Определение № 907 от 21.08.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 907 гр. Перник, 21.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500615 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Настоящия съдебен състав констатира, че при внасянето на съдържанието на постановеното по дело определение в ЕИСС е допусната техническа грешка, като е внесено съдържание на друг съдебен акт (по дело № 597/2026 г.), т.е. касае се за допусната очевидна фактическа грешка.

Поради това следва съдът да се произнесе изрично да бъде заменено цялото съдържание – обстоятелствена част и диспозитив на обявеното в ЕИСС Определение № 810/30.07.2026 г.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 810/30.07.2026 г. по гр. дело № 615/2026 г. на Окръжен съд – Перник като вместо съдържанието на обстоятелствена част и диспозитив да се чете следното съдържание:

„Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. на ПРС № 20891/08.06.2026 г., подадена от „Стомана Индъстри“ АД, гр. Перник, ЕИК: 113509219, чрез адв. Х. М. от САК, срещу Определение № 1639/18.05.2026 г., постановено по гр. д. № 4849/2024 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е оставено без уважение искането на дружеството по чл. 64, ал. 2 1

ГПК за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на подадената от него въззивна жалба с per. № 18794/11.08.2025 г. срещу Решение № 711/15.07.2025 г. по същото дело, както и е оставено без разглеждане искането по чл. 63 ГПК за продължаване на срока за изпълнение на дадените с Разпореждане № 12171/12.08.2025 г. указания.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като районният съд не е отчел надлежно допуснатата от съдебната администрация грешка при връчване на съдебните книжа. Твърди се, че на 27.08.2025 г. процесуалният представител на дружеството е получил съобщение по настоящото дело, но към него вместо Разпореждане № 12171/12.08.2025 г., съдържащо указанията за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, е било приложено Разпореждане № 12197/13.08.2025 г., постановено по друго гражданско дело. Поради това страната и нейният пълномощник не са били запознати със съдържанието на дадените от съда указания.

Жалбоподателят поддържа, че за допуснатата грешка е узнал след получаване на определението за връщане на въззивната жалба, като впоследствие е представил доказателства за подаването й по пощата в срок и е внесъл дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 628.27 лв.

Сочи, че изпращането на съдебен акт по друго дело вместо постановеното по настоящото производство разпореждане представлява обективно, външно и непредвидимо за страната обстоятелство, което не може да й бъде вменено във вреда. Оспорва извода на районния съд, че пълномощникът не е положил дължимата грижа, тъй като не е възразил още при връчването и впоследствие не е извършил справка в съда. Поддържа, че процесуалният закон не установява задължение за страната или нейния пълномощник да контролират правилното комплектуване на изпращаните от съда книжа.

По отношение на искането по чл. 63 ГПК се твърди, че обективно не е било възможно същото да бъде направено преди 03.09.2025 г., доколкото страната не е знаела за съдържанието на дадените указания и за срока за изпълнението им.

Иска се отмяна на Определение № 1639/18.05.2026 г. и предприемане на необходимите действия по администриране на подадената въззивна жалба.

Окръжен съд - Перник, в настоящият съдебен състав, след като прецени доводите в частната жалба, обжалваното определение и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От материалите по делото се установява, че производството пред Районен съд Перник е образувано по предявени от Д. И. Д. срещу „Стомана Индъстри“ АД обективно 2 кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Срещу постановеното по делото Решение № 711/15.07.2025 г. ответното дружество е подало въззивна жалба с per. № 18794/11.08.2025 г. С Разпореждане № 12171/12.08.2025 г. районният съд е оставил въззивната жалба без движение, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за датата, на която въззивната жалба е депозирана по пощата, както и да внесе по сметка на Окръжен съд - Перник държавна такса за въззивно обжалване в размер на 628.27 лв. и да представи доказателства за внасянето й.

С Определение № 2818/12.09.2025 г. въззивната жалба е върната поради неизпълнение на дадените указания в определения срок.

С Определение № 957/17.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 729/2025 г. Окръжен съд - Перник е потвърдил определението за връщане на въззивната жалба и е върнал делото на районния съд за провеждане на производство по реда на чл. 64 ГПК по инкорпорираното в частната жалба искане за възстановяване на срока.

При произнасянето си предходният въззивен състав е приел, че въпросът дали към връченото на 27.08.2025 г. съобщение е било приложено посоченото в него Разпореждане № 12171/12.08.2025 г., или вместо него е било приложено разпореждане по друго съдебно дело, следва да бъде разгледан именно в производството по чл. 64 ГПК.

В изпълнение на тези указания районният съд е провел производството по възстановяване на срока и е постановил обжалваното Определение № 1639/18.05.2026 г. като е приел за установено, че към връченото на пълномощника на „Стомана Индъстри“ АД съобщение е било приложено разпореждане по друго дело, но е счел, че това обстоятелство не съставлява особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като процесуалният представител не е положил дължимата грижа - не е направил възражение при самото връчване и след установяване на несъответствието не се е явил в съда, за да се запознае със съдържанието на действително постановеното по делото разпореждане.

