Определение № 26648 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26648 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110152849 по описа за 2025 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Образувано е по искова молба от Р. Й. К. и В. Й. Й. срещу Х. Р. Б. и Б. Р. Б..

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. Р. Б., която оспорва като процесуално недопустимо производството за съдебна делба спрямо нея с конкретни твърдения, че се е отказала от наследство.

След срока за това по делото е постъпил отговор на исковата молба и от ответника Х.

Р. Б..

По направените доказателствени и процесуални искания:

Оплакването в отговора на ответника Б. Р. Б. за недопустимост на производството по делото спрямо нея поради отказа й от наследството на Р. А. Б. не се споделя от съда, защото по въпроса между кои лица е налице съсобственост се дължи произнасяне едва с решението по първа фаза на производството по съдебна делба. При наведени в исковата молба твърдения, че Б. Р. Б. има права в съсобствеността, производството спрямо нея е процесуално допустимо.

Не е налице основание за спиране на производството по делото сред изброените в чл.

229 ал. 1, т. 1 – 6 ГПК или в специалните закони, поради което искането на ответника Х. Р. Б. в този смисъл ще се остави без уважение.

Представените с исковата молба и отговора от ответника Б. Р. Б. документи са относими към предмета на спора, поради което и следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Не е необходимо, поради което без уважение ще се остави искането на ответника Х.

Р. Б. за служебно изискване на удостоверение за наследници на покойната му майка.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

1

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора от ответника Б. Р. Б. писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Х. Р. Б. за спиране на производството по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника Х. Р. Б. за служебното изискване на удостоверение за наследници.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.11.2026 г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчат и преписи от постъпилите отговори.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:

Производството е образувано по искова молба от Р. Й. К. и В. Й. Й. срещу Х. Р. Б. и Б.

Р. Б., с която е предявен иск за съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентфикатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, находящ се на трети етаж в жилищна сграда - многофамилна с идентификатор *********** с адрес Х, с площ от 65,51 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж ***********.7, под обекта: ***********.3 и над обекта ***********.9, заедно с прилежащите към обекта мазе №15 и 1,093 % идеални части от общите части на сградата.

Ищците твърдят, че всеки от тях се легитимира като титуляр на по 3/8 идеални части от правото на собственост върху делбения имот по наследство от П. Х.ва Й., починала на неустановен с точност момент между 17,00 часа на 17.03.2020г. и 12,30 часа на 19.03.2020г., а всеки от ответниците – на по 1/8 идеална част по наследство от Р. А. Б., починал на 26.12.2016г. Твърдят, че имотът бил притежаван в режим на СИО от Звезда Павлова И.а и Х.

Й. И., който починал на 06.07.1982г. и оставил наследници по закон преживялата го съпруга и двете им дъщери – М. и П. Й. Х.ва. Твърди, е съгласно приложимия към датата на откриване на наследството закон съпругата получила ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота в хипотезата на прекратяване на СИО, а двете дъщери получили като наследници по закон при равни квоти останалата ½ ид.ч.. По силата на съдебна спогодба, обективирана в протокол от о.с.з. от 14.09.1982г. на СРС, ГК, 47 състав имотът бил възложен в дял на П. Й. Х.ва. При това положение последната се легитимирала като собственик на ¼ ид.ч. от апартамента по наследство от баща й Х. Й. И., а останалите ¾ придобила в режим на СИО със съпруга й Р. А. Б. въз основа на одобрената от съда спогодба. След смъртта на Р.

А. Б. низходящите му Х. Р Б. и Б. Р. Б. получили по 1/8 идеална част от имота, като 2 останалите 6/8 идеални части принадлежали на П. Й. Х.ва. Твърдят, че с влязла в сила присъда Х. Р. Б. бил признат за виновен, за това, че умъртвил майка си П. Й. Х.ва, която починала в неустановен с точност момент за времето между 17,00 часа на 17.03.2020г. и 12,30 часа на 19.03.2020г. Поради недостойнството му по силата на чл. 3, б „а“ ЗН наследството, оставено от П. Й. Х.ва, преминало към децата на покойната й сестра М. Х.ва Й. – Р. Й. К. и В. Корданов Костов. При така изложените твърдения отправя исканията си към съда за допускане на делбата при твърдените квоти в съсобствеността и за присъждане на разноски.

В срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът Б. Р. Б. навежда възражение, че не притежава права в процесната съсобственост, тъй като по надлежния ред се отказала от наследството, оставено от баща й Р. А. Б., поради което иска производството по делото спрямо нея да бъде прекратено.

След срока по чл. 131 ГПК ответникът Х. Р. Б. оспорва твърденията на ищците, че е недостоен да наследи майка си с конкретни съображения, че това не се установявало от влязлата в сила присъда, или с друг акт на съда. Твърди, че в приложеното по наказателното производство удостоверение фигурирал като единствен на наследник по закон на майка му, като впоследствие без знанието и съгласието му бил изличен в представено от ищците удостоверение за наследници по делото. Твърди, че самоволно и без документи за собственост ищците декларирали делбения имот в данъчната служба, възползвайки се от факта, че ответникът изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Твърди, че имотът бил неделим и единствено негово жилище, при което евентуалното му допускане до делба по време на принудителното му лишаване от свобода препятствало пълноценната защита на интересите му и реинтеграцията му в обществото, което обезсмисляло наложеното му наказание. Иска от съда да остави без уважение иска за делба или евентуално да отложи разглеждането на делото до изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 341 ГПК всяка от страните по делото следва да докаже следните материални и процесуални предпоставки: 1) качеството си на носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса имоти на твърдяното от правно основание, в т.ч. размера на притежавания от съделителя дял от вещта 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

Ищците не сочат доказателства в подкрепа на твърденията си, че присъдата, с която ответникът Х. Р. Б. е признат за виновен за умишленото убийство на наследодателя му П.

Х.ва Й., е влязла в законна сила.

ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: че делбеният имот е идентичен с имота с описанието по представения съдебно-спогодителен протокол.

3

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да уредят отношенията си чрез правна сделка, с което ще спестят разходи за съдебното производство, като вземат предвид, че съгласно чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол – по 2 на сто върху стойността на всеки дял, а съгласно чл. 9 при отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 51,13 евро, но не по-малко от 12,78 евро.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор.

УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4