Решение № 169 от 20.07.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Враца, 20.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20211400500565 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на Г. ИВ. Т. от гр. Враца, ж.к. "***" бл. ***, ЕГН **********, чрез адв. В. Ч., срещу решение № 260449/12.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1467/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е осъдена да заплати на Р. М. ИГН., ЕГН **********, с адрес гр. ***, обл. София, ул. "***" № 12, следните суми: 1110,00 лева, получена на 20.03.2020 г. без правно основание, 13000,00 лева, получена на 23.03.2020 г. без правно основание и 1300,00 лева, получена на 30.03.2020 г. без правно основание, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на връчване на исковата молба – 20.05.2021 г., до окончателното изплащане на тези суми. С решението в тежест на жалбоподателя са възложени и сторените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.

Порочността на решението е обоснована с твърдение за наличие на правно основание за престиране на процесните парични суми от въззиваемата Р.И., което се изразявало в съзнателно изпълнение на чуждо задължение – това на Б.К. /нейна дъщеря/, възникнало следствие на причинени от последната вреди на "Дари Транспед" ЕООД при работата й като счетоводител. В жалбата се излага довод, че именно поемането на изпълнението на чуждо задължение и знанието на въззиваемата за него обуславя липсата на съставомерни елементи 1 от приложимия фактически състав на неоснователното обогатяване. Релевира се, че направените плащания са приети от въззивницата Т. като овластено от кредитора "Дари Транспед" ЕООД лице, по смисъла на чл. 73, ал. 1 и чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Следствие на тези твърдения се сочи, че въззивницата Т. не се е обогатила неоснователно за сметка на въззиваемата И., тъй като получените суми са в изпълнение на задължение на Б.К. /дъщеря на въззиваемата И./, което е било поето за изпълнение от нея. Посочва се, че събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, документи за направен паричен превод от М.И. на същото основание, разпечатки от кореспонденция по мобилно приложение "Вайбър", които доказателства съгласно възложената доказателствена тежест и следствие на техния анализ в пълна степен кореспондират и подкрепят направените оплаквания за липса на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване.

Твърди се също, че основателността на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД не зависи от обстоятелството дали са доказани вредите - в случая твърдените за причинени вреди от Б.К. на "Дари Транспед" ЕООД, след като има данни по делото за наличие на непозволено увреждане, а от там изначално съществува основание за получаване от въззивницата на направените плащания. Посочва се, че ако не бъдат доказани вреди, причинени от Б.К. на "Дари Транспед" ЕООД, то тогава за въззиваемата И. съществува възможност да търси престираните суми по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД като дадени при отпаднало основание.

При изложените съображения се иска решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззивната жалба е връчена на Р.И., която в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и чрез адв. П.

Ш., е подала писмен отговор по нея, с който я оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че районният съд подробно е изследвал доказателствата по делото, следствие на което е достигнал до верния извод за липса на правно основание за престиране на търсените суми. Посочва се, че направения от районния съд фактически и правен извод не следва да бъде променян, тъй като във въззивната жалба са наведени твърдения, идентични на изложените в отговора на исковата молба, които твърдения са били обсъдени от районния съд. Релевира се, че твърденият от въззивницата факт, че паричните суми са престирани следствие на причинени от Б.К. вреди на "Дари Транспед" ЕООД, е оспорен и е предмет на отделен съдебен спор съгласно заведено и висящо между тези лица друго гражданско дело, където този факт също е оспорен с подаването на отговор на искова молба, който отговор е представен и по настоящото дело, поради което същия факт се явява недоказан, а от там недоказано се явява и твърдението за налично правно основание. Липсата на правно основание се обосновава с твърдения за отправени заплахи спрямо въззиваемата И., които представлявали "изнудване" по смисъла на наказателното законодателство, следствие на което престацията не може да се счита като дадена на правно основание. Изложени са твърдения, че в изпълнение на възложената доказателствена тежест въззиваемата И. е доказала наличието на основанията за уважаване на исковете, поради което и в съответствие 2 с тях първоинстанционният съд е постановил правилно решение.

При тези доводи се моли решението да бъде потвърдено, като се присъдят направените разноски и пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание по делото въззивницата Г.Т. се явява лично и с пълномощника си адв. Ч., които поддържат въззивната жалба. В съдебната реч адв. Ч. моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като се присъдят и направените от доверителката му разноски. Становището си обосновава с довода, че искът е преждевременно предявен, тъй като е висящо друго дело относно наведеното основание за получаване на процесните суми. Посочва се, че едва след приключване на спора за наличие на непозволено увреждане, предмет на другото дело, може да се направи преценка дали процесните суми следва да бъдат възстановени. Отделно се твърди, че изначално е налице основание за получаване на процесните суми. При тези доводи се иска атакуваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Въззиваемата Р.И., редовно призована за с.з. по делото, се представлява от пълномощника си адв. Ш., който поддържа подадения отговор и изложените в него съображения. В съдебната си реч моли решението да бъде потвърдено и претендира разноски по представен списък. Заявява, че между настоящото дело и делото, заведено в Районен съд – ***, няма преюдициалност заради различните страни по тях. Претендира разноски.

