Решение № 6292 от 27.08.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... град София, __.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 7098 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 237861 от 13.10.2017 г., постановено по гр. д. № 2918/2016 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ІІ Гражданско отделение (ІІ ГО), 77-ми състав, е изнесен на публична продан, допуснатия до съдебна делба недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, Област София/столица/, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г., последно изменение със заповед:няма издадена заповед за изменение на КККР, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ул. „********, с площ от 350 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор:няма, номер по предходен план: 55, при съседи с идентификатор

№ ***;***;***; ***, съгласно скица на поземлен имот № 15-333772-05.08.2015г., издадена от СГКК-гр.София, заедно със СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, Област София/столица/, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г., последно изменение със заповед:няма издадена заповед за изменение на КККР, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ул. „********, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 90 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор:няма, номер по предходен план:няма, съгласно скица на сграда № 15-333570-05.08.2015г„ издадена от СГКК-гр.София, с пазарна стойност към датата на заключението 102 000 лв., като получената от публичната продан сума се подели между съделителите, съобразно квотите им, а именно: П.Б.З., ЕГН ********** - 1/6, М.Б.З., ЕГН **********-1/6, и С.Н.Н., ЕГН ********** - 4/6.

С посоченото решение районният съд е осъдил, на основание чл. 355 ГПК, П.Б.З., ЕГН **********, и М.Б.З., ЕГН **********, да заплатят в полза на СРС всеки сума в размер на по 680 лв., представляваща дължимата държавна такса.

На същото основание С.Н.Н.,

ЕГН **********, е осъдена да заплати в полза на СРС дължима държавна такса в размер на 2 720 лв. С решението първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от нея против П.Б.З. и М.Б.З. искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за осъждането им всеки от тях да и заплати припадащата му се част от 1/6 от сумата от 30 500 лв., представляваща стойността на извършени приживе на наследодателката подобрения в имота, както следва: ремонт на хола - шпакловка, замазка, монтаж на дървен таван, направени през 2007 г.; подмяна на дограма на сградата, направена през 2011 г.; поставяне на външна топлоизолация, сменен водопровод, подменени и ремонтирани нови външни тротоарни плочки в двора през 2012 г. и подмяна на външна врата на къщата.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, С.Н.Н. е осъдена да заплати на П.Б.З. и на М.Б.З. направените от тях разноски по иска по чл. 12, ал.2 ЗН за платено адвокатско възнаграждение – сума в размер на по 590 лв. за всеки от тях. С.Н.Н. е осъдена да заплати и дължимата държавна такса по уважените против нея искове по чл. 30, ал. 1 ЗН в размер на 327,96 лв.

С определение № 377889 от

03.04.2018 г., постановено по първоинстанционното дело, съдът е отхвърлил депозирана от П.З. и М.З. молба за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

Срещу постановеното решение в указания законоустановен срок по реда на чл.

259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от С.Н.Н., действаща чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. П.М.

(пълномощно – л. 106 от делото пред СРС), в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Излагат се подробни доводи, че исковата претенция с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН за осъждане на П.З. и М.З. да заплатят на въззивницата всеки сума в размер на по 1/6 от 30 500 лв., представляваща стойност на извършени от последната приживе на общия им наследодател подобрения в процесния недвижим имот, неправилно и необосновано е отхвърлена като неоснователна. Поддържа се, че неправилно районният съд е кредитирал показанията на свидетеля Я. В. Акцентира се, че при разпита на свидетеля не било уточнено за кои точно ремонти прави изявления и за кой период, както и че е срещал В.М.случайно на улицата, което сочело към инцидентни срещи и разговори между тях. Поддържа се, че твърдението, че самотна жена, пенсионер, без никакви допълнителни доходи, е направила ремонт за 15 000 лв. в размките на две години е житейски неоправдано и очевидно невярно. Твърди се, че общата наследодателка била пенсионер от 2002 г. и пенсията й била около 250 лв. в процесния период, като по време на него внуците й не се интересували от нея, поради което единствената възможност е дъщеря й и семейството й да са финансирали ремонтите. Поддържа се още, че неправилно районният съд е приел, че показанията на свидетеля Б.Н.не се подкрепят от други доказателства и е заинтересован, поради което не е дал вяра на същите. В тази връзка се сочи, че показанията му се покрепят от неоспореното заключение на съдебно техническа оценителна експертиза (СТОЕ), в което вещото лице, след посещение на имота, е констатирало извършените подобрения като количество и видове. Сочи се, че от оценката на вещото лице е видно, че към момента на извършването им стойността на ремонтите е 15 077 лв., както и че в периода 2009 г. – 2012 г., когато са извършвани, разходите за издръжка съгласно данни от НСИ били в размер около 500 лв. В обобщение се сочи, че наследодателката на страните не само не е могла да спести средства от пенсията си, за да направи ремонтите, но и е живяла в недоимък, разчитайки на финансовата подкрепа на въззивницата – нейна дъщеря. На следващо място се поддържа, че процесният имот е със сантиментална стойност за последната, каквато няма за въззиваемите, поради което изнасянето му на публична продан е явно несправедливо. Иска се в случай че съдът приеме за основателно искането на основание чл. 12, ал. 1 ЗН за пресметнато увеличение на имота, същият да се постави в дял на ответницата С.Н., за което било направено искане още с отговора на искова молба, като същата се задължи да изплати дяловете на ищците съгласно оценката на имота, приета по делото със СТОЕ. Направени са доказателствени искания, оставени без уважение от въззивния съд като преклудирани с определение от 22.06.2018 г. (л. 23 от делото пред СГС).

