Решение № 109 от 01.03.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. К., 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510102710 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от „**********“, вписано в търговския със седалище и адрес на управление: област С.

(столица), община С., гр. С., п.к. ****, район „*****“, ул. „********“ ***** против Т. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. ********** ********** с правно основание: чл. 422, ал. 1 от ГПК и цена на иска: 1675,71 лв.

Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че на ******** г. между „**********“ ООД /Кредитор/ и Т. С. С., ЕГН ********** /Кредитополучател/ бил сключен Договор за кредит с № *********, с който ответницата се задължила да върне заемната сума в размер на 2020,04лв. /две хиляди и двадесет лева и четири стотинки/ на 11 равни погасителни вноски, в размер на 183,64 лева, които включвали: главница в размер на 79,24лв., договорна лихва в размер на 27,12 лв., сумата от 45,45 лв., за Експресно обслужване, както и сумата от 31,83лв., представляваща месечна вноска за доброволен пакет „Бързо разглеждане”.

Размерът на общото дължимо по Договор за кредит с № mах_ *********** бил 2020,04 лв. Твърди, че Т. С. С., ЕГН ********** не заплатила дължимата към Договора за кредит сума към „**********“ ООД.

Претендираната сума била в размер на 1675,71лв., както следва: главница 839,37лв /осемстотин тридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, за периода от 20.12.2021 г. - 83,60 лв. до 20.08.2022 г. - 103,55лв.; договорна лихва -115,06лв за периода от 20.12.2021г. - 22,76 лв. до 20.08.2022 г.; експресно обслужване - 409,05лв. за периода от 20.12.2021г. до 20.08.2022 г.; бързо разглеждане - 269,21лв. за периода от 20.12.2021 до 20.08.2022 31,83лв.

Законна лихва - 43,02лв,

Сочи, че по повод подадено заявление на *********. до Районен съд К. било образувано ч.гр.дело № **** по описа на съда за 2022г. и била 1 издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „**********“ ООД .

Моли съда със сила на присъдено нещо да установи съществуването на вземането, което „**********” ООД има към ответника Т. С. С., ЕГН **********. Освен претендираната сума в размер 1675,71лв. /хиляда шестстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/, както и законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на дължимата сума, моли съда да им присъди и разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение по исковото производство в размер на 150,00 лева.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

За насроченото съдебно заседание страните са били редовно призовани.

Ищцовото дружество не изпраща представил, и не депозира писмено становище. Ответникът не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РСК., същото е образувано по подадено на 12.08.2022 г. от ищцовата страна заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника Т. С. С.. По същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на ищцовото дружество 1675,71 лв. – главница; законната лихва върху главницата от 12.08.2022 г. до изплащане на вземането; 108,51 лв. разноски по делото, от които: 33,51 лева държавна такса и 75,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Безспорно се установява, че заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК за вземането си като довнесе дължимата държавна такса. Указал му е, че ако в едномесечния срок предяви против длъжника иск за установяване съществуването на вземането, в този срок следва да представи и писмени доказателства по ч.гр.д. ****/2022 по описа на РС-К. за предявеният иск, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението на съда е получено от кредитора на 12.12.2023 г.

Видно от ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС-К., доказателства за предявяване на иск по чл. 422 ГПК не са представени и с Определение № ****/******* г. съдът е обезсилил издадената по ч.гр.д.№ ****/2022 г. по описа на РС-К. Заповед № ****/******* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу длъжника Т. С. С.. Прекратил е производството по делото.

Видно от делото, исковата молба по чл. 422 ГПК е депозирана в съда на 18.11.2022 г. Образувано е настоящото гр.д. 2710/2022 г. по описа на РС-К..

2

Представени са писмени доказателства: Договор за кредит *********/******** г.; Общи условия към Договор за кредит ; СЕФ. с

№

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е за установяване на вземане с правно основание чл.

422 вр. с чл. 415 от ГПК.

Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяване на положителен установителен иск с развило се заповедно производство по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд – К. и издадена в хода на същото в полза на ищеца срещу ответницата заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е иск на кредитора за установяване съществуването на вземането му срещу длъжника, което вземане е удостоверено в издадената заповед за изпълнение. Тази обвързаност с предходно развилото се заповедно производство обуславя и специалните предпоставки за допустимостта на иска, а именно: да е издадена заповед за изпълнение за сумата, предмет на предявения иск, да е подадено в срок възражение от длъжника, респ. да се касае за осъществена процедура по връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и искът да е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Същевременно, исковият съд в производството по чл. 422 ГПК е длъжен да извърши самостоятелна проверка налице ли са предпоставките, обуславящи допустимостта на исковите претенции, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. ****/2022 г. по описа на РСК., съобщението с указанията на районния съд за предявяване на установителен иск в едномесечния срок и довнасяне на съответната държавна такса, е надлежно връчено на заявителя на 24.10.2022 г. Указано е на заявителя, че при не представяне на доказателства за предявения от него иск в посочения срок, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена.

С Определение от ******* г. по описа на Районен съд - К., на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК е обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила на 20.12.2022 г.

По силата на чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът е задължен да укаже на молителя, че същият може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, когато заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. За наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 415, ал. 2 ГПК съдът следи служебно, но проверката се разпростира единствено до това дали молителят е представил доказателства за предявяване на иска в срока.

Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, същият следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба.

"Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова 3 молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията /един и същ конкретен районен съд/ по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни /в този см. е Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 736/2009 г., I т.о., ТК;

Определение № 374 от 27.05.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 325/2010 г., II т. о., ТК; Определение № 536/31.07.2012 г. на ВКС, III г.о. по ч.гр. д. № 251/2012 г./.

Законодателят е предвидил изрично обезсилване на Заповед за изпълнение в хипотезата по чл. 415, ал. 5 ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК.

Предвид гореизложеното искът по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на спора, разноски по делото не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „**********“, вписано в търговския със седалище и адрес на управление: област С. (столица), община С., гр. С., п.к.

****, район „*****“, ул. „********“ ***** против Т. С. С., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. ********** ********** иск с правно основание: чл. 422, ал.

1 от ГПК и цена на иска: 1675,71 лв. като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд С.З..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

4