Решение № 12984 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12984 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20241110162726 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявен по реда на чл. 422 ГПК е установителен иск с правно основание чл. 60 вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД, ЕИК 175065707, дължи на ищеца „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД, ЕИК 175317880, сумата от 37,52 лева, представляваща заплатена от ищеца сума за електричество в общите части на административна сграда с адрес *** (високо тяло) за периода от 01.09.2023 г. до 30.09.2023 г., дължима пропорционално на притежаваните от ответника 27.30% идеални части от общите части на сградата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.06.2024 г., до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.07.2024 г. по ч. гр. д.

№ 36655/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.

Ищецът „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД поддържа твърдения, че страните са етажни собственици в процесната сграда в режим на етажна собственост при описаните в исковата молба квоти. На 11.10.2023 г. ищецът платил сумата от 7 295,10 лева с ДДС по фактура от 30.09.2023 г. за електричество на общите части на сградата, но ответникът не му възстановил припадащата се част от разхода за м.септември 2023 г. в размер на притежаваните от него 27.30% идеални части от общите части на сградата, въпреки че разпределението на разходите за поддръжка и управление на сградата било уредено в чл. 21 от Правилника за вътрешния ред на административната сграда, приет с Решение № 3 от Протокол № 5 на ОС на ЕС от 22.07.2020 г., поради което ответникът се обогатил за сметка на ищеца със стойността на електрическата енергия. Излага, че с Решение № 2 от Протокол 1

№ 8 на ОС на ЕС от 22.12.2023 г. разходът за електричество за м.септември 2023 г. е одобрен като уместно извършен и в интерес на етажната собственост и е разпределен между етажните собственици. Твърди, че разходът за електричество е извършен със знанието и без противопоставянето на ответника. Прави искане предявеният иск да бъде уважен.

Претендира разноски в заповедното и исковото производство. Представя списък по чл.

80 ГПК. Не възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК прави обстоен доказателствен анализ и поддържа заявените оспорвания.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД, с който оспорва предявения иск по основание. Не оспорва, че е собственик на 27.30% идеални части от общите части на процесната сграда. Оспорва всички решения, взети от ОС на ЕС в сградата и обективирани в цитираните в исковата молба Протоколи №№ 1-8, поради това, че в случая ЗУЕС е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 3 ЗУЕС и самостоятелните обекти в процесната сграда са само два /обособената част, състояща се от етажи 9,10,11, на които съответстват притежаваните от ответника 27.30% идеални части, и обособената част, състояща се от партер 1 и етажи 2,3,4,5,6,7,8, на които съответстват притежаваните от ищеца 72.70% идеални части/. Поради това счита, че взетите решения са нищожни, защото създават формална привидност, че са взети по реда на ЗУЕС, без обаче последният да е приложим. Счита, че на нищожността на решенията, с които е създадена твърдяната привидност, може безсрочно да се позовава всяко лице. Поддържа, че за броя на самостоятелните обекти в сградата е без правно значение обстоятелството, че дадени етажи на сградата притежават идентификатор по КККР.

Възразява, че за процесния период не е ползвал сградата поради лишаването му от достъп до асансьорите в сградата от страна на ищеца. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

В становище от 01.10.2025 г. ищецът „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД поддържа, че възражението за нищожност на решенията на ОС на ЕС е недопустимо, тъй като е релевирано след изтичането на срока по чл. 40 ЗУЕС. Посочва, че с решение на СГС по в. гр. д. № 1819/2019 г. е установена законосъобразността на решенията, обективирани в Протокол № 1 на ОС на ЕС от 11.09.2016 г., а законосъобразността на решенията, обективирани в Протоколи №№ 2-8 на ОС на ЕС, е предмет на две висящи производства – гр. д. № 17883/2025 г. по описа на СРС, 161 състав, и гр. д. № 3651/2025 г. по описа на СРС, 31 състав. Твърди, че възражението за нищожност е неотносимо към спора, тъй като решенията на ОС на ЕС са от значение единствено за преценката за наличие или липса на одобрение на работата от доминуса, съответно за определяне на правното основание, на което е възникнало паричното задължение. Твърди, че възражението е и неоснователно, тъй като в случая се касае за обособени етажи, притежаващи самостоятелно функционално предназначение, с оглед на което те представляват отделни обекти на правото на собственост. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на заявителя в заповедното производство. Представя списък по чл. 80 ГПК. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК прави обстоен доказателствен анализ и поддържа заявените оспорвания.

2

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 17.06.2024 г. срещу „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД, по което е образувано ч. гр. д. № 36655/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, и на 09.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника с предмет описаното вземане, възникнало на твърдяното от ищеца основание.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът в заповедното производство е подал възражение, поради което на ищеца са дадени указания да предяви установителен иск с предмет вземането, за което в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, който е допустим.

Предявен по реда на чл. 422 ГПК е установителен иск с правно основание чл. 60 вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, по който в тежест на ищеца е да докаже, че предприетата от него работа в чужд интерес е извършена, че е управлявана уместно и добре, както и размера на сумата, с която твърди, че ответникът се е обогатил, чрез спестяване на дължим от него разход.

