Определение № 2527 от 25.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 3198/2023
- Вид
- Определение № 2527
- Подписан
- 25.09.2023
- В сила
- 25.09.2023
- Състав
- Руси Алексиев, Диана Василева, Вера Чочкова
Цитирани разпоредби
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 201, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 216, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл. 319 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2527 гр. София, 07.09.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Руси Алексиев
Членове:
Диана Василева
Вера Чочкова като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603198 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „СТРИЙТ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК 202115537 чрез юрисконсулт Й.Г. срещу определение № 1011/21.03.2023г., ЧНД 1424/2023г. по описа на СРС, 106-ти състав, с което е оставена без разглеждане жалба на дружеството срещу постановление от 09.12.2022г. на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК е прекратено досъдебно производство №15305/2020г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 28132/2019г. по описа на СРП в частта, касаеща престъпления по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, чл. 216, ал. 6 вр. ал. 1 от НК, чл.
319 от НК и чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от НК.
В жалбата се атакува първоинстанционното определение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като е изразено несъгласие с прокурорския акт за липса на престъпление от общ характер, породено от едностранчивото и превратно обсъждане на наличната доказателствена съвкупност от страна на СРП. Отправено е искане за отмяна на определение №1011 на СРС, 106-ти състав.
Въззивната инстанция, след като се запозна с изложените в частната жалба оплаквания, обсъди всички материали, съдържащи се в наказателното дело и извърши проверка на атакувания съдебен акт, направи извода, че частната жалба е допустима като подадена от правнолегитимирано лице по чл.
243, ал. 4 от НПК – ощетено юридическо лице „СТРИЙТ ТРАНСПОРТ“ ЕООД в преклузивния седемдневен срок по чл. 243, ал. 6 от НПК, а по същество е основателна. Мотивите за това са следните:
Досъдебното производство е образувано на 07.12.2020 г. за това, че на 1 неустановена дата в началото на месец януари 2018г. са присвоени чужди пари, собственост на „СТРИЙТ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, поверени на длъжностно лице да ги пази и управлява - престъпление по чл. 201, ал. 1 НК.
По досъдебното производство не е привличано в процесуалното качество на обвиняем лице.
На 09.12.2022 г. прокурорът при Софийска районна прокуратура прекратил досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК поради несъставомерност на деянието, за което е образувано наказателното производство. В постановлението прокурорът е обсъдил и други възможни състави от наказателния кодекс, а именно чл. 217, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, чл. 216, ал. 6 вр. ал. 1 от НК, чл. 319 от НК и чл. 343, ал.
3, вр. ал. 1, б. „а“ от НК, като е изложил съображения защо приема, че деянието не е съставомерно, както по чл. 201, ал. 1 НК, така и по други текстове от наказателния закон. Срещу постановлението за прекратяване е подадена жалба от „СТРИЙТ ТРАНСПОРТ“ ЕООД, което на досъдебната фаза е запознато с правата си на ощетено юридическо лице.
В жалбата си до първоинстанционния съд „СТРИЙТ ТРАНСПОРТ“ ЕООД изразява несъгласие с извода на СРП за липса на престъпление от общ характер, като аргументите са в няколко насоки. На първо място се поддържа, че служителят И.П. е извършил ПТП в Германия, избягал е от местопроизшествието и е задържал документи на дружеството. На следващо място се излагат оплаквания, че П. е изоставил товарния влекач с рег. № СВ****АМ заедно с превозвания товар, с прикачено ударено ремарке АТ2345, задържал е ключовете на товарния влекач и не е представил отчет за изразходваните средства, които са му били предоставени от дружеството. На последно място счита, че за дружеството са възникнали вреди вследствие на удареното ремарке, при което се разкъсало брезентовото платно на тавана на ремаркето, а товарът е бил увреден и мокър.
С определение № 1011 от 21.03.2023г. СРС е оставил без разглеждане депозирана жалба от търговското дружество досежно престъпленията по чл.
217, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, чл. 216, ал. 6 вр. ал. 1 от НК, чл. 319 от НК и чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от НК поради липса на процесуална легитимация, а по отношение на престъплението по чл. 201 от НК е постановил, че ще се произнесе едва след като има влязъл в сила съдебен акт на въззивната инстанция досежно частта от жалбата, която е оставена без разглеждане.
