Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 358 от 08.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12682/2025
Вид
Решение № 358
Подписан
08.01.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110112682 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът В. О. А. твърди, че е бил привлечен към наказателна отговорност по ДП № 180/22 г. по описа на РУ-гр. П, като бил обвинен за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т. 3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 18, ал.1 НК. Сочи, че с постановление за частично прекратяване на досъдебното производство с вх. № 10924/22 г. от 03.09.2024 г., прокурорът е прекратил частично ДП №180/22 г. по описа на РУ-гр. П, поради недоказаност на обвинението срещу В. О. А.. Излага, че на 02.02.2023 г. не се е намирал в жилището, в което живее заедно с родителите си, като на посочената дата твърди, че семейството му е обезпокоено от извършени процесуално-следствени действия - претърсване и изземване от органите на досъдебното производство. Излага, че органите са започнали да претърсват жилището, стъпвали с обувки по леглата, хвърляли всички лични вещи от гардеробите на земята, настъпвали вещите и демонстрирали пренебрежение и арогантност. В резултат от тези действия, голяма част от неговото имуществото и това на семейството му било унищожено. Претърсването било съпроводено и с обвинения отправени към ищеца в негово отсъствие, целящи да го злепоставят пред роднините му. Полицейските органи демонстрирали обидно и унизително отношение към обитателите на имота. Твърди, че на 22.02.2023 г. е бил задържан и конвоиран до следствения арест в гр. Бургас, като след прекарани 72 часа в ареста на 25.02.2022 г., била разгледана мярката за неотклонение, която била изменена от второинстанционния съд от задържане под стража в домашен арест. По ч. н. д.о.х. № 54/2023 г. по описа на РС-Ц било постановено Определение № 30/24.02.2023 г., с което на В. А. била взета мярка за неотклонение „домашен арест“. С определение № 55/12.05.2023 г., постановено по ч.н.д.о.х № 105/2023 г. по описа на РС-Ц мярката за неотклонение е изменена в „парична гаранция“. Изтърпяното наказание „домашен арест“ е за периода 24.02.2023 г. – 12.05.2023 г. Домашният арест бил с продължителност два месеца и половина, след което мярката била изменена в парична гаранция в размер на 3 000 лв.

Излага, че вследствие неправомерните актове и действия на прокуратурата е претърпял множество неимуществени вреди, влошили се отношенията с роднините му, изпитвал вина, че е злепоставен пред родителите си. Вследствие случилото се, родителите му настоявали да напусне жилището. Излага още и че изпитвал страх от постановяване на осъдителна 1 присъда, стрес, безпокойство и панически пристъпи, имал проблеми със съня. По време на изтърпяване на домашния арест сочи, че е претърпял вреди и в социален аспект, т.к. загубил контакт със своите близки, дистанцирал се.

С оглед изложеното ищецът прави искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърсване на дома му на дата 02.02.2023 г.; задържането му за срок от 24 часа и последвалото задържане за срок от 72 часа, последното постановено от прокурор, наложената мярка за неотклонение „домашен арест“, изтърпяна за периода 24.02.2023 г. – 12.05.2023 г., както и вредите от неоснователното му привличане като обвиняем по досъдебното производство за периода 22.02.2023 г. /датата на привличането му като обвиняем/ до 02.09.2024 г. /денят на постановяване на постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.02.2023 г. /датата на привличането му като обвиняем/ до окончателно изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че липсват доказателства относно влизане в сила на постановлението за частично прекратяване на досъдебното производство, поради което счита, че не е налице основание за ангажиране на отговорността му. Оспорва ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, като развива и подробни съображения в насока, че твърденията му не са подкрепени с доказателства. Оспорва претенцията и по размер. Обръща внимание, че наказателното производство е протекло в разумен срок, като излага и че прокуратурата е действала напълно законосъобразно. Доколкото ищецът не е предаван на съд, както и предвид, че срещу него са водени други наказателни дела, излага, че евентуално претърпените вреди са с по-нисък интензитет. Оспорва началната дата на претенцията за законна лихва, като счита, че лихвата би била дължима от датата на която прокурорският акт е придобил стабилност. Моли съда да отхвърли предявения иск, евентуално да присъди обезщетения в по-нисък размер от претендирания.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е прието постановление за частично прекратяване на досъдебното производство от 02.09.2024 г., постановено от прокурор ЛМ при Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Ц, по прокурорска преписка вх. № 10924/2022 г. и по Досъдебно производство № 180/2022 г. по описа на РУ – П, с което е извършено частично прекратяване на наказателното производство, образувано първоначално за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за това, че за времето от 00:30 ч. до 08:00 ч. на 08.08.2022 г. в гр. П, обл. Бургас, в административна сграда на ММЦ „П“, чрез повреждане и разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е направен опит за отнемане на чужди движими вещи – парични суми в левове, евро и щатски долари на обща стойност 61 522,35 лв. от владението на „П клуб“ ЕАД, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да бъдат присвоени; в хода на разследването като обвиняеми са били привлечени В. О. А., НВП и ОТМ, като спрямо В. О. А. е било повдигнато обвинение за това, че в съучастие като помагач е улеснил извършването на деянието чрез отстраняване на спънки – поставяне на слепка от тиксо върху видеокамера, както и за държане на радиосредства без надлежно разрешение – престъпление по чл. 348, б. „а“, пр. 2 НК, а спрямо ОТМ – за държане на радиосредство тип заглушител, излъчващо в етера без разрешение, също квалифицирано по чл. 348 НК; след анализ на събраните гласни, писмени и експертни доказателства наблюдаващият прокурор е приел, че макар да са налице косвени данни за съпричастност, доказателствената съвкупност не достига степен на несъмненост, изискуема за предаване на обвиняемите на съд, поради което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК е постановено частично прекратяване на досъдебното производство спрямо В. О. А., НВП и ОТМ по повдигнатите им обвинения, като производството е разпоредено да продължи срещу неизвестен извършител за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, а постановлението е разпоредено да бъде съобщено на обвиняемите с указания за правото им на обжалване по реда на НПК.

