Решение № 4228 от 27.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4228 гр. София, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Д. Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221100508483 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 08.06.2022г., постановено по гр.д. № 39749/2021г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 125 състав, е отхвърлен предявеният от „П.М.“ ЕООД срещу „И.“ ЕООД иск с правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК за заплащане на сумата от 112, 74 лева, представляваща вреди в размер на законната лихва за периода от 17.06.2020г. до 18.01.2021г. върху вземане за за незаконосъобразно начислена корекция на електрическа енергия по фактура № 0070830171/11.12.2009г. в размер на 1 879,02 лв., по отношение на което вземане в същия период е бил наложен запор като обезпечителна мярка по ч.гр.д.№ 5963/2020г. на ВРС, отменено с определение по ч.т.д.№ 13/2021г. на ВОС.

Със същото решение е уважен предявеният от „П.М.“ ЕООД срещу "КНМ Г.“ ЕООД иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 112, 74 лева – обезщетение за имуществени вреди, в размер на законната лихва за забава върху главница от 1 879, 02 лева, дължимо за периода от 17.06.2020г. до 18.01.2021г. , настъпили поради недобросъвестно поведение на цедента по договор за цесия от 21.10.2014г., както и сторените 1 разноски от 205 лева.

С решението е уважен предявеният от „И.“ ЕООД срещу „П.М.“ ЕООД иск с правно основание чл. 75, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЗД за заплащане на сумата от 112, 74 лв., по предявения частичен иск за вземане в пълен размер от 932, 20 лв., представляваща неоснователно получена по изпълнително дело № 20197180400377 законна лихва за периода от 01.08.2014г. до 08.07.2019г. върху главница по фактура № 0084281168/20.09.2011г. в размер 1 861, 12 лева.

Срещу решението, в частта, в която е уважен предявеният насрещен иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника “П.М.“ ЕООД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че съдът е смесил качествата титуляр, кредитор и взискател, както и не се е съобразил със силата на пресъдено нещо на предходно осъдително решение и с изпълнителната сила на издадения титул. Поддържа становище, че да се приеме възможността трети лица да оспорват активната легитимация на кредитора по изпълнителния лист, означава да се даде възможност за преразглеждане на приключили вече искови производства и да се извършва ревизия на влезлите в сила съдебни решения. Освен това сочи, че съдебният изпълнител е обвързан от субективните и обективните предели на изпълнителния лист, като всички негови актове в качеството му на орган по принудителното изпълнение подлежат на обжалване, като сроковете за упражняване на тези права са преклузивни, но „И.“ ЕООД не се е възползвал от тях. Релевира доводи, че е недопустима последваща проверка на материалната законосъобразност на изпълнителния процес посредством осъдителни искове за недължимо платено /неоснователно обогатяване/. На следващо място, излага, че е титуляр на спорното вземане въз основа на валиден и неоспорен договор за цесия за процесната сума. Излага съображения, че претенцията за лихва, предмет на насрещния иск, като такава за по-ранен период, т.е. за период преди образуването на делото между „И.“ ЕООД и „П.М.“ ЕООД през 2019г., е мораторна, но същата е преклудирана.

Поддържа, че кредитор на едно вземане може да е само лице, което е 2 посочено от съда и фигурира като активно легитимирана страна по изпълнителния лист, а в случая кредитор по изпълнителния лист е „КНМ Г.“ ЕООД. Взискател е лицето, което упражнява фактическа власт върху изпълнителния лист, легитимира се като носител на присъденото вземане и е конституирано по съответния законов ред. В случая взискател е единствено „П.М.“ ЕООД, което качество не може да бъде отречено. В жалбата са развити подробни съображения, че ищецът по насрещния иск следва да упражни правата си срещу своя праводател, а не да претендира вземане, което било събрано принудително в рамките на изпълнителния процес и предадено на взискателя по делото. Счита, че в случая не е налице фактическият състав на нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, тъй като плащането не е извършено от длъжника, а по реда на принудителното изпълнение – от трето лице въз основа на наложен запор върху вземането. Наведени са доводи, че уведомлението не е елемент от фактическия състав на цесионния договор, както и че процесния случай не касае конкуренция между правоприемници.

Аргументира становище, че уведомлението до длъжника за извършената цесия има значение единствено за добросъвестността на платилия длъжник, но не и за възникване на качеството кредитор. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният насрещен иск да се отхвърли.

Въззиваемата страна „И.“ ЕООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Релевира доводи, че всички възражения на насрещната страна относно процесния договор за цесия и кой е действителният титуляр на спорното вземане са преклудирани и не следва да се обсъждат, тъй като е формирана сила на пресъдено нещо по гр.д. № 13892/2019г. по описа на РС – гр. Варна.

Излага, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на предявената претенция по чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, поради което е направено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 403 от ГПК и е уважен предявеният 3 иск с правно основание чл. 82 от ЗЗД, е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.

269, предл. 2-ро от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 75, ал. 2 от ЗЗД.

Между страните по делото не е спорно, че в полза на "КНМ Г." ЕООД е бил издаден на 25.03.2019г. изпълнителен лист против "Енерго-Про Продажби" АД, въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 10007/2014г. по описа на РС – гр. Варна, с което този доставчик е бил осъден да върне заплатена от клиента без основание сума от 1 861, 12 лева, представляваща стойност на коригирана потребена ел. енергия за периода от 19.03.2011г. до 14.09.2011г. за обект с абонатен номер *******, с титуляр на партидата - Е.

М.А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Този изпълнителен лист е послужил за образуване на изпълнително дело № 377/2019г. от въззивника "П.М." ЕООД, конституирал се като взискател въз основа на заявено частно правоприемство на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК по договор за прехвърляне на вземания от 21.10.2014г.

Установява се от приетият по делото заверен препис от договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключен между "КНМ Г." ЕООД и "И." ЕООД, че ищецът по насрещния иск е придобил същото вземане.

Посочено е, че цедентът „КНМ Г.“ ЕООД е придобил вземането от абоната Е.

М.А. с договор за прехвърляне на вземане от 17.06.2014г.

По делото е представен и договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г., от който е видно, че „КНМ Г." ЕООД е договорило и 4 прехвърлило същото вземане в полза на „П.М.“ ЕООД.

С решение по гр.д. № 13892/2019г. по описа на РС – гр. Варна, влязло в законна сила на 11.10.2021г., е признато за установено по предявения от „И.“ ЕООД срещу „КНМ Г.“ ЕООД, „П.М.“ ЕООД и „Г.Г. Г. ЕУ“ ЕООД иск, че ищецът „И.“ ЕООД е титуляр на вземане в размер на сумата от 1 861, 12 лева, придобито по силата на договор за цесия от 23.10.2014г., сключен между „КНМ Г.“ ЕООД и „И.“ ЕООД, което вземане е за заплатена без основание стойност на коригирана ел. енергия за периода от 19.03.2011г. до 14.09.2011г. по издадена фактура № 0084281168/20.09.2011г. от „Енерго-Про Продажби“ АД и за което е издаден изпълнителен лист в полза на „КНМ Г.“ ЕООД по гр.д. № 10007/2014г. по описа на РС – гр. Варна.

Видно е от приетия по дело препис от пълномощното от 04.07.2014 г., че законният представител на "КНМ Г." ЕООД, е упълномощил адв. К.Т. да се разпорежда с всички вземания на дружеството при условия, каквито пълномощникът намери за добре, вкл., но не само да уведомява съответния длъжник за сключени договори за прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни и фактически действия на управление и разпореждане с вземанията.

Според представеният препис от уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, изходящо от „КНМ Г.“ ЕООД до "Енерго-Про Продажби" АД, длъжникът е бил уведомен за сключения между "КНМ Г." ЕООД и "И." ЕООД договор от 23.10.2014 г. за прехвърляне на процесното вземане, фигуриращо под № 161.

Това уведомление е било получено от длъжника по електронна поща на 26.10.2014г., след като с предходно уведомление от 29.07.2014 г (преди предявяване на иска) доставчикът е уведомен от клиента си, че е прехвърлил правото си за събиране на неоснователно платена сума по спорната фактура.

Няма спор, че съдебният изпълнител е приел приносителя на оригиналния изпълнителен лист "П.М." ЕООД за взискател /легитимирайки се с договора за цесия от 21.10.2014г./ и е приложил способ за събиране на паричния дълг на осъдения длъжник. В първоинстанционното производство е прието за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в хода на производството по изпълнително дело № 20197180400377 по описа на ЧСИ С.К.-.Д., рег. № 718 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд - Варна, взискателт „П.М.“ ЕООД е получил 5 чрез реализиране на изпълнителен способ – запор върху вземанията на длъжника, сумата от 932, 20 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.08.2014 г. до 08.07.2019г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението, а според изр. 2-ро на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението.

Следователно, за да възникне особеното право на иск по чл. 75, ал. 2 от ГПК, следва на първо място да бъде установено плащане на валиден дълг от страна на длъжника с погасителен ефект, което да не е получено от действителния кредитор, а от друго лице.

В случая се установи, че плащането на задължението на „Енерго-Про Продажби“ АД е реализирано в рамките на образуваното изпълнително производство въз основа на реализиран изпълнителен способ – запор върху вземания на длъжника по банкови сметки. Доколкото принудително изпълнение е гарантиран с държавна принуда сурогат, заместващ доброволното изпълнение, правилата относно надлежното погасяване чрез плащане (чл. 75, ал. 1 ЗЗД) следва да намерят съответно приложение и материално-правен ефект да се признае само ако приключването е довело до удовлетворяване на носител на материално право.