения: сумата 3 525 лева и 8 стотинки „по договор от 19. 12. 2011 г.“; сумата 60 лева и 58 стотинки, представляваща 2

„лихва“ за периода 15. 09. 2012 г. – 22. 04. 2013 г.; и сумата 319 лева и 28 стотинки, представляваща деловодни разноски. Въз основа на този изпълнителен лист на 19. 02.

2014 г. ответникът поискал да бъде образувано изпълнително дело. По този начин било образувано изп. дело № 20148610400123 по описа на частния съдебен изпълнител Д.В., рег. номер 861, ареал на действие Софийския градски съд. Със самата молба за образуването на изпълнително дело ответникът поискал от съдебния изпълнител да „предприеме действия по обезпечаване събирането на задължението, чрез налагане на запори върху дв. вещи и вземания на длъжника, както и възбрани върху недвижими имоти“, съответно да „насочи изпълнението върху вземанията на длъжника от трети лица (авоари по банкови сметки, трудово, както и всяко друго възнаграждение, получавано от длъжника, пенсия и вземания от наем“. Съдебният изпълнител на 20. 02. 2014 г. изпратил 35 бр. запорни съобщения до третите лица кредитни институции. Оказало се, че само при шест от всички кредитни институции ищцата имала банкови сметки, ала по всички тях вече имало наложени предходни запори и авоарите не били достатъчни за изпълняването и на новия запор. Последното съобщение във връзка с поисканите запори постъпило в кантората на съдебния изпълнител на 25. 02. 2014 г. Междувременно на 08. 03. 2014 г. на ищцата била връчена поканата за доброволно изпълнение чрез куриер. На 29. 04. 2015 г. ответникът поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, като представил доказателства че на 23. 02. 2015 г. паричните притезания по изпълнителния лист му били цедирани от Т.Ю.. Молбата не съдържала нарочни искания за предприемането на нови изпълнителни действия, а само да бъдат „продължени изпълнителните действия, възложени от TBI Credit“. С ръкописен акт от 29. 04. 2015 г. съдебният изпълнител конституирал ответника като взискател по делото. След това на 13. 06. 2016 г. ответникът поискал от съдебния изпълнител да проучи имуществото на ищцата и да наложи запор върху трудовото й възнаграждение, моторните й превозни средства, банковите й сметки и възбрана на недвижимото й имущество.

Ответникът направил идентично искане на 13. 09. 2016 г. и на 06. 08. 2018 г. След това на 27. 12. 2018 г. ответникът поискал да бъдат проучени само новооткритите банкови сметки на ищцата и да бъдат наложени запори на първите две, в случай че такива бъдат открити. Сетне на 05. 08. 2020 г. ответникът отново поискал съдебният изпълнител да проучи имуществото на ищцата и да наложи запори върху откритите „недвижими имоти, моторни превозни средства, трудови договори и банкови сметки“. След това през 2021 г. със заповед на министъра на правосъдието изпълнителното дело било прехвърлено на частния съдебен изпълнител Г.К., рег. номер 924, ареал на действие Софийския градски съд, и било заведено по новия номер 20219240405743. По-нататък на 23. 11. 2023 г. ответникът поискал от новия съдебен изпълнител да наложи запор на последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки на ищцата, в случай че такива бъдат открити. Така на 14. 12. 2023 г. новият съдебен изпълнител изпратил запорни съобщения до третите лица Б. и И.. На 04. 01.

2024 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпил отговор от третото лице Б., който потвърждавал налагането на запора и уточнявал, че по банковата сметка се получавали суми от възнаграждения за работа. На 05. 01. 2024 г. ищцата се оплакала на съдебния изпълнител, че банката й превеждала парична сума в размер на само 780 лева на месец, при положение че ищцата била майка на три непълнолетни деца, поради което го помолила да даде указания на банката във връзка с чл. 446 и чл. 446а ГПК. Така на 08. 01. 2024 г. новият съдебен изпълнител изпратил на работодателя „Обединено детско заведение № 25 Изорче“ съобщение за налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, а на следващия ден изпратил на банката писмено 3 изявление, наименовано „уточнителен запор“. На 15. 01. 2024 г. от банката постъпил отговор в кантората на съдебния изпълнител, че щяла да изпълнява запора съгласно указанията на съдебния изпълнител без да отчита правилата за несеквестируемост, като отбелязала също така, че по сметката нямало други претенции. На 14. 02. 2024 г. в кантората на съдебния изпълнител постъпил и отговор от работодателя, според което нямало други запори върху трудовото възнаграждение на ищцата, като посочена получаваната от ищцата чиста сума. На 13. 05. 2024 г. освен това в кантората на съдебния изпълнител постъпило и писмо от третото лице И., според което признава за основателно вземането, върху което бил наложен запорът, но нямало готовност да го плати, защото по откритата микросметка нямало налични средства. На 26. 09. 2024 г. най-сетне ответникът подал и нова молба до съдебния изпълнител, с която отново поискал да бъдат проучени банковите сметки на името на ищцата и да бъдат наложени запори на последните две новооткрити банкови и/или спестовни сметки, в случай че такива бъдат открити.

Тази фактическа обстановка първостепенният съд прие за установена въз основа на приобщения заверен препис от изп. дело № 20148610400123 по описа на частния съдебен изпълнител Д.В., рег. номер 861, ареал на действие Софийския градски съд, по-късно заведено като изп. дело № 20219240405743 по описа на частния съдебен изпълнител Г.К., рег. номер 924, ареал на действие Софийския градски съд.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните фактически и правни изводи.

Според чл. 116, б. „в“ ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Съгласно разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г., при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Под предприемане на действия на принудително изпълнение, съответно извършване на изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни способи, законът има предвид отправянето на волеизявления от кредитора до съдебния изпълнител за прилагането на съответни изпълнителни способи (например запор на вземания по банкови сметки, запор на моторно превозно средство, опис на движимо или недвижимо имущество и др.). За прекъсването на течението на погасителната давност е ирелевантно в кой точно момент съдебният изпълнител е пристъпил към извършването на изпълнителните действия, които изграждат съответния способ, както е ирелевантно и дали те са били успешно приложени или не.