Определение № 517 от 30.03.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 517 гр.Пловдив, 30. 03. 2022г.

Административен съд - Пловдив, VI състав, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 802/2022г., взе предвид следното :

Й.К.К. с ЕГН : **********,***

/посочен в жалбата адрес/, представляван от адв.Т. А., обжалва Заповед за командироване на държавен служител от МВР № 317з-1779/07.03.2022г., издадена от Директор на ОД МВР – Пловдив.

В пълномощното за адв.Т.А. е вписан постоянен адрес ***. Посредством служебна проверка в Национална база данни „Население“ се установи, че оспорващото лице е с постоянен адрес ***. Предвид това се съобрази, че съгласно чл.133 ал.1 АПК -

„Местна подсъдност“ /изм. – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ :

„Делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София.“. Не са налице останалите хипотези от чл.133 АПК – ал.2, 3, 4, 5 АПК. В

Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ не е предвидена специална подсъдност при обжалване на административен акт, издаден на основание чл.181а ЗМВР /във вр. и с Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г./.

От изложеното следва, че АС – Пловдив не е местно компетентния съд, тъй като считано от 01.01.2019г. – преди образуване на делото, е в сила новата редакция на чл.133 ал.1 АПК и в случая жалбоподателят е с постоянен адрес в гр.Пазарджик. Местната подсъдност не е регламентирана в специален закон /както напр. в Закона за енергетиката, в Закона за устройство на територията и др./ и в § 156 от ПЗР от ЗИД на АПК е посочено, че изменението влиза в сила от 01.01.2019г., като са предвидени изключения, сред които настоящата хипотеза не попада.

Според чл. 135 ал.1, ал.2 АПК :

„Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно. Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.“. Елемент от правната същност на подсъдността е функцията й на процесуална предпоставка за надлежно провеждане на съдебно производство, тъй като обуславя разрешаване на съответния спор от компетентния за това съд.

Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като съдът на когото се препраща по компетентност, го продължава. Право да повдигне спор за подсъдност има приемащият съд, ако счете, че не е компетентен.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.135 ал.2 АПК , съдът

О

П Р Е

Д Е Л

И :

Прекратява производството по адм.дело № 802 по описа за 2022г. на Административен съд-Пловдив, VI състав.

Изпраща по подсъдност на

Административен съд – Пазарджик град жалбата на Й.К.К. с ЕГН : **********,***, представляван от адв.Т.А., против Заповед за командироване на държавен служител от МВР № 317з-1779/07.03.2022г., издадена от Директор на ОД МВР – Пловдив. .

Определението не подлежи на обжалване.

Определението да се съобщи на страните по делото.

Административен съдия :/п/