Акт № 504 от 29.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Варна, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател:Деница Добрева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900814 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от С. В. П., ЕГН **********, срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 87, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, както следва:

За сумата от 21474.26 евро ( след допуснато изменение на иска по размер с протоколно определение от 08.10.2026г.), претендирана като частичен иск от целия в размер на вземането от 30677.51 евро, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреждания - фрактура на десен трансверзален костен страничен израстък, фракура на фасетна става на С7 вдясно, фрактура на дорзалната част на първо дясно бедро, контузия на главата и дясно рамо, кръвонасядания;

За сумата от 327.45 евро, претендирана като обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за медикаменти и консумативи във връзка с травмите от ПТП, както и законната лихва върху главниците, считано от 10.12.2024 г. до окончателното изплащане на претендираните суми, по банкова сметка на процесуалния представител на пострадалото лице.

В исковата молба се твърди, че на 11.09.2024 г., около 13:45 часа, в гр.

Варна, на кръстовището на бул. „Съборни" и бул. „Владислав Варненчик", до Централна поща, е реализирано ПТП, при което водачът на л. а. „Мерцедес" с 1 рeг. № ******, е преминал на непозволен червен на светофарната уредба, в резултат на което е блъснал управлявания от ищцата л. а. „Опел Корса“ с рег.

№ ******, преминаващ на зелен сигнал на уредбата. На водача на л. а.

„Мерцедес" с рeг. № ****** е съставен АУАН № AD325315/11.09.2024г. за нарушение на правилото на чл. 6,т. 1 от ЗДвП.

В резултат на сблъска ищцата е получила фрактура на десен трансверзален костен страничен израстък, фрактура на фасетна става на С7 вдясно, фрактура на дорзалната част на първо дясно бедро, контузия на главата и дясно рамо, кръвонасядания. Част от травмите са диагностицирани първоначално в МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД. След загуба на съзнание, в деня на инцидента, ищцата е транспортирана в УМБАЛ "Св. Марина", където й е направена рентгенография и др. изследвания. Поставена й е имобилизираща яка, имобилизиран е и горен десен крайник. По-късно ищцата била прегледана от други специалисти. Вследствие на процесното ПТП П. е поддържала високо кръвно налягане. Предвид прекараните преди произшествието два белодробни инфаркта, високите стойности на нивата на кръвосъсирване след ПТП-то, здравето на ищецата е било застрашено. След инцидента изпитвала е силни болки в тялото, особено в областта на шията, раменния пояс и ребрата.

Болковият синдром ограничил извършването на движения в областта на шията и торса. На ищцата бил наложен постелен режим. Позовава се на затруднено самостоятелно придвижване, като и на болки при седяща поза.

Наложило се да ползва чужда помощ за хигиенните си потребности.

Ищцата се позовава се на дълъг оздравителен процес, наложил отпуск за временна неработоспособност от 84 дни. Като последици от произшествието ищцата изпитвала негативни емоционални изживявания - страх, физиологично сътресение и смущение. Ищцата страдала от безсъние, постоянно главоболие, шум в ушите, липса на концентрация, трудно намирала подходяща поза за сън. Цялостният й жизнен тонус и кондиция били нарушени. Емоционално негативно й се отразило обстоятелството, че не могла да открие учебната година в училище, което е основала и ръководила повече от 30 години.

Ищцата посетили психолог и психиатър, които констатирали оплакваН., свързани с промяна в настроенията, изразено депресивно състояние и забавен мисловен процес.

Счита, че негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, който намира за справедлива компенсация на претърпените неимуществени вреди.

Допълнително ищцата е сторила разноски за медикаменти и консумативи в размер на 327.45 евро, които също претендира.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че не е налице вина като елемент на фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение на водача на л. а. „Мерцедес" с рeг. № ******. Счита, че се касае за случайно 2 деяние по смисъла на чл. 15 от НК, във връзка с което водачът Г. Г., не е могъл да избегне произшествието. Оспорва въведения от насрещната страна механизъм на произшествието и връзката между произшествието и получените от ищцата травми. Счита, че установените множество съпътстващи заболявания (хипертония, високо кръвно налягане), описани в медицинската документация, не се дължат на инцидента. Счита обаче, че тези съпътстващи заболявания са допринесли за забавяне на оздравителния процес.

Оспорва интензитета на болките от уврежданията, продължителността на възстановителния процес от телесните увреждания и усложненията при лечението. Оспорва твърденията за емоционални страдания. На самостоятелно основание счита, че претендираното обезщетение е прекомерно и не съответства на икономическата обстановка в страната и съдебната практика относно размерите на обезщетения в подобни случаи.

По отношение претенцията за законна лихва от датата на уведомяването се позовава на забава на кредитора, като твърди, че увреденото лице не е представило допълнително изискания доказателства по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ за определяне на обезщетението и удостоверение за банкова сметка.

Насрещно ответникът твърди, че обемът на вредите като резултат не се определя само от действията на застрахования водач на МПС. Сочи, че ищецата с поведението си е допринесла за уврежданията, движейки се с несъобразена с пътните условия скорост /нарушение на разпоредбите на чл.

