Решение № 799 от 07.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. ХР. Ш.-М. при участието на секретаря Д. ХР. К. като разгледа докладваното от М.ХР. Ш.-М. Административно наказателно дело № 20211110207171 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. ТР. ТР. от гр.София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №21-4332004248/12.03.2021г. на Началник Сектор ОПП - СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че на 19.01.2021г. не той, а брат му е управлявал неговия автомобил, тъй като не е бил в гр.София, въпреки че потвърдил в декларация по чл.188 от ЗДвП в ОПП-СДВР, че на датата на деянието той е бил водач на заснетия автомобил, тъй като установил обратното след допълнителен разговор с брат си. По отношение на констатациите, че нарушението е системно извършено от негова страна, намира че с оглед на датите на електронните фишове за предходните нарушения, съответно 11.02.2019г., 21.08.2019г. и 12.02.2020г. е изминала повече от година от настоящото нарушение.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Николов поддържа жалбата и моли, въз основа на изложените в същата съображения, НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Представя писмени бележки, в които развива тезата, че от показанията на барата на жалбоподателя се установило категорично, че на датата на заснемане на нарушението, не Марио, а Станислав Т. е управлявал автомобила на жалбоподателя, защото е трябвало да докара дървен материал на новостроящата се къща, тъй като М.Т. бил зает. Излага и съображения, че не е налице квалифициращият признак за системност по §6, т.62 от ЗДвП, предвид на приложеното по-тежко 1 наказание. Позовава се на константна практика на ВКС и ВС, според която системност можело да е налице при три или повече нарушения, а в конкретния случай били използвани два електронни фиша. Претендира за присъждане на разноски, в размер на 300 лева като заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не се представлява и не изразява становище по случая.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С НП на М. ТР. ТР. е наложена глоба, в размер на 800лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 19.01.2021г. в 13:23ч. в гр. София по ул. „Околовръстен път”, с посока на движение от ул. ”Проф. Ал.Танев” към бул.

”Александър Малинов”, срещу №257 като водач на лек автомобил „Форд Рейнджър”, рег.№СВ8966НВ, се е движил с наказуема скорост от 87км/ч., засечена от 90 км/ч., след приспаднат толеранс от 3%, при ограничение на скоростта от 50км/ч. за населено място, установено с техническо средство - система за видеоконтрол TFR1-M, №506, клип №12368, записваща и заснемаща дата, час, скорост, място и рег.номер на МПС, като нарушението е системно, тъй като е извършено в рамките на една година след влизане в сила на електронни фиша: К №3399190 влязъл с в сила на 29.07.2020г., К №3202482 влязъл в сила на 29.07.2020г. и К №3135643 влязъл в сила на 29.07.2020г. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

НП е издадено въз основа на АУАН бл.№665932/10.02.2021г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка, послужила за издаване на обжалваното НП.

Разпитани по делото са свидетелите В. ХР. АТ. - актосъставител и ВЛ. АТ. КР. присъствал при съставяне на акта, според които след като е получен клип от мобилната система за видеоконтрол, са установили чрез справка собственика на засеченото МПС и са го призовали. Лицето се явило в ОПП-СДВР, предявен му бил клипа и то попълнило декларация по чл.188 от ЗДвП, че на датата на клипа е управлявало заснетия автомобил. Установили също така, че това е системно нарушение на лицето, тъй като при генериране на клипа за последното нарушение, се визуализирали и предходните, които са за превишена скорост. В негово присъствие му съставили АУАН и му го предявили и връчили.

Разпитан по делото е свид. Станислав Трайчев Т., според който след като брат му - М.Т. му казал, че има глоба за превишена скорост за нарушение през м.01.2021г., той се сетил, че тогава, тъй като жалбоподателят бил зает, се наложило с неговия автомобил, който е високо проходим да докара дървен материал за новостроящата се къща в с.Вакарел. Тръгнал от селото и се движил по Околовръстното, след като натоварил дървения материал отново отишъл на строежа. Спомня си за случая, защото 2 само тогава брат му бил възпрепятстван и той карал колата, макар, че в периода от м.01. до м.03.2021г. няколко пъти управлявал автомобила на жалбоподателя, тъй като М.Т. предпочитал той да си го кара, но тогава така се наложило, защото бил ангажиран, а с автомобила на свидетеля не можело да се стигне до строежа, трябвало високо проходим автомобил, какъвто бил този на брат му - „Форд Рейнджър”.

Допуска, че може той да е управлявал заснетото МПС, тъй като по принцип се увличал по високите скорости.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, намира че е със задължителното в чл.42 от ЗАНН. Спазени са изискванията за съставяне и предявяване, съответно по чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи по т.1.2.

НП е издадено при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН. Издадено е от компетентен орган, овластен със Заповед №8121з515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи по т.2.6.

Констатациите в акта и НП относно извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, категорично се установиха от показанията на тримата свидетели, които съдът кредитира като логични, единни и хронологично последователни, както незаинтересовани. Техните показания се потвърдиха от АНП.

Не се спори по делото, а се установи от писмените доказателства, които са част от АНП - ежедневната форма на отчет и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система /АТСС/, че на 19.01.2021г. е използвана АТСС TFR1M, №506 в служебен автомобил, рег.№С8556МС, с начало на работа 12:40 часа и край на работа 15:00 часа, в участъка от пътя в гр.София, ул.“Окоровръстен път“ до №257, посока от ул.“Ал. Танев“ към бул.“Александър Малинов“, при ограничение на скоростта от 50км/ч. без пътен знак, стационарен режим на измерване, посока на задействие - приближаващи служите.