Настоящият въззивен състав не споделя този извод.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. По смисъла на разпоредбата особени непредвидени са обстоятелствата, които имат извънреден и обективен характер, възникват независимо от волята на страната и въпреки проявената от нея или от процесуалния й представител добросъвестност и обичайно дължима грижа препятстват своевременното извършване на съответното процесуално действие.

В настоящия случай установеното погрешно комплектуване на съдебното съобщение и изпращането на съдебен акт, постановен по друго дело, вместо Разпореждане № 12171/12.08.2025 г., с което са дадени конкретните указания за отстраняване на 3 нередовностите на въззивната жалба, представлява обстоятелство, което се намира изцяло извън сферата на контрол на страната и нейния процесуален представител.

Допуснатата грешка произтича от дейността на съдебната администрация и не може обективно да бъде предвидена от адресата на съобщението. Именно вследствие на тази грешка до знанието на страната не е достигнало съдържанието на конкретните процесуални действия, които съдът е изискал от нея - представяне на доказателства за датата на подаване на въззивната жалба по пощата и внасяне на определената държавна такса.

Не може да бъде споделено разбирането на първоинстанционния съд, че липсата на възражение върху разписката при самото физическо получаване на съдебните книжа е проява на недобросъвестност или неполагане на дължимата грижа. Връчването на съдебните книжа е процесуална дейност на съда, чиято цел не се изчерпва с физическото предаване на плик или съобщение, а служи за довеждане до знанието на страната на конкретния съдебен акт и съдържащата се в него воля на съда. Когато вместо посочения в съобщението съдебен акт е предаден акт по друго производство, допуснатият от съдебната администрация дефект не може да бъде преодолян чрез презюмиране на знание у адресата относно съдържанието на невръчения акт. Обстоятелството, че съобщението формално е било адресирано до правилната страна и е получено от надлежно упълномощения й процесуален представител, не е достатъчно само по себе си да обоснове извод, че последният е бил запознат със съдържанието на Разпореждане №

12171/12.08.2025 г., след като по делото е установено, че препис именно от този съдебен акт фактически не му е бил предаден. Не съществува и процесуално задължение за адвоката при всяко получаване на съдебно съобщение да извършва незабавна проверка дали съдебната администрация е комплектувала правилно всички приложения, нито при евентуално несъответствие да посещава съда, за да издирва съдържанието на акта, който е следвало да му бъде връчен. Подобно изискване би довело до прехвърляне върху страната на задължението на съда за надлежно съобщаване на постановените съдебни актове и дадените с тях указания. Изискването за добросъвестност и полагане на дължимата процесуална грижа не може да бъде тълкувано до степен страната да носи неблагоприятните последици от грешка, допусната изцяло при администрирането на съдебните книжа.

Неоснователен е и доводът, че пълномощникът е следвало, след като установи, че е получил акт по друго дело, сам да направи справка за съдържанието на действително постановения съдебен акт. При възприетата от районния съд фактическа обстановка не се установява процесуалният представител да е узнал за конкретните указания по Разпореждане № 12171/12.08.2025 г. в рамките на определения за изпълнението им срок и въпреки това да е бездействал. Напротив, за необходимостта от изпълнение на тези указания той е узнал във връзка с постановеното впоследствие определение за връщане на въззивната жалба.

От значение за преценката на добросъвестността е и последващото поведение на 4 жалбоподателя. След узнаване за пропускането са представени доказателства относно подаването на въззивната жалба по пощата и е внесена дължимата държавна такса от 628.27 лв., т.е. предприети са действия за изпълнение именно на указанията, които поради неправилното връчване не са били своевременно доведени до знанието му.

При тези данни въззивният съд намира, че между допуснатата от съдебната администрация грешка и неизвършването в срок на указаните процесуални действия е налице непосредствена причинна връзка. Погрешното изпращане на съдебен акт по друго дело е външно спрямо страната, обективно непредвидимо и непредотвратимо от нея обстоятелство, което в конкретния случай е препятствало узнаването на съдържанието на дадените указания.

Поради това са налице предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок.

До различен извод не води обстоятелството, че съгласно чл. 64, ал. 3, изр. второ ГПК възстановяване не се допуска, ако е било възможно продължаване на срока.

Възможността по чл. 63 ГПК предполага страната да е узнала за съществуването на конкретния срок и за процесуалното действие, което следва да извърши. При установеното по делото фактическо невръчване на съдебния акт, съдържащ указанията, не може да се приеме, че жалбоподателят е разполагал с реална възможност преди изтичането на срока да поиска продължаването му.

Следва да се има предвид и процесуалната рамка, очертана с Определение № 957/17.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 729/2025 г. на Окръжен съд - Перник. С този съдебен акт вече е потвърдено връщането на въззивната жалба и изрично е указано спорът относно фактически приложеното към съобщението разпореждане да бъде разрешен в производството по чл. 64 ГПК. Поради това в настоящото производство въззивният съд не следва отново да разрешава въпроса дали срокът изобщо е започнал да тече вследствие на начина на връчване, а следва да извърши преценката, за която делото е било върнато дали установената грешка при изпращането на съдебните книжа съставлява основание за възстановяване на вече приетия за пропуснат срок.