Решение № 207 от 12.11.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И

Е

№ 207 гр.

Пловдив, 12. 11. 2019 г.

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

ВЕСЕЛИН ГАНЕВ при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора АНДРЕЯ АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №371/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава 21 от НПК.

С присъда №44/10.05.2019г., постановена по НОХД № 517/2018г. по описа на ПОС, подсъдимия А.В.М. е бил признат за виновен в това, че на 29.05.2014г. в гр. С., като лице, което управлява и представлява юридическото лице „Д.“ ЕООД гр. С., с ЕИК „“, бенефициент с УРН „“, е представил пред Общинска служба „З.“ гр. С. неверни сведения в заявление за подпомагане за 2014г. с УИН „“ от 29.05.2014г., в нарушение на задължение да предостави такива, регламентирано в чл. 32, ал. 1, чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и в чл. 3, ал. 1, т. 3, б. „а” и б. „в” от Наредба № 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /действаща за кампания 2014г./, издадена от министъра на земеделието и храните на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители, като в приложената към заявлението таблица за ползваните парцели за 2014г. е посочил, че ползва /обработва/ общо 163 броя парцели в землищата на с. Й. Г., гр. С., с. К. К., с. Н. с., гр. П. и с. Т., с обща декларирана площ 665,03 хектара, които са поддържани в добро земеделско и екологично състояние, а в действителност 136 броя парцела от тях или части от тях, с обща площ 442, 5 хектара /съставляващи в процентно отношение 66,54 % от общата заявена за подпомагане площ/, са необработени, не отговарят на изискванията за поддържане на земеделските парцели, не са ползвани /обработвани/ през 2014г. от заявителя „Д.“ ЕООД гр. С. и са недопустими за подпомагане, поради което и на основание чл. 248а, ал. 3, вр. ал. 2 от НК, вр. чл. 54 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.

На основание чл.

66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия А.В.М. наказание лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода е било приспаднато времето, през което подсъдимият А.В.М. e бил задържан, считано от 06.03.2019г. до 10.05.2019г., като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода.

На основание чл.

189, ал. 3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Присъдата е била обжалвана от адв. С.Л. като защитник на подс.А.В.М., като в жалбата са изложени съображения за постановяването й в нарушение на материалния закон, като се оспорва авторството на деянието, при допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неуважаване на доказателствените искания на подсъдимия, както и за явна несправедливост на наложеното му наказание, поради което се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подс. А.В.М. по повдигнатото му обвинение, а алтернативното искане е за изменение на присъдата като се намали размера на наказанието под предвидения в закона минимум.

Прокурорът предлага да се потвърди присъдата като правилна и обоснована.

Пловдивският апелативен съд, след като провери изцяло правилността на постановената присъда, обсъди доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

И според въззивната инстанция, от събраните по делото доказателствени източници може да се приеме за установена по несъмнен начин следната фактическа обстановка: През 2014г. подс. А.М. бил управител на „Д.” ЕООД гр.С., с ЕИК „“ и в това си качество управлявал и представлявал търговското дружество, чийто едноличен собственик бил неговият баща В. А. М..

Подс. М. като физическо лице бил регистриран като земеделски производител и от 2010г. се занимавал със земеделие в региона на Общинска служба „З.” гр.С.. Като физическо лице и като управител на „Д.” ЕООД подсъдимият М. кандидатствал за финансово подпомагане на площ по схемата за единно плащане /СЕПП/, по схемата за национално доплащане /СНДП/, по схемата за преразпределително плащане /СПП/ и по схемата за плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/.

За кампания 2014, като управител и представляващ „Д.” ЕООД, подсъдимият кандидатствал пред Областна дирекция на Държавен фонд „З.” /ДФЗ/ - Разплащателна агенция /РА/ гр.П. и Общинска служба „З.” гр.С. /ОСЗ/ за получаване на субсидии по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, както и по други схеми.

Характерното за схемите за подпомагане, включително и

СЕПП било,че този който ползва /обработва/ земята, има право на субсидия, без значение дали е собственик, наемател или арендатор. Основното е да я използва /обработва/ фактически. По тези схеми се получавали субсидии за единица обработваема площ. Средствата за тях са били предоставени на българската държава, на ДФ „З.”, от Европейския съюз.

Според чл.32, ал.1 от

Закона за подпомагане на земеделските производители, кандидатите за подпомагане подавали до териториалните структури на Разплащателната агенция заявление за подпомагане по образец. По силата на чл.39, ал.1 от ЗПЗП земеделските стопани можели да получат директни плащания за земеделските площи, които ползват на територията на страната, по Схемата за единно плащане на площ. Съгласно чл.41, ал.1 от ЗПЗП земеделските стопани, които стопанисвали земеделска площ, включена в системата за идентификация на земеделските парцели, можели да кандидатстват за плащане по Схемата за единно плащане на площ.

Условията и редът за подаване на заявления по схемите за подпомагане били уредени в Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредбата/, в сила от 01.03.2009г., издадена от Министъра на земеделието и храните на основание чл.32, ал.5 от ЗПЗП. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата, земеделските стопани подават общо заявление за подпомагане по схемите и мерките по образец съгласно приложението към нормативния акт. По силата на чл.3, ал.1, т.3, б.„а” и б.„в” от Наредбата в заявлението за подпомагане се посочват и данни за идентификация на земеделските парцели, за които се кандидатства за подпомагане, включително площта им в хектари и начина им на ползване /култура/.

