Решение № 14942 от 25.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14942 гр. С., 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110114837 по описа за 2025 година

„Т. С.” ЕАД е предявило в условията на обективно кумулативно съединяване против М. М. З. и М. З. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7699,21 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.5.2021 г. до м.4.2023 г., ведно със законна лихва от 03.07.2024 г. до изплащане на вземането, 1235,42 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 14.06.2024 г., 32,64 лева – сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на 03.07.2024 г. до окончателното изплащане и 7,88 лева мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40582/2024 г. по описа на СРС, 49 състав, както следва:

- срещу М. М. З. за 1/6 части от задължението, а именно: 1283,20 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 205,90 лева – мораторна 1 лихва за периода от 15.09.2022 до 14.06.2024 г., 5,44 лева – сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.07.2024 г. до окончателното изплащане и 1,31 лева – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2024 г.;

- срещу М. З. за 4/6 част от задължението, а именно: 5132,81 лева главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.07.2024 г.;

823,62 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022 до 14.06.2024 г., 21,76 лева – сума за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.07.2024 г. до окончателното изплащане и 5,26 лева – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2024 г.

Ищецът поддържа, че с ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабдения имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ. Посочва, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т. С.“ АД на клиенти за битови нужди в гр. С., които се изготвят от ищеца и се одобряват от КЕВР. Посочва, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди се, че видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 97719, са използвали доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си. Ответниците се явяват неизправна страна, тъй като не са изпълнили задълженията си за заплащане стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Също така поддържа, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – ЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. Посочва, че в настоящия случай сградата – ЕС, в която се намира имотът на ответниците е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ищеца, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ.

2

В срока по чл.131 от ГПК ответниците М. М. З. и М. З. са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковата молба. Ответниците намират исковата молба за нередовна и я оспорват по основание и размер.

Правят възражение за погасяване по давност на всички претенции по делото.Не оспорват количеството и стойността на доставената топлинна енергия.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт №3, том XIII, дело №2403/1974 М. Д. Х. и В. М.

Х. са придобили собствеността чрез покупка от СГНС на апартамент №184, в жк. „Ч. звезда“, в гр. С., , бл.39-40, ет.4.

С постановление от 18.10.2018 на ЧСИ С. Х. е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника по делото Й. В. З. , а именно:1/2 идеална част от апартамент №184, блок №39-40, етаж 4, в гр.С., жк. „Ч. звезда“.

По делото е представена декларация по ЗМДТ от В. М. Х. за апартамент №184, находящ се в гр.С., жк. „Д.“, бл.39/40, вх.Л.

Видно от писмо от С. община Дирекция „О. приходи“ имот, находящ се в жк.

„Д.“, бл.39, вх.Л, ап.184 е деклариран на В. М. Х. и М. Д. Х..

Видно от удостоверение за наследници Й. В. З. е починала като е оставила за свои наследници по закон М. З., В. З. и М. М. З..

Видно от удостоверение за наследници В. М. Х. е починал като е оставил за свой наследник по закон Й. В. З..

Видно от удостоверение за наследници М. Д. Х. е починала като е оставила за с вои наследници по закон В. М. Х., починал, дъщеря Й. З.-починала и нейните наследници по закон М. З., В. З. и М. З..

Видно от протокол от 29.08.2013 ОС на ЕС с адрес:гр.С., жк. „Д.“, бл.39-40 е взело решение „Т. С.“ЕАД да извършва услугата дялово разпределение.

Видно от протокол от ОС на ЕС с адрес:гр.С., жк. „Д.“, бл.39-40 е взело решение „Т. С.“ЕООД да извършва услугата дялово разпределение.Договорът е сключен на 19.07.2002г.

По делото са представени фактури за процесния имот за процесния период.

3

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 е въведено понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия”.Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на топлинната енергия.

Видно от нотариален акт №3, том XIII, дело №2403/1974 М. Д. Х. и В. М.

