Решение № 41 от 05.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Плевен, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500951 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Д. К. С. с ЕГН***, чрез адв. Т. Т. особен представител срещу Решение № 349/ 06. 10. 2025 г. по гр. д. № 1418/ 2024 г. по описа на РС- Червен бряг.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК*** е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на 1 въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжаваното решение районният съд е признал за установено на основание чл. 422 ГПК на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК по отношение на Д. К. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, че дължи на „Топлофикация Плевен“ АД, с ЕИК: *** и адрес: гр. Плевен, *** представлявано от изпълнителния директор инж. Й.В.В., сумата в размер на 1689,09 лева (хиляда шестотин осемдесет и девет лева и девет стотинки), от които 1 532,58 лева (хиляда петстотин тридесет и два лева и 58 стотинки), представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия, доставена до имота, находящ се на адрес гр. ***, както и услуга "дялово разпределение" за периода 01.11.2022г. - 30.04.2024г. и сумата от 156,51 лева (сто петдесет и шест лева и 51 стотинки), представляваща лихва за период от 04.01.2023 г. до 04.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024г. - датата на постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда, по което е издадена Заповед № 482 от 11.07.2024г., по ч. гр. д. № 855 по описа на Районен съд - Червен Бряг за 2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

С първоинстанционното решение Д. К. С., с ЕГН: ********** е осъден да заплати на „Топлофикация Плевен“ АД, с ЕИК: *** направените по заповедното производство - ч. гр. д. № 855 по описа на Районен съд - Червен Бряг за 2024 г., разноски в размер на 83,78 лева общо и направените по гр.д. № 1418 по описа за 2024 година на Районен съд гр. Червен бряг разноски, в общ размер на 569,00 лева /петстотин шестдесет и девет/, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че ответникът Д. К. С. в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на ищеца по силата на чл. 153, ал.1 ЗЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения 2 период законодателства в областта на енергетиката. Съдът се е позовал на чл.

150, ал.1 ЗЕ за продажбата на топлоенергия за битови нужди съобразно Общите условия, които от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13- 14. 12. 2006 г. и във вестник „Посоки“ бр.- 239/ 13. 12. 2007 г. и в раздел VII е определен реда и срока по който купувачите на топлоенергия са длъжни да заплащат месечните дължи ми суми за потребена топлоенергия.

Първоинстанционният съд е обсъдил приложената справка – извлечение на топлофикационното дружество, като е приел, че в справката са отразени цената на топлинната енергия ; сумата за отопление с ИРУ, начислена за процесния период; сумата за отопление без ИРУ за процесния период; сума за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация; сума за услуга дялово разпределение. Посочено е, че таблицата с дължимата сума е изготвена от служител на топлофикационното дружество и е представена в оригинал и съдът кредитира съдържанието й.

Въз основа на неоспорените по делото писмени доказателства и липсата на годни оборващи доказателства от страна на ответника за недължи мост на претендираните суми съдът е уважил предявеният иск.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният съд се е позовал в обжалваното решение само на представените от топлофикационното дружество писмени доказателства, не са допуснати съдебно – счетоводна и съдебно- техническа експертиза и не е доказано от ищеца, че ответникът е клиент на топлофикационното дружество.

Въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като изцяло възприема изложените в обжалваното решение мотиви на основание чл. 272 ГПК.

По делото е представена подробна справка – извлечение от ищеца за дължимите суми от ответника, която справка не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК от ответника и неговия процесуален представител е изразил становище за нейното приложение по делото с отговора на исковата молба. Видно от данните по делото ответникът не е оспорил по надлежния ред представените от ищеца писмени доказателства, които са възприети изцяло от съда. По делото ответникът не е представил доказателства, с които да оспори твърденията на ищеца, който съответно е доказал твърденията си с представените писмени доказателства. В исковата молба е отправено искане 3 за допускане на съдебно – счетоводна и съдебно- техническа експертизи само при оспорване на счетоводните записвания и относно техническата част. С отговора на исковата молба особеният процесуален представител на ответника е заявил, че не възразява представените от ищеца доказателства да бъдат приети по делото. Посочено е, че исковете са вероятно основателни, като е изразено становище, че следва ищецът да докаже твърденията си и следва да бъдат допуснати исканите експертизи. С оглед изразената позиция на ответната страна съдът не е допуснал експертизи поради липса на оспорване от ответника и с едно съдебно заседание е приключил съдебното дирене.

Въззивният съд счита, че са неоснователни твърденията на въззивника и досежно липсата на договорни отношения с топлофикационното дружество за процесния имот. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ, който е приложим за процесния период ответникът е клиент на топлофикационното дружество, за него са приложими Общите условия, които са публикувани и са задължителни за всички клиенти на топлофикационното дружество. Въз основа на изложеното ответникът дължи съответните начислени суми за процесния имот и съответния период, посочен в петитума на исковата молба. Съдът смита, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Като е достигнал до аналогичните фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил решение съобразно процесуалните правила и материалния закон, поради което на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 239, 80 евро заплатен депозит за възнаграждение за особения представител и 51, 13 евро юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, р.1 вр. чл. 272 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 349/ 4

06. 10. 2025 г. по гр. д. № 1418/ 2024 г. по описа на РС- Червен бряг.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр.чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Д. К. С., с ЕГН: ********** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“ АД, с ЕИК: *** направените във въззивната инстанция деловодни разноски в размер на 239, 80 евро заплатен депозит за възнаграждение за особения представител на въззивника и 51, 13 евро юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Плевен, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500951 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Д. К. С. с ЕГН***, чрез адв. Т. Т. особен представител срещу Решение № 349/ 06. 10. 2025 г. по гр. д. № 1418/ 2024 г. по описа на РС- Червен бряг.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН“ АД с ЕИК*** е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на 1 въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжаваното решение районният съд е признал за установено на основание чл. 422 ГПК на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК по отношение на Д. К. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***, че дължи на „Топлофикация Плевен“ АД, с ЕИК: *** и адрес: гр. Плевен, *** представлявано от изпълнителния директор инж. Й.В.В., сумата в размер на 1689,09 лева (хиляда шестотин осемдесет и девет лева и девет стотинки), от които 1 532,58 лева (хиляда петстотин тридесет и два лева и 58 стотинки), представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия, доставена до имота, находящ се на адрес гр. ***, както и услуга "дялово разпределение" за периода 01.11.2022г. - 30.04.2024г. и сумата от 156,51 лева (сто петдесет и шест лева и 51 стотинки), представляваща лихва за период от 04.01.2023 г. до 04.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2024г. - датата на постъпването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда, по което е издадена Заповед № 482 от 11.07.2024г., по ч. гр. д. № 855 по описа на Районен съд - Червен Бряг за 2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

С първоинстанционното решение Д. К. С., с ЕГН: ********** е осъден да заплати на „Топлофикация Плевен“ АД, с ЕИК: *** направените по заповедното производство - ч. гр. д. № 855 по описа на Районен съд - Червен Бряг за 2024 г., разноски в размер на 83,78 лева общо и направените по гр.д. № 1418 по описа за 2024 година на Районен съд гр. Червен бряг разноски, в общ размер на 569,00 лева /петстотин шестдесет и девет/, от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че ответникът Д. К. С. в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на ищеца по силата на чл. 153, ал.1 ЗЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения 2 период законодателства в областта на енергетиката. Съдът се е позовал на чл.