Решение № 1791 от 19.10.2022, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1791 гр. Пловдив, 19.10.2022 година

В И М Е Т О НА Н А Р О

Д А

Административен съд – Пловдив, Х състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия А.ов административно дело № 569 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.284, ал.1 и следв. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по предявен иск от С.А.А.,

ЕГН **********, чрез адв.С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за понесени от ищеца неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация, за периода на изтърпяване на наказанието му в Затвора в гр.Пловдив от 01.10.2019г. до момента и за периода преди това от 01.03.2019г., в който е бил в Арест Пловдив.

В исковата молба е посочено, че през пребиваването си в горепосочените пенитенциарни заведения ищецът е бил жертва на нарушения по чл.3 от ЕКЗПЧ, нетната площ на пренаселените килии, в които е пребивавал, не надвишавала 3 кв. м., не е имало постоянно течаща топла и студена вода, в килиите имало дървеници, хлебарки и гризачи. Ищецът твърди, че се оплаквал от болки в гърдите, задух, но не го лекували като вместо това му били издавани документи, че пребивавал в Затвора Стара Загора за изследване и диагноза, че е болен от Хепатит „С“ което не отговаряло на действителността. От горното се сочи да са му причинени значителни неимуществени вреди, болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност и т.н.

В уточняваща молба /л.15/, след дадени от съда указания в тази връзка, ищецът посочва основанието размера на исковите си претенциите, както следва: за пребиваването си в Арест Пловдив от 01.03.2019г. до 01.10.2019г. се претендира обезщетение в размер на 10000 лв. за нанесени му вреди от постоянна пренаселеност на килиите (при нетна площ под 3кв.м. на лице), липса на условия за раздвижване, липса на постоянна течаща топла и студена вода, наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; за пребиваването си в Затвора Пловдив от 01.10.2019г. до датата на подаване на ИМ ищецът претендира обезщетение в размер на 40000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ до изплащане на обезщетението за нанесени му вреди от постоянната пренаселеност в килиите, липсата на постоянно течаща топла и студена вода, наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, оплаквания от болки в гърдите, задух, които не са лекувани, а вместо това на л.св. са били издавани документи, за пребиваването му в Затвор Стара Загора за изследване и диагноза, за заболяване от Хепатит „С“, което не отговаряло на действителността.

В

СЗ ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител, който поддържа иска и моли същият да бъде уважен. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът

- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., в СЗ и в писмен отговор оспорва предявените искови претенции по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от ОП - Пловдив изразява становище, че исковата претенция е основателна, но сочи, че същата не следва да бъде уважавана в пълен размер, а съобразно писмените доказателства и в този смисъла моли съда да определи справедливо обезщетение.

Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.

По делото е представена справка от Арест – Пловдив, ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив рег. № СА 488/01.04.2022 г., в която е посочено, че за пребиваването на С.А.А. на територията на ареста в периода 14.06.2019г. до 28.11.2019г. са налице следните обстоятелства: През юни месец 2009г е открит нов Арест Пловдив, който се намира в рамките на Затвор Пловдив. Квадратурите на килиите в същия отговаря на изискванията за 4 кв.м. на задържано лице, като ищецът бил настанен в килия № 104 на ет.1, която е с квадратура 14,74 кв.м. и е съжителствал с още две задържани лица. На всяко задържано лице, настанено на територията на ареста е осигурен ред за ползване на полагащите му се права по ред на ч.256 от ЗИНЗС, което е регламентирано в Заповед за вътрешния трудов ред на главния директор на ГДИН. През октомври 2021/м. февруари 2022г. е извършен ремонт на всички санитарни възли на 60 бр. килии на територията на ареста, включва цялостна подмяна на мивки, смесители, клекала, подови и стенни облицовки, подова настилка, ВиК инфраструктурата на права и обратни води.

Представена е по делото също обобщена справка за Арест Пловдив, която преповтаря съдържанието на горепосочената справка от 01.04.2022г. като и внася следната допълнителна информация: всяка килия в ареста е снабдена със собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена, вода, като топла вода се подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, по един за двата етажа на Арест Пловдив, изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно осветление. Размерите на санитарния възел са 125/112 см или 1,4 кв.м. за всички килии на ареста. Извеждане за ползване на банята на ареста става два пъти седмично по утвърден месечен график, а при възникнали нужди от медицинско естество по съответното предписание. Арестът е оборудван с климатични конвектори, свързани с чилърна система, осигуряващи отопление през зимата и охлаждане през летния сезон, налични са турбини за вентилация, наличен е прозорец с отваряемо крило размери 150/150, осигурен е престой на открито на всеки затворник. Относно дезинфекцията са сключени договори за ДДТ обработка на цялата площ на Арест Пловдив като мероприятията се извършват от съответна фирма изпълнител по график, както и при заявка от затворническите власт. В тази връзка по делото са представени протоколи за извършване на ДДТ обработка за периода на пребиваване на ищеца в Арест Пловдив.

От Затвор Пловдив по делото са представени: становище от Георги А., инспектор СДВР /л.57/, становище от Т.Ц.

/л.44/, становище от В.Ч., инспектор СДВР /л.49/, относно помещенията, в които е бил настаняван ищецът. В становището на ИСДВР А. е посочено, че А. е преведен в от следствен арест Пловдив в Затвор Пловдив на 28.11.2019г. и е настанен в стая „ОП-2“ с площ 26,28 кв.м. на приемно отделение, където пребивава до разпределението си в 5-та група на 03.12.2019г.