Пред въззивния съд не се представиха и посочиха нови доказателства.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Р. М. ИГН. срещу Г. ИВ. Т. с искане последната да бъде осъдена да заплати следните суми, получени без правно основание, а именно: сумата от 1110,00 лева, получена на 20.03.2020 г; сумата 13 000,00 лева, получена на 23.03.2020 г и сумата 1300,00 лева, получена на 30.03.2020 г, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на връчване на исковата молба – 20.05.2021, до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е заявила, че е не е имала никакви договорни отношения с ответницата Т., но през месец март 2020 г на три пъти превела парични суми на обща стойност 15 410,00 лева, както следва: на 20.03.2020 г през системата за парични преводи Easy Pay превела по банкова сметка на ответницата в „Уникредит Булбанк“ АД сумата 1110,00 лева; три дни по-късно, посредством банков касов паричен превод от „ПИБ" АД по банкова сметка на ответницата превела сумата 13000,00 лева, а седем дни по-късно по аналогичен начин още сумата 1300,00 лева. Изложила е твърдения, че след като не е имало правно основание за престиране на сумите, за нея е налице интерес от предявяване на иск за връщането им. Наведени са доводи, че връчването на исковата молба служи като покана за плащане, поради което от този момент длъжникът е в забава и 3 дължи лихва върху търсените парични суми. По изложените съображения е поискано предявеният иск да бъде уважен.

Исковата молба е била връчена на ответницата Т., която в указания законов срок чрез пълномощника си е подала писмен отговор, с който е оспорила исковете и е поискала да бъдат отхвърлени, като се присъдят направените разноски. Оспорването на исковете е обосновано с твърдение, че ответницата е управител на дружеството „Дари Транспед“ ЕОООД, което дружество било счетоводно обслужвано от лицето Б.М.К., дъщеря на ищцата Р.И.. Посочено е, че счетоводното обслужване на дружеството било осъществявано лично от дъщерята на ищцата до м. март 2020 г. и чрез възлагане на фирма за счетоводни услуги – „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД гр. ***, чийто управител била отново тя, до 07.03.2019 г. Наведени са доводи, че при извършване на дейността като счетоводител и представител на „Дари Транспед“ ЕООД, Б.К. се отклонила от добросъвестността и общо приетите норми за поведение при изпълнение на поетите от нея задължения и нанесла значителни имуществени вреди на дружеството. След узнаване за извършените от Б.К. нарушения, „Дари Транспед“ ЕООД оттеглило дадените пълномощия по нотариален път и прекратило отношенията си с нея. В резултат обаче на неправомерните действия на К. през периода 22.11.2018 г - 19.03.2020 г, изразяващи се в неправилно отчитане и деклариране на ДДС, използване на счетоводни документи с невярно съдържание и редица други нарушения, „Дари Транспед“ ЕООД претърпяло имуществени вреди в общ размер 24 310,43 лева под формата на установени публични задължения за данъци и наложени имуществени санкции за административни нарушения на данъчното законодателство. Заявено е, че по повод на тези действия на К., дружеството подало сигнал по прокуратурата срещу нея, след който последната започнала поетапно да възстановява причинените на дружеството вреди, плащайки парични суми чрез своите родителите - майка си Р.И. и баща си М.И.. Изложени са твърдения, че „Дари Транспед“ ЕООД е предявило осъдителни искове срещу К. и „Ем Енд Ем 2018“ ЕООД за сумата 10 683.33 лева, представляваща остатък от задълженията на К. към датата на подаване на исковата молба - 07.01.2021 г, по повод на които било образувано гр.д. № 267/2021 г. по описа на Районен съд - ***, по което няма постановено решение. В отговора не се оспорва факта, че посочените в исковата молба суми са преведени от ищцата с посочено от нея основание „захранване на сметка“ и получени от ответницата.

Поддържа се обаче, че ищцата е платила задължения на своята дъщеря към „Дари Транспед“ ЕООД, а ответницата, като управител на това дружество, е приела изпълнението от третото лице и съгласно чл.75, ал.1 ЗЗД е заявила, че потвърждава извършеното изпълнение за сметка на дружеството към неговия управител и едноличен собственик на капитала – ответницата Г.Т.. Релевирано е, че по тези съображения не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. I-во от ЗЗД, тъй като плащането на чужд дълг не води до неоснователно обогатяване за кредитора, а съгласно чл.73, ал.1 ЗЗД погасява задължението на длъжника спрямо кредитора, тъй като кредиторът няма интерес от лично изпълнение, а има интерес да приеме изпълнението, извършено от ищцата, а не лично от длъжника-делинквент. Твърди, че в случая е налице плащане в изпълнение на чужд дълг майката плаща заради дъщеря си, каквото е направил и баща й М.И. отново по личната й 4 сметка. В отговора е направено възражение относно размера на възнаграждението на адвоката на ищцата и е поискано да бъде изплатен минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г., ако исковете бъдат уважени.

Районният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответницата Г.Т. да заплати на ищцата Р.И. следните суми, получени от първата без правно основание, а именно: сумата от 1110,00 лева, получена на 20.03.2020 г; сумата 13 000,00 лева, получена на 23.03.2020 г и сумата 1300,00 лева, получена на 30.03.2020 г, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на връчване на исковата молба – 20.05.2021, до окончателното им изплащане. По така приетите за разглеждане искове съдът е изготвил проект за доклад и е разпределил доказателствената тежест. В проекта за доклад съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване между страните факта, че през месец март 2020 г ищцата Р.И. на три пъти е превела на ответницата Г.Т. парични суми на обща стойност 15 410 лева, както следва: на 20.03.2020 г през системата за парични преводи Easy Pay превела по банковата й сметка в „Уникредит Булбанк“ АД сумата 1110,00 лева; на 23.03.2020 г посредством банков касов паричен превод от „ПИБ" АД по банковата сметка сумата от 13000,00 лева и на