Съобразно изложеното се иска да първоинстанционното решение да бъде отменено, като исковата претенция с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН бъде уважена и процесният имот бъде поставен в дял на въззивницата, а на ищците да бъде присъдено изплащане на запазените им части съгласно определените в СТОЕ суми. Претендират се разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се излагат доводи, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Излагат се подробни доводи, че въззивницата не е доказала при условията на пълно и главно доказване искането си за сметки. Акцентира се, че по делото не е представено нито едно писмено доказателство, установяващо извършени плащания или сключени договори за процесните строително-монтажни работи (СМР), както и че показанията на свидетеля Николов са противоречиви относно лицата, извършвали ремонтите. Сочи се наличие и на явно противоречие между посочените от свидетеля като заплатени суми за СМР и стойността на подобренията към датата на извършването им съобразно заключението на неоспореното по делото СТОЕ.

Съобразно изложеното се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Срещу определението от

03.04.2018 г. в указания законоустановен срок е депозирана частна жалба, с която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото по съображения, подробно изложени в нея. Иска се атакуваното определение да бъде отменено и съдът да измени атакуваното решени в частта за разноските, като присъди на частните жалбоподателя, направените от тях разноски за платен адвокатски хонорар в производството по чл. 12 ЗН и в производството по делба.

В указания едноседмичен срок е депозиран отговор на частната жалба от С.Н., в който се излагат доводи за неоснователност на същата и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила на 10.02.2017 г. решение № 6626/13.01.2017 г., постановено по гр.д. № 2918/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 77-ми състав, е допуснато извършването на съдебна делба между П.Б.З., М.Б.З. и С.Н.Н., за следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, Област София/столица/, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г., последно изменение със заповед:няма издадена заповед за изменение на КККР, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ул. „********, с площ от 350 кв.м., трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор:няма, номер по предходен план: 55, при съседи с идентификатор № ***;***;***; ***, съгласно скица на поземлен имот № 15-333772-05.08.2015г., издадена от СГКК-гр.София, заедно със СГРАДА, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, общ. Столична, Област София/столица/, одобрени със Заповед № РД-18-48/12.10.2011г., последно изменение със заповед:няма издадена заповед за изменение на КККР, находящ се в гр. София, район „Надежда“, ул. „********, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 90 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор:няма, номер по предходен план:няма, съгласно скица на сграда № 15-333570-05.08.2015г„ издадена от СГКК-гр.София, при квоти: за П.Б.З. - 1/6, за М.Б.З. -1/6, и за С.Н.Н.- 4/6.

С посоченото решение, на основание чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 ЗН, е възстановена запазена част от наследството на В.В.М.в размер на по 1/6 за П.З. и за М.З., като съответно е намалено завещателното разпореждане на В.В.М.в полза на С.Н.Н., направено със саморъчно завещание от 27.07.2009 г., обявено от нотариус на 01.06.2015 г.

В първото по делото съдебно заседание във фазата по извършване на делбата ответницата С.Н.Н. е заявила претенция по сметки за сумата в размер на 1/6 от 30 500 лв. от всеки от ищците, представляваща стойност на извършени от нея приживе на общия наследодател подобрения в процесния имот, както следва: ремонт на хола - шпакловка, замазка, монтаж на дървен таван, направени през 2007 г.; подмяна на дограма на сградата, направена през 2011 г.; поставяне на външна топлоизолация, сменен водопровод, подменени и ремонтирани нови външни тротоарни плочки в двора през 2012 г. и подмяна на външна врата на къщата, конкретиризирани в депозирания отговор на искова молба по чл. 131 ГПК. Заявила е, че няма искане за възлагане на имота. Ищците са оспорили искането претенциите по сметки.

От приетото в първоинстанционното производство и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа и оценителна експертиза (СТОЕ) – л. 75 и сл. от делото пред СРС, се установява, средната пазарна стойност на имота е около 102 000 лв.. Вещото лице е посочило, че предвид изискванията на действащата нормативна уредба, лицето и конфигурацията на поземления имот и площта и разпределението на сградата, същите са реално неподеляеми. Посочено е, че стойността на претендираните ремонти работи към момента на извършването им е 15 077 лв., а настоящата стойност на подобренията е в размер на 12 373 лв. Количествено – стойностна сметка на същите е приложена като приложение № 1 към заключението, съставляващо неразделна част от него. Въззивният съд кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено. Същото не е оспорено от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК.