Решение № 1934 от 06.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1934 гр. *, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110102004 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ***, чрез юрк. ***, срещу А.

П. А., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че А. П. А. дължи на *** следните суми: 990,58 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането;

119,34 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 07.07.2023 г.; 47,20 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 25.07.2023 г. до изплащане на вземането; 10,06 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 07.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 29.08.2023г. по ч.гр.д. № 41525/2023 г. по описа на СРС, ГО, 87 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. *, ж.к. „***“, бл. *** ***, която не била 1 заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, адв. Т., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира възражение за настъпила погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице – помагач *** на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот през исковия период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ (отм.) от 29.11.1976 г., се установява, че на посочената дата *** А. придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент *, находящ се в гр. *, ж.к. „***“, бл. *** ***.

На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че *** А. е починал на 12.03.2007 г. и е оставил за наследник по закон своя син А. П. А..

По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с 2 имота преди или по време на процесния период. Ето защо и по силата на чл. 5, ал. 1 от ЗН следва да се приеме, че А. П. А. е станал съсобственик на процесния имот, поради което ответникът e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника А. П. А. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлениетопо чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр.

74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лицепомагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на 3 услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на ***.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: през исковия период в имота на ответника радиаторите са били демонтирани, а в банята има лира с поставен ИРРО, като показанието на уреда е отчетено при допълнителен отчет на 17.06.2021 г.; за период 2021/2022г. не е осигурен достъп до имота за отчет на уреда, за което са изготвени протоколи за неосигурен достъп от 26.05.2022 г. и 29.05.2022 г., поради което за този период има служебно изчислена ТЕ на база инсталирана мощност умножена по МСРС; през процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в съответната наредба върху пълната отопляема кубатура 220 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурите в сградата, представен на вещото лице; в общите части на вход 1 в процесната сграда през исковия период е имало работещ радиатор, поради което за този период е изчислена служебно ТЕ за общи части на база инсталирана мощност умножена по МСРС, като тази изчислена ТЕ е разпредЕ. спрямо пълната отопляема кубатура – за процесния имот 220 куб.м.; в имота има монтирани два броя водомери за топла вода, които за период 2020/2021 г. са отчетени извънредно на 17.06.2021 г. и същите стойности на двата водомера фигурират в изравнителната сметка за 2020/2021 г.; отчетеното количество топла вода е намалено с -0.128 куб.м., спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция; за период 2021/2022 г. не е осигурен достъп за отчет на двата водомера и за същия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база 1 брой потребител на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното дружество; топломерът е преминал на метрологична проверка през 30 месеца, вместо през 24 месеца, но при проверките на същия не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.

На следващо място, установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно4 счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че сумите за топлинна енергия и дялово разпределение, касаещи процесния период не са били погасявани.

По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, същият възлиза на 1055,15 лв., а претендираната от ищеца главница за ТЕ е в размер на 990,58 лв. Ето защо и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника главница за ТЕ за процесния период (01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.) възлиза в размер на 990,58 лв., както и сумата от 47,20 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на заявлението по чл. 410 ГПК - 25.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените размери, следва да бъде разгледано наведеното от процесуалния представител на ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът приема следното: