Решение № 458 от 30.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Плевен, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. като разгледа докладваното от ХРИСТО СТ. ТОМОВ Въззивно гражданско дело № 20244400500594 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 530/ 27. 04. 2024 год., постановено по гр. дело № 5374/ 2023 год., Плевенският районен съд е признал за установено- на основание чл.

422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД,-че И. Е. И. от с. *** дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София сумата от 6 530, 19 лв., представляваща главница, сумата от 509, 99 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15. 05. 2022 год. до 07. 07.

2023 год., сумата от 634, 82 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16. 05. 2022 год. до 25. 07. 2023 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26. 07. 2023 год., за които суми е издадена заповед № 2330/ 27. 07. 2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. дело № 4216/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд. Със същото решение съдът е осъдил И. Е. И. от с. *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София направените деловодни разноски в заповедното производство в размер общо на 203, 50 лв. и направените деловодни разноски в исковото производство в размер общо на 453, 50 лв.

1

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И. Е.

И. от с. ***. В същата се изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с константната съдебна практика. Въззивницата моли окръжния съд да отмени решението и постанови ново такова по съществото на спора, с което отхвърли изцяло предявения иск.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София.

В открито съдебно заседание на 10. 10. 2024 год. въззивницата не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание на 10. 10. 2024 год. въззиваемият не се представлява. От същия е депозирана писмена молба, в която моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение.

Плевенският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта- в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно- постановено е от съд, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Същото е допустимо, доколкото са били налице положителните предпоставки за предявяване на иска и са липсвали процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, а произнасянето на съда е било в рамките на предмета на делото.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване вземанията на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София по договор за потребителски паричен кредит№ PLUS- 18542288/ 09. 04. 2021 год. По силата на този договор ответницата И. Е. И. като кредитополучател се е задължила да върне получения кредит на 60 месечни вноски, всяка от които по 209, 26 лв.

2

От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че по процесния договор непогасеното задължение на ответницата е в следния размер: главница- 6 530, 19 лв.; договорна /възнаградителна/ лихва- 509, 99 лв. и обезщетение за забава- 854, 03 лв. Установеният от вещото лице размер на обезщетението за забавено плащане е по- висок от претендирания от ищеца, но произнасянето на съда следва да се ограничи в рамките, поставени с исковата молба. Горното вземане е било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на ищцовото дружество с последващото подписано приложение към рамковия договор за цесия. В това приложение подробно са описани всички индивидуализиращи елементи на прехвърленото вземане: дата на сключване на договора за кредит, номер на същия, име и ЕГН на кредитополучателя, размер на сумите за главница, лихви, такси и разходи и т. н. Липсата на уговорена цена не влияе по никакъв начин на действителността на сключения договор за цесия, доколкото по аргумент от чл. 100 от ЗЗД цесията може да бъде и безвъзмездна сделка. Поради това доводите на ответницата за нищожност на прехвърлянето на вземането и оттам за ненадлежна активна материална и процесуална легитимация на ищцовото дружество не могат да бъдат споделени. Както е прието и в обжалваното решение, ирелевантно за предмета на спора е обстоятелството дали уведомлението за извършената цесия на вземането е било връчено на ответницата, тъй като последната няма твърдения, че е платила на стария кредитор или на овластено от него лице. Останалите възражения на процесуалния представител на ответницата, касаещи действителността на сключения договор за кредит, правилно са преценени от първоинстанционния съд като неоснователни. Доводът, че сумата- предмет на договора не е била предадена на кредитополучателя се опровергава от заключението на вещото лице, в което е отразено, че на 12. 04. 2021 год. чрез банков превод в „Пощенска банка“ ответницата И. Е. И. е усвоила отпуснатия кредит в размер на 7 720 лв. /като от главницата е приспадната такса ангажимент/. На следващо място, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение 3

№ 1 (към закона) начин. В процесния договор ясно са посочени както лихвеният процент- 7, 84 %, така и годишният процент на разходите- 9, 76 %, отразена е общата стойност на плащанията, конкретизирани са броят, размерът и падежът на погасителните вноски, както и какъв е остатъкът от главницата. Размерът на ГПР е значително по- нисък от максималния предвиден в разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. При това положение не могат да се приемат за основателни доводите за прекомерност на размера на договорната лихва и за нейното противоречие със закона и добрите нрави.

Подобно е положението и с направеното от ответницата правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, доколкото процесният договор за кредит е от 09. 04. 2021 год., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 26. 07. 2023 год.

От изложеното става ясно, че в настоящия случай липсва противоречие на закона или добрите нрави, респ. нарушаване на изискванията на добросъвестност, което да води до необосновано увреждане на правата на ответницата като потребител. Поради това следва да се приеме, че процесният договор е породил правно действие между страните и произтичащите от него вземания са изискуеми и ликвидни. Оттам следва изводът, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответницата в размер на сумата от 6 530, 19 лв. главница, 509, 99 лв. договорна лихва и 634, 82 лв. обезщетение за забава и предявеният положителен установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

В заключение може да се обобщи, че обжалваното решение № 530/ 27.

04. 2024 год., постановено по гр. дело № 5374/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд, е правилно, съобразено с разпоредбите на закона и обосновано на доказателствата по делото, поради което липсват основания за неговото изменение или отмяна и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По изложените съображения Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 530/ 27. 04. 2024 год., постановено по гр.

4 дело № 5374/ 2023 год. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА И. Е. И. от с. ***, ЕГН **********, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Ю. Х. Ю., сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението в частта му досежно главницата подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5