Фактическият състав на воденето на чужда работа без пълномощие по чл. 61, ал. 1 ЗЗД включва следните елементи: 1. гесторът извършва фактически или правни действия осъществява някаква работа, 2. работата се извършва за едно друго лице, така че последиците от нея настъпват в чужда правна сфера, 3. работата се извършва само в чужд, но не и в собствен интерес, и гесторът знае, че извършва чужда работа и иска това, 4. гесторът не трябва да е овластен или натоварен за нейното извършване, 5. следва да е налице оправдание за осъществяване на дейност в чужд интерес, 6. поемането на чуждата работа следва да отговаря на интересите и на действителната или предполагаемата воля на доминуса. Специални състави на гестията са уредени в чл. 61, ал. 2 - когато работата е извършена и в собствен интерес (каквато е настоящата хипотеза), и в чл. 61, ал. 3 ЗЗД когато работата е извършена при противопоставяне на заинтересованото лице /в този смисъл Решение № 50089/09.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 521/2022 г., I т. о. и цитираната в него практика/.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника e да докаже, че е погасил задължението си, както и релевираните правоизключващи възражения.

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД е собственик на 72.70% идеални части от общите части на административна сграда, находяща се в *** (високо тяло), а ответникът „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД – на 27.30% идеални части от общите части на сградата.

С Решение № 4, обективирано в Протокол № 1 от ОС на ЕС в процесната сграда, проведено на 11.09.2016 г., е прието, че разходите за управление и поддръжка, в това число, но не само, за охрана, асансьори, пожароизвестяване, почистване, електричество, общи 3 части, техническа поддръжка, се правят ежемесечно. Етажният собственик „ГЛАВПРОЕКТ07“ ЕООД се задължава да заплаща всички разходи за етажната собственост. След заплащане за дължимите разходи за управление и поддръжка на общите части/получаване на фактура за дължими суми за поддръжка и управление на общите части „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД издава проформа фактура с получател другия етажен собственик - „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД, като в същата фигурират всички направени от „ГЛАВПРОЕКТ-07“ ЕООД разходи за управление и поддръжка на общите части, умножени по притежаваните от „ГЛАВПРОЕКТ 2006“ ЕООД идеални части от общите части на етажната собственост (27.30 %).

Ответникът е релевирал възражение за нищожност на посоченото решение, както и на всички решения, взети от ОС на ЕС в административната сграда, обективирани в Протоколи №№ 1-8, приети като писмени доказателства по делото, което е неоснователно.

Решенията на общото събрание са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Вземането на решенията се извършва по специален ред, уреден в ЗУЕС, в който е уреден и способът за контрол върху тях. Тъй като решението на общото събрание е различно по правни последици от многостранна сделка, за него не се прилагат разпоредбите на ЗЗД, а тези по ЗУЕС. От това следва, че контролът за неговата валидност и законосъобразност може да се осъществи по реда на чл. 40 ЗУЕС по предявен иск в посочения в закона срок /в този смисъл Определение № 482 от 17.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 11/2017 г., I г. о. и цитираната в него практика/. Извън реда и определените срокове по чл. 40 ЗУЕС е изключена възможността етажният собственик да се позовава на нищожност или незаконосъобразност на приетото решение на ОС, включително и на такова за разходите за поддържане и управление на общите части по чл. 51 ЗУЕС /Решение № 50195/22.12.2022 г. на ВКС по к. гр. д. № 1431/2022 г./. Извън срока по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост (чрез иск при наличие на правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такъв би бил случаят, в който е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС. Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание пороци на същото, независимо дали водят до нищожност или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС или преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС /в този смисъл Решение № 50024/27.03.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 978/2022 г., II г. о., Определение № 89/22.05.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1464/2017 г., I г. о./.

В случая ответникът навежда твърдение, че оспорените решения на ОС на ЕС са взети привидно по реда на ЗУЕС, без той да е приложим, тъй като е налице изключението по чл. 3 ЗУЕС, според който, когато самостоятелните обекти в сградата са до три на брой и принадлежат на повече от един собственик приложение намират разпоредбите на чл. 30, ал.

3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 ЗС.

4

Съгласно §1, т. 1 ДР ЗУЕС „самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост“ е обособена част от сграда в режим на етажна собственост със самостоятелно функционално предназначение. Преценката дали тази обособена част от сградата е годен обект на правото на собственост следва да се преценява и с оглед правилото на §5, т. 39 ДР ЗУТ, според който „обект“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Дефиниция на това понятие от гледна точка на обектите на правото на собственост е дадена в §1, т. 1 ЗКИР, съгласно който „самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура“ е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. В чл. 39, ал. 2 ЗС е въведена още една характеристика на самостоятелния обект, освен неговата обособеност, а именно да може да се ползва самостоятелно - да е етаж или част от етаж със самостоятелен вход за него /в този смисъл Решение № 282/28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3456/2024 г., I г. о./.