Определение № 17487 от 18.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17487 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Д. К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20251100507926 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 вр. чл. 248 от ГПК.

С определение № 20030/05.05.2025г. по гр.д. № 8285/2023г. по описа на СРС, 155 състав, е изменил решение № 3287/27.02.2025г. по гр.д. № 8285/2023г. по описа на СРС, 155 състав, в частта за разноските, като е осъдил ответника „Мъни плюс мениджмънт“ АД да плати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 160лв., представляващо дължимо ДДС върху размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановения акт е постъпила частна жалба вх.№ 173256/19.05.2025г. от „Мъни плюс мениджмънт“ АД, с която се иска отмяна на определението като неправилно по съображения, че неправилно е начислен ДДС върху присъдените възнаграждения (от 800лв.), като са изложени подробни съображения, че при определяне на възнаграждението по чл.38 ЗАдв не се начислява ДДС.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор на молбата, в който се иска оставяне на депозираната частна жалба без уважение по съображения, че при определяне на дължимото адв. възнаграждение по чл.38 ЗАдв се дължи ДДС.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което съдът пристъпи към проверка на нейната основателност, като по същество, настоящият състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Спортният въпрос по делото е дали се включва ДДС при определяне възнаграждение по чл.38 ЗАдв. по отношение на регистриран по ЗДДС адвокат, съответно (както и в случая регистрирано по ЗДДС) еднолично адвокатско дружество.

1

Принципната позиция, която заема настоящият състав, съобразена и с преобладаващата практика на ВКС (Вж. Решение № 50079 от 30.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1300/2022 г., II т. о., ГК, Определение № 2600 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д.

No 4236/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 50161 от 15.06.2023 г. по гр. д № 1537/2022 г. по описа на ВКС, Определение №50093 от 11.05.2023 г. по гр. д № 1638/2021 г. по описа на ВКС, II г. о., , Определение №50088 от 10.05.2023 г. по гр. д № 1445/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о, Определение №50139 от 10.05.2023 г. по гр. д № 5156/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., Определение №50034 от 01.03.2023 г. по гр. д № 968/2022 г. по описа на ВКС, III г. о, Определение №50035 от 24.02.2023 г. по гр. д № 205/2022 г. по описа на ВКС, II г. о., Определение №50011 от 23.02.2023 г. по гр. д № 2121/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., Определение №50003 от 09.01.2023 г. по гр. д № 3809/2021 г. по описа на ВКС, I г.о. и др.), е че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от нормата на чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 173256/19.05.2025г. от „Мъни плюс мениджмънт“ АД срещу определение № 20030/05.05.2025г. по гр.д. № 8285/2023г. по описа на СРС, 155 състав, с което е изменено решение № 3287/27.02.2025г. по гр.д. № 8285/2023г. по описа на СРС, 155 състав, в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2