В деня на постъпването си е пребивавал с други шестима, а от 29.11.-03.12.2019г. с други двама лв.св. В становището са посочени размерите на стаите в които е пребивавал А. и тяхната населеност, както следва: стая 61 (с площ 27 кв.м.), в която е пребивавал ищецът от 03.12.2019г. до 06.12.2019г., заедно с други 5 (пет) л.св.; стая 63 (с площ 26,99 кв.м.), в която е пребивавал ищецът от 06.12.2019г. до 16.04.2020г. заедно с други 5 (пет) л.св.

Посочено е също, че в санитарните възли към стаите, в които е пребивавал ищецът има постоянно течаща студена вода, както и че няма гризачи, дървеници и хлебарки, тъй като помещенията се обработват по график. В становището на ИСДВР Ч. е посочено, че А. е пребивавал на 6-ти пост от 22.04.2020г. до 17.09.2021г. Наличната информация за настаняването на ищецът е представена подробно като са посочени размерите на помещенията, размерите на санитарния възел, броя лишени от свобода за обитаваните от А. в посочения период спални помещения: № 16 и 13, съответно с площ 27,06 кв.м. и 27,44 кв.м. за точно описани периоди. Към становището е посочено, че на всеки л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода (график баня), а във всеки санитарен възел – достъп до течаща студена вода. Подробно са описани наличните условия в помещенията при пребиваването на А., а именно осигурена вентилация, отопление, хигиена. В становището на ИСДВР Цветкова е посочено, че справка на лишените от свобода по спални помещения може да се направи единствено от „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което се съхранява за срок от три години. Наличната информация за настаняването на ищецът е от 17.09.2021г. и е представена в таблична форма като са описани а посочени размерите на помещенията, размерите на санитарния възел, броя лишени от свобода за обитаваните от А. спални помещения: помещения № 39 и 24, съответно с площ 47,80 кв.м. и 30,95 кв.м. за точно описани периоди. Към становището е приложен график за разпределение на времето на лишените от свобода от 3ти пост.

От страна на ответника по делото са представени още: справка за правното положение на л.св. А. рег.№ 552/20; графици за разпределение на времето на лишените от свобода от 3-ти и от 6-ти пост/л.46, 52/; заповеди за назначаване на работа на л.св. А. (47, 48); становище от Е.К. инспектор СДВР /л.59/ относно извършвани ремонти дейности на помещенията, в които е пребивавал ищецът, предоставяне на и подмяна на спално бельо на л.св. и предприети мерки против мухъл и насекоми; протоколи от извършена на територията на Затвор Пловдив дезинфекция, дезинсекция и дератизация /л. 30-40/; докладна записка от д-р Д., лекар ординатор МЦ Затвор Пловдив /л.60/, относно въведен график за амбулаторни прегледи на лишените от свобода; медицински документи за прегледи и назначени изследвания и отпускане на лекарства на л.св. А. /л.61-70/.

По искане на ищеца, с оглед установяване на наведените в исковата молба твърдения, по делото са допуснати до разпит свидетелите И.Г.М. и А.С.У..

Свидетелят М. твърди, че познава ищеца от близо година като са били за около 3 месеца в една килия. Посочва, че в момента А. е в килия, в която няма топла вода. Пребивава в същата заедно с около 10-12 човека (посочва, че не ги е броил). На стаите е направен ремонт преди около месец, а преди това всичко било счупено, мазилката е паднала, топла вода нямало. Имало дървеници и хлебарки въпреки че се пръскало срещу тях. Свидетелят не знае дали А. имал здравословни проблеми.

Сочи, че последният изобщо не е излизал от сградата на затвора. Не е чувал да страда от Хепатит С. В стая№ 24 на ІІІ пост., според свидетеля, може да се извършва свободно движение, имало 6 вишки, и няколко шкафчета. Много трудно може да се движиш в стаята, тъй като е малка - 23-24 кв. м., тоалетната е вътре, както и багажът бил по вишките, за чистотата се редуват лишените от свобода.

От показанията на свид. У. се установява, че с ищеца са в една килия от година и два месеца. А. се е оплаквал от здравословни проблеми. Свидетелят е запознат, че ищецът има Хепатит С, 12 см. увеличение на черния дроб и Епилепсия, но свидетелят не го е виждал да припада. Оплаквал се от болки в дроба. У. няма впечатления А. да е лекуван. По отношение на броя на пребиваващите л.св. в стая 39 посочва, че от 7-8 месеца и към момента са 12 човека, а назад през годините в стая 24 - били 8 човека. Имало дървеници, мишки и хлебарки. Топла вода нямало, а студената вода не постоянно и със слабо налягане. Имало много прах. Свидетелят не е запознат дали С.А. е отвеждан в Стара Загора за преглед и лечение. Лично е виждал, че когато А. бил на работа в обособеното производство, кожата му се обелвала на ръцете и на краката, също се оплаквал се е от фалшиви епикризи, които имал, както и че искали са да му препишат нещо, което не е така. А. взимал хапчета за епилепсията, оплаквал се често за въздуха.

По искане на ищеца по делото е назначена и приета в с.з., проведено на 20.09.2022г. съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от ВЛ д-р Б., която е дала отговори по поставените въпроси като в заключението е посочено, че С.А.А. страда от Хроничен вирусен хепатит „С“ (открит през месец април 2021г. ), от Хепатит „С“ (от 2008г. и Епилепсия. За последното заболяване е приемал лекарството „Неуротоп“, което през 2021г. е препоръчано да бе сменено с друг препарат, след консултация с невролог. За заболяването Хроничен вирусен хепатит „С“ през ноември месец е изписана терапия – ДДАС – Maviret за осем седмици ВЛ посочва, че липсват данни дали терапията е приемана. Според него лечението и на двете заболявания е било адекватно и спрямо нормите за добра лекарска практика.