2

По делото е приета електронната справка за съдимост на В. О. А., издадена на 27.05.2025 г., от която се установява, че същият е осъждан многократно с влезли в сила съдебни актове, както следва: по НОХД № 3063/1997 г. по описа на Районен съд – София, с присъда, влязла в сила на 02.01.1998 г., А. е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 16.09.1996 г., като непълнолетен, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от две години; по НОХД № 3080/2003 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила през 2003 г., е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено на 17.02.2002 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок; по НОХД № 2302/2004 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила на 04.10.2004 г., А. е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 01.10.2004 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение и предходно отложено наказание, при първоначален общ режим; по НОХД № 10833/2002 г. по описа на Районен съд – София, с присъда, влязла в сила на 03.11.2004 г., е признат за виновен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, извършено на 22.08.2002 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален общ режим; по НОХД № 9394/2005 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила на 14.03.2006 г., е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 07.05.2004 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година при общ режим; по НОХД № 10135/2006 г. по описа на Районен съд – София, с присъда, влязла в сила на 14.02.2007 г., е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 24.01.2004 г., като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.; по НОХД № 5159/2006 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила на 14.03.2007 г., е осъден за престъпление по чл. 143, ал. 1 НК, извършено на 17.04.2004 г., като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 800 лв.; по НОХД № 2408/2008 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила на 28.07.2008 г., е осъден за престъпление по чл. 170, ал. 2 вр. ал. 1 НК, извършено на 24.05.2008 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца при първоначален общ режим, като е приспаднато времето на задържане; по НОХД № 3379/2010 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила на 29.09.2010 г., е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 и ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 НК, извършено на 10.10.2009 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 4696/2012 г. по описа на Софийски градски съд, със споразумение, влязло в сила на 31.10.2012 г., е осъден за престъпления по чл. 339, ал. 1, чл. 354а, ал. 2 и чл. 348 НК, извършени на 30.11.2011 г., като му е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца и два дни при първоначален строг режим; по НОХД № 683/2014 г. по описа на Районен съд – Ловеч, със споразумение, влязло в сила на 17.06.2014 г., е осъден за престъпления по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 и чл. 216 НК, извършени през нощта на 23/24.03.2013 г., като му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца при първоначален строг режим; по НОХД № 3679/2017 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила на 06.07.2017 г., е осъден за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК, извършено на 01.08.2016 г., като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.; по НОХД № 12700/2019 г. по описа на Районен съд – София, със споразумение, влязло в сила на 22.11.2019 г., е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 НК, извършено на 30.08.2017 г., като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца при първоначален строг режим.

По делото е приета справка за наказателни производства спрямо В. О. А., в която е посочено, че срещу същия са водени множество досъдебни производства през различни периоди, като по всяко от тях са предприемани различни мерки за процесуална принуда, а именно: досъдебно производство С-381А/1995 г. по описа на 09 ТСО – ССС, образувано на 3

05.07.1995 г. за престъпление по чл. 346 НК (противозаконно отнемане на МПС), по което е било повдигнато обвинение на 07.02.1995 г., като спрямо лицето е била прилагана мярка „задържане“ в рамките на следственото производство; досъдебно производство С-647/1996 г. по описа на 09 ТСО – ССС, образувано на 17.10.1996 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.