Възивният състав намира подобен подход за незаконосъобразен, тъй като постановлението за прекратяване на досъдебното производство е единен акт, в него са изложени фактически и правни изводи относно несъставомерност на деянието/ята като съвкупност от признаци от обективна и субективна страна и съдът, който проверява законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване дължи произнасяне в цялост по всички престъпления, за които е образувано и/или водено досъдебното производство. Недопустимо е първоинстанционният съд 2 изкуствено да разделя постановлението за прекратяване като първо се произнася за част от престъпленията, а след това да взема отношение по останалите, тъй като се касае за общи за всички разследвани престъпления факти, които не могат да бъдат разглеждани изолирано едни от други.
Разглеждането на всички престъпления в единен акт произтича и от необходимостта от постановяване на единен и безпротиворечив съдебен акт, тъй като фактите за всички разследвани престъпления са идентични и при отделното им разглеждане би могло да се стигне до противоположни изводи относно една и съща фактическа обстановка.
Доколкото липсва цялостна надлежна проверка от първостепенен съд, въззивната инстанция е поставена пред невъзможност да прецени правилност и обоснованост на обжалвания съдебен първоинстанционен акт, респективно основателност на доводите на жалбоподателя по същество. Въззивната инстанция не може да замести волята на контролираната инстанция, а в случая и не е ясно каква е тя. С обратното би засегнал принципни положения на упражняване на правосъдието с гарантиране на правата на страните всички въпроси, предмет на делото да бъдат разгледани по установения инстанционен ред и да се гарантира същинска инстанционна проверка.
Такава, доколкото въззивният съд е изправен пред непълен от фактическа и правна страна първоинстанционен съдебен акт, не може да бъде упражнена.
Въпросът за правилността на определението на контролирания съд изисква той да е решил всички въпроси - предмет на производството по чл.
243, ал. 3 НПК. Това са всички фактически и правни основания, послужили за прекратяване на наказателното производство, т.е. правилността, обосноваността и законосъобразността на постановлението като единен и цялостен акт относно престъпленията, по които жалбоподателят има качеството на ощетено юридическо лице. И ако се касае за престъпления, от които не може да възникне фигурата на ощетено юридическо лице, то в тази част постановлението не може да бъде разглеждано по същество. В частта, касаеща доводи за наличие или липса на престъпления, от които по начало няма пострадали лица, прокурорските актове подлежат на разглеждане по реда на инстанционния контрол, както правилно първоинстанционният съд е посочил в своето определение.
Едва при разглеждане в пълнота на всички престъпления, по които е произнесен прокурорския акт, допустими за разглеждане в производството по чл. 243, ал. 3 НПК, и при наличието на годен за инстанционен контрол съдебен акт, последният може да бъде разгледан и по същество.
Първостепенният съд не може да преценява целесъобразност на съдебния контрол (дали да се произнася или не по отделни въпроси и в кой момент да го направи), а дължи той да е цялостен, ясен и надлежно мотивиран. Обратното води до незаконосъобразност на така постановения акт и неизбежно налага неговата отмяна.
Ето защо, едва след отстраняване на същественото процесуално 3 нарушение, допуснато от СРС при постановяване на определението, същото може да бъде разгледано по същество.
Предвид изложеното е налице законова пречка пред обсъждането и на доводите на жалбоподателя по съществото на делото, налице ли е престъпление по чл. 201 НК, както и налице ли е непълнота на разследването на редица релевантни факти, тъй като по тези въпроси липсва надлежно формирана воля на първостепенния съд, подлежаща на инстанционен контрол.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1011 от 21.03.2023 г., по НЧД № 1424/2023 г., с което СРС - НО, 106-ти състав е оставил без разглеждане жалбата на „СТРИЙТ ТРАНСПОРТ“ ЕООД в частта, касаеща престъпления по чл. 217, ал.
4, вр. ал. 1 от НК, чл. 216, ал. 6 вр. ал. 1 от НК, чл. 319 от НК и чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от НК като процесуално недопустима ВРЪЩА делото на СРС за произнасяне по жалбата на „СТРИЙТ ТРАНСПОРТ“ ЕООД срещу постановление на СРП от 09.12.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №15305/2020г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 28132/2019г. по описа на СРП.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4