Към датата на деянието, АТСС е от одобрен тип средство за измерване, видно от удостоверение №10.02.4835 и успешно преминала последващ контрол, според протокол №2-38-21 от 28.01.2021г., със срок на валидност една година, а предвид на разпоредбата на 30, ал.5 и чл.43 от Закона за измерванията, означа, че към датата на заснемане на нарушението и засичане на скоростта на движение - 19.01.2021г. е 3 технически изправна, да засича и заснема в срокът на периодичният контрол.

Процесният участък ул. „Околовръстен път”, с посока на движение от ул. ”П..

Ал.Т.” към бул. ”А. М.”, срещу №257 е в чертите на гр. С., т.е. това е населено място, което е отразено на картата, на гърба на клипа, според изискванията на Наредба №8121з-532/2015г. и отговаря на дефиницията на §6, т.49 от ЗДвП. Това означава, че по правилата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално допустимата скорост за движение в населено място на МПС е 50км/ч.

Категорично от клипа, се установи, че засечената скорост на движение на заснетия автомобил е 90км/ч., а след отчетения толеранс от 3%, наказуема е от 87 км/ч., т.е. водачът се е движил с превишена скорост, над максимално разрешената, за каквото нарушение е наказан с процесното НП.

Жалбоподателят, не оспорва констатациите за извършеното нарушение, а неговото авторство. Действително установи се, според представената декларация по чл.188 от ЗДвП, която е част от АНП, че жалбоподателят собственоръчно е декларирал, че на 19.01.2021г., около 13:23 часа, той е управлявал автомобила с рег.№СВ8966НВ, негова собственост. Тези обстоятелства обаче се опровергаха от показанията на свид.

Станислав Т., който под страх от наказателна отговорност заяви, че през м.01.2021г. е управлявал автомобила на брат си - жалбоподателя, тъй като той е бил зает, строял е къща и се е наложило да се достави дървен материал, а освен с неговия автомобил, свидетелят не е можел да използва собствения си, тъй като се изисква високо проходим, какъвто е този на М.Т.. Макар показанията на С. Т. да не бяха много добре структурирани и конкретни, в това число и леко хаотични, съдът не счита, че има основания да ги отрече като недостоверни. На първо място, НП е връчено на М.Т. на 26.04.2021г., след което той е споделил на брат си за наказанието, когато Станислав Т. се е сетил, че през м.01.2021г. той е управлявал засечения автомобил. Разбираемо е около година след случая, Станислав Т. да не може да посочи точната дата, на която е управлявал МПС на жалбоподателя, при положение, че е правил това няколко пъти и през м.02. и през м.03 на 2021г. Свидетелят беше категоричен, че се сеща за м.01.2021г., че той е управлявал МПС, тъй като тогава брат му е бил зает и се е наложило да отиде за дървения материал за строежа на къщата на М.Т.. На второ място, жалбоподателят е призован в ОПП-СДВР на 10.02.2021г., когато е било изискано от него да декларира, на 19.01.2021г. кой е управлявал неговия автомобил.

Според този съдебен състав, житейски е логично, месец след дадено събитие при приложение, че М.Т. избягва да предоставя автомобила си на друг, според показанията на С. Т., да декларира, че той е управлявал автомобила и на по-късен етап, когато си общуват с брат си да е подсетен от него, че не го е управлявал той. Затова, съдът не счита, че става въпрос за реализиран състав на престъпление по чл.313, ал.1 от НК за невярно декларирани, а за предположение от срана на М.Т., довело до погрешно 4 излагане на обстоятелства за авторство. Изхождайки, че става въпрос за неговия собствен автомобил и маршрут, по който минава, както и че само той управлява автомобила си, поставен в условия на изненада в ОПП-СДВР, без да може да се подготви, е декларирал, че и на 19.01.2021г. е управлявал личния си автомобил.

При това положение, се обори доказателствената сила на АУАН, като жалбоподателят при реализиране на тежестта си на доказване, категорично установи, че не той, а друго лице е управлявал неговия автомобил с превишена скорост на процесната дата, заснето с АТСС.

При изложените съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се осъжда правилността на квалификацията за системност, правилността на наложените наказания по размер и налични ли са основанията на чл.28 от ЗАНН.

Съдът за коректност трябва да каже, че се установи категорично, че АТСС е била ситуирана в служебен автомобил на МВР в гр.София, ул.“Окоровръстен път“ до №257, посока от ул.“Ал. Т.“ към бул.“А.М.“, а не срещу №257, както е записано в АУАН и НП. Това се вижда и на генерираните карти от АТСС. С оглед обаче на горните изводи, тези аргументи са само за пълнота на изложението и нямат решаващо значение за незаконосъобразността на разглеждането НП.

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски - заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева по договор за правна защита и съдействие, които въззиваемата страна, следва да бъде осъдена да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №21-4332-004248/12.03.2021г. на Началник Сектор ОПП - СДВР като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА въззиваемата страна ОПП-СДВР да заплати в полза на жалбоподателя М. ТР. ТР. с ЕГН ********** направените от него разноски в производството, в размер на 300 лева.