Х. са придобили собствеността чрез покупка от СГНС на апартамент №184, в жк. „Ч. звезда“, в гр. С., , бл.39-40, ет.4.Видно от декларацията по чл.14 от ЗМДТ имотът е деклариран от В. М. Х. с адрес:гр.С., жк. „Д.“, бл.39-40.

С оглед на което съдът намира, че е налице идентичност на адресите.Предвид изложеното М. Д. Х. и В. М. Х. се легитимират като собственици на процесния имот.

Видно от удостоверение за наследници М. Д. Х. е починала като е оставила за свои наследници по закон В. М. Х., починал, дъщеря Й. З.-починала и нейните наследници по закон М. З., В. З. и М. З..

Видно от удостоверение за наследници В. М. Х. е починал като е оставил за свой наследник по закон Й. В. З.. Видно от удостоверение за наследници Й. В.

З. е починала като е оставила за свои наследници по закон М. З., В. З. и М. М.

З..

Предвид изложеното Й. В. З. е придобила процесния имот в собственост по наследяване от М. Д. Х. и В. М. Х..

След като Й. В. З. починала нейните наследници по закон М. З.-съпруг, В. З.син и М. З.-дъщеря придобили процесния имот по наследяване.

4

В случая имотът не е СИО, следователно съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете в съответсвие с чл.9 от Закона за наследството.

С оглед на което съдът намира, че М. З., В. З. и М. З. са придобили по 1/3 част от наследството на Й. З. по наследяване.Предвид изложеното М. З., В. З. и М.

З. са придобили по 1/3 част от процесния имот.

С оглед на което М. З., В. З. и М. З. се легитимират като собственици на процесния имот с по 1/3 идеална част от него.

Ищецът не е предявил искове срещу В. З. и същият не е страна по делото.

Ответниците М. З. и М. З. се явяват съсобственици с по 1/3 идеална част от процесния имот.В качеството си на собственици М. З. и М. З. се явяват потребители на топлинна енергия.

Ответниците не оспорват количеството и стойността на доставената топлинна енергия.

С оглед на което ответниците следва да отговарят за по 1/3 част всеки от задълженията на имота.

Ответницата М. З. следва да отговаря за 1/3 част от задълженията, но доколкото ищецът претендира от нея 1/6 от задълженията, до този размер следва да отговаря.

Предвид изложеното предявените искове спрямо М. З. са основателни и следва да бъдат уважени.

Ищецът е предявил искове спрямо М. З. за 4/6 част от задълженията.Но доколкото М. З. е собственик с 1/3 част, той следва да отговаря за 1/3 част от задълженията.Поради това предявените искове следва да бъдат уважени за 1/3 част от задълженията и да бъдат отхвърлени за горницата до 4/6 / 2/3 част/ от задълженията.

С оглед на което М. З. дължи сумата от 2566.40 лева /1/3 от сумата 7699.21 лева/ – главница; сумата от 411.80 лева /1/3 от сумата 1235.42 лева/ – лихва за забава, сумата от 10.88 лева /1/3 от сумата 32.64 лева/ и 2.63 лева /1/3 от сумата 7.88 лева/ – лихва за забава върху дяловото разпределение.

Основателността на претенциите обуславя произнасяне на съда по възражението за давност.

Вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишна давност.Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 03.07.2024, с оглед на 5 което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 03.07.2021.Предмет на делото са вземания за периода от 01.07.2021 30.04.2023.С оглед на което съдът намира, че вземанията не са погасени по давност.

С оглед на изложеното предявените искове спрямо М. З. следва да бъдат уважени изцяло.

С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД спрямо М. З. следва да бъде уважен за сумата от 2566.40 лева – главница за топлинна енергия и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 5132.81 лева.

Предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу М. З. следва да бъде уважен за сумата от 411.80 лева – лихви за забава и да бъде отхвърлен за горницата до пълиня предявен размер от 823.62 лева.

Предявеният иск за дялово разпределение срещу М. З. следва да бъде уважен за сумата от 10.88 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 21.76 лева, а искът за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да бъде уважен до размера от 2.63 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълиня предявен размер от 5.26 лева.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в размер от 249.58 лева, от които 149.58 лева за държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.