20, ал. 1 и чл. 21 ЗДвП/, което й е попречило да избегне удара. Като водач на л. а. „Опел Корса“ с рег. № ****** ищцата е имала възможност своевременно да възприеме разположението на л. а. „Мерцедес" с рeг. № ******, вкл. посоката му на движение и маневрите, които предприел другият водач и да извърши аварийно спиране, с което да предотврати удара. Отделно, ищцата не е носела поставен предпазен колан. Настоява за редуциране размера на обезщетението с установения от съда процент на съпричиняване от страна на пострадалата.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, се представлява от адв.

A.K., който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли за постановяване на решение, с което същите бъдат уважени в цялост. В допълнително представени писмени бележки доразвива позицията си по основателността на исковете и моли за уважаването им.

Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, депозира нарочна молба по хода на делото, с която изразява становището си по съществото на спора и отправя искане за отхвърлянето им като неоснователни, а при условията на евентуалност твърди, че размерът на претенцията за неимуществени вреди следва да бъде редуциран поради противоречие с принципа по чл. 52 ЗЗД.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на прекия иск на увредения срещу предпочитания 3 ответник - застраховател за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на застрахования водач, включително обосноваване на техния размер. Тъй като за процесното произшествие не е образувано наказателно производство, по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 300 ГПК, в настоящия процес подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност - наличието вреди, които да са последица от противоправен резултат, изразен в засягане на телесН. интегритет и емоционален мир като блага, които са обект на абсолютни субективни права, и причИ. връзка между този резултат и понесените душевни болки и имуществени разходи. При доказаност на посочените елементи, вината на причинителя на противоправН. резултат се предполага съгл. чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Настоящият състав приема, че достатъчно за прилагане на презумпцията за вина е установеност на вредоносен противоправен резултат и неговото авторство. Екскулпирането на вината изиска оборване на законовата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Тъй като в гражданското право презумпцията за вина представлява предположение, че не е положена дължимата грижа, обoрването на това законово предположение изисква да се установи, че в конкретния случай причината за противоправния резултат не може да бъде предвидена чрез полагане на дължимата грижа.

Между страните липсва спор относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" за л. а. "Мерцедес МЛ" с рег. № ******. Безспорен е и фактът относно предявената от ищцата извънсъдебна застрахователна претенция, като е образувана № ********** от 10.12.2024 г. в деловодството на застрахователя.

От заключението на приетата по делото КСМАТЕ, неоспорена от страните и обясненията на вещите лица в съдебно заседание, се установява по делото следният механизъм на ПТП: на 11.09.2024 г., около 13:45 ч., в гр.

Варна, на кръстовището между бул. „Съборни“ и бул. „Владислав Варненчик“ до „Централна поща“ е настъпило ПТП между застрахования при ответника л. а. „Мерцедес МЛ“, управляван от водача Г., преминал на забранителен сигнал на светофарната уредба в посока Централна поща по бул. ,,Съборни“ поради лично заблуждение спрямо указана зЕ. секция за друга пътна лента и лек автомобил „Опел Корса“, управляван от ищцата, по бул. "Владислав Варненчик" в посока центъра на града.

Експертът посочва, че към момента на настъпване на ПТП пътното платно било сухо, гладко и без деформации в конструктивните му елементи.

Кръстовището в посоката на движение на л. а. ,,Опел“ е съставено от три ленти за движение непосредствено преди кръстовището, в пътното платно посока центъра, от две срещуположни пътни платна – лява лента за ляв завой, дясна за движение направо и надясно и централна за движение в права посока.

4

Точката на удара се намира в западната част на кръстовището, където са се пресекли траекториите на преден десен ъгъл на л. а. „Мерцедес“ и преден ляв ъгъл на л. а. „Опел“. Скоростта на л. а. „Мерцедес“ в момента на удара е била 43.24 км/ч, като към момента на удара е увеличавал постепенно скоростта си, а скоростта на л. а. „Опел“ е била постоянна – 59.67 км/ч при разрешена максимална скорост за участъка до 50 км/ч.

При реализираните скорости опасната зона за спиране на л. а.

„Мерцедес“ е възлизала на 24.78 м., а на л. а. „Опел“ – 39.04 м. При движение с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, опасната зона на л. а. „Опел“ би била 30.32 м. Първата техническа възможност за взаимно възприемане при липса на други превозни средства е била съответно на 35 метра за водача на л. а. „Опел“ и на 30 метра за водача на л. а. „Мерцедес“ преди точката на удара.

Водачът на л. а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност да възприеме грешката си и да спре, тъй като е изминал общо 30 метра от стоп-линията.

Ищцата е имала възможност единствено да намали скоростта си, за да пропусне нарушителя, при условие че е имала непрекъснат визуален контакт.

В заключението си вещото лице-автоексперт посочва като основна причина за настъпване на инцидента поведението на водача на л. а. "Мерцедес МЛ", като същият не е възприел по правилен начин сигналите на светофарната уредба и предприел преминаване на кръстовището при указан червен сигнал, с което отнел предимството за движение на управлявания от ищцата л. а. "Опел Корса". Посочено е също така, че ищцата е имала техническа възможност да реализира пълно аварийно спиране преди точката на удара в случай че се е движила с максимално позволената скорост от 50 км/ч и при отсъствие на други автомобили, както е и установено от заключението, че не е имало автомобили в нейната посока, възпрепятстващи видимостта към стоп-линията на втория участник. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че водачът на л. а. "Опел Корса" е имал възможност да предприеме аварийно спиране, но не и да го осъществи напълно. Налице са и данни за започнало аварийно спиране, което не е довършено, тъй като ударът е настъпил преди ефективното намаляване на скоростта.