Процедурата била следната - физическото лице /юридическото лице чрез свой представител/ се явявало лично или чрез упълномощен представител с нотариално заверено пълномощно в общинската служба по земеделие /ОСЗ/ за подаване на заявление за кандидатстване по СЕПП или други схеми и мерки за подпомагане, в случая СЕПП.

Празната бланка на заявлението се получавала от съответната служба. Неин експерт при нужда помагал на лицето при попълването му. Преди това този експерт проверявал дали кандидатът носи необходимите документи - лична карта, удостоверение за банкова сметка, ***, булстат, пълномощно, ако упълномощено лице подава заявлението. В този случай в заявлението се попълвали данните на упълномощеното лице. Кандидатът декларирал основанието, на което ползва земята.

Към 2014г. не се изисквало представянето на документи за правното основание за ползване.

Земеделските площи, с които се кандидатствало за подпомагане, трябвало да са регистрирани в Системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане /СРКЗП/. Земеделските стопани регистрирали /очертавали/ земеделските площи /блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели/ в общинските служби по земеделие по местонахождението на площите или в общинската служба по постоянен адрес на физическите лица и по адрес на регистрация на юридическите лица и едноличните търговци. Когато заявените площи попадали в регионите на две или повече ОСЗ, се изготвяло общо заявление и се подавало в една ОСЗ.

В ОСЗ от заявлението се взимали данните и започвало очертаване на площите, за които се кандидатствало по определени схеми и мерки. За всеки блок на земеделско стопанство /БЗС/ се посочвала формата или формите на стопанисване. Документите за правното основание трябвало да се съхраняват в продължение на пет години от кандидата, който трябвало да ги предостави при евентуално поискване от Разплащателната агенция. Очертаването на БЗС ставало чрез специална програма. Кандидатът показвал на предоставена му от служителя на ОСЗ карта кои земи обработва. Въз основа на тази информация се изготвяла карта на блока на земеделско стопанство.

В отделна таблица, която била неразделна част от заявлението, кандидатът посочвал състоянието на парцела /парцелите/, начина на ползване и каква култура се отглежда. Всяко култура имала уникален код. Имало се предвид какво е състоянието на БЗС в момента, а не бъдещите намерения на бенефициента. Същият заявявал какъв е видът на засятата култура или състоянието на БЗС. Експертите от ОСЗ нямали задължение да проверяват дали декларираното отговаря на истината.

Пред тях кандидатът лично подписвал разпечатаните карти и таблици. Също така декларирал, че е запознат с отговорността за предоставени от него неверни данни. Картите се изготвяли в три екземпляра - за кандидата, за РА и за ОСЗ.

Откривало се досие, което включвало заверено копие на заявлението и на документите към него, картите и таблицата.

Служителят, който извършвал идентификацията, приемал заявлението, проверявал документите към него и изготвял картите на блоковете, таблицата. Общото заявление за подпомагане в частта, която е попълнена за съответния кандидат за подпомагане и подадените от него декларации с въведените в СРКЗП данни, се разпечатвала в три екземпляра, всяка страница от които се подписвала от кандидата и се подпечатвала от кандидатите - юридически лица или еднолични търговци. Когато заявлението съдържало всички задължителни данни за кандидатстване по схеми и мерки за подпомагане, след обработка и контрол от ДФЗ - РА, общото заявление за директно подпомагане получавало уникален идентификационен номер /УИН/. Кандидатът разполагал с уникален регистрационен номер /УРН/, получен при първоначалната регистрация в ИСАК, който бил непроменяем.

Съгласно чл.11, ал.1 от Наредбата в определен срок кандидатите за подпомагане можели да правят промени в получилите УИН заявления и в приложените документи.

След окомплектоване на заявлението, то се предавало на хартиен носител с приемо-предавателен протокол от ОСЗ в Разплащателната агенция към ДФ „З.”, Областната дирекция. Първи експерт на местно ниво в ОД на РА проверявал дали заявлението е въведено правилно в Интегрираната система за администрация и контрол /ИСАК/ от служителите на съответната

ОСЗ. Втори експерт извършвал така наречената процедурна проверка - сравнявал дали това, което е посочено на хартия, е точно въведено в системата и потвърждава работата на първия експерт.

След обработката им в

ОД на РА по места всички заявления подлежали на т.нар. риск-анализ в ДФ „З.” гр.С.. На базата на зададени параметри, системата ИСАК правила проверка на всички подадени заявления и се определяли тези, които са рискови и подлежат на проверка чрез инспекция на земеделското стопанство на място и чрез методи на дистанционно наблюдение от служители на отдел „Технически инспекторат”.

Системата за изчисление на риска била автоматична. Въз основа на изчисленията се вземало решение за извършване на проверки на част от заявленията. В местните структури на ДФЗ се получавала заповед за проверка на място, която заповед била конкретна за всеки един кандидат, посочен от системата като рисков. Резултатите от местната проверка се изпращали в гр.С. на хартиен носител и се въвеждали в ИСАК. Когато всички документи били изрядни, системата ИСАК автоматично изчислява размера на субсидията. Проверките за допустимост на подпомагането включвали и кръстосани проверки, които се извършвали автоматично от ИСАК, както и вътрешни проверки в отделното заявление.