Решение № 1681 от 08.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 08.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Кристиян Трендафилов при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №11324 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 21.05.2018 год., постановено по гр.дело №5044/2017 год. по описа на СРС, ГО, 35 с-в, е отхвърлен предявения от Д.О.Ш. срещу Й.О.Ш. и К.И.Ш. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне до размер на 1/2 ид.ч. на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт №22, т.І, рег.№2493, дело №19/2011 год. на нотариус А.Т., с рег.№261 на НК, с предмет:

1/2 ид.ч. от апартамент №48, находящ се в гр.София, ж.к.“**********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 78.42 кв.м., заедно с прилежащото му зимнично помещение е заедно с 0.522 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху държавна земя, като ищецът е осъден да заплати на ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на по 1 000 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Д.О.Ш.. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд бил възприел едностранно събраните гласни доказателства. Свидетелката Л.П./бивша съпруга на прехвърлителя/ в най-голяма степен разкривала дали били полагани грижи за прехвърлителя. Неправилно СРС бил приел, че ответниците са изпълнявали задълженията си по процесния договор. Нямало как свидетелите на ответника да не заинтересовани от спора, при положение, че били доведени от него. По делото нямало доказателства каки точно грижи били полагани от ответниците и дали те били давали издръжка на прехвърлителя. Частично изпълнение било равнозначно на пълно неизпълнение и договорът подлежал на разваляне. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответниците по жалбата Й.О.Ш. и К.И.Ш. считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че били полагали грижи и давали дължимата издръжка на О.

Ш.. СРС правилно бил приложил нормата на чл. 172 ГПК по отношение на свидетелите на ищеца, преценявайки възможната им заинтересованост от изхода на делото – тези свидетели се намирали в особено близка, роднинска връзка с него /неговата майка и жената, с която живеел на съпружески начала/. Показанията на свидетеля Р. правилно не били кредитирани, тъй като същият бил заявил, че О. Ш. нямал характерни белези по лицето, което обаче противоречало на останалите гласни доказателства, от които било видно, че прехвърлителят имал характерен белег и бенка на лицето си, които се възприемали от пръв поглед. Обосновано не били кредитирани и показанията на свидетелката П.. Свидетелите на ответниците представлявали значим и относим източник на данни в подкрепа на твърденията им.

Изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато не било детайлно уговорено, се определяло от действителните нужди на кредитор Ако престираното от длъжника било прието и кредиторът се считал на удовлетворен, неговите наследници не можело да искат разваляне на договора. Доказателствата по делото сочели, че имало пълно и точно изпълнение от страна на ответниците на всички задължения, поети с процесния договор.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Безспорно е по делото, че на 25.10.2011 год. О.Й.Ш. е прехвърлил на сина си Й.О.Ш. – по време на брака му с К.И.Ш., 1/2 ид.ч. от процесния апартамент срещу грижите, които приобретателят е полагал за прехвърлителя досега и срещу задължението на приобретателя да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя лично или чрез трето лице, до края на живота му, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега /нотариален акт №22, т.І, рег.№2493, дело №19/2011 год. на нотариус А.Т., с рег.№261 на НК, справка от НБД „Население“ на л. 50 от първоинстанционното дело/.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците е било да установят по несъмнен и категоричен начин какво са изпълнили по договора. Кредиторът не е длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. Той е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, с което установява съществуването на задължението на приобретателя да предоставя уговорените издръжка и грижи. Ако приобретателят твърди, че се е освободил от задължението си, той трябва да докаже своето изпълнение /виж Решение

№ 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК/.

В случая e налице волеизявление на съдоговорителите досежно конкретния обем на уговореното /липсва уговорка за съвместно живеене/. Релевантно при преценката изпълнявани ли са поетите задължения е и обстоятелството какъв е бил обичайния живот на О.Й.Ш. – от значение е стандартът му на живот към момента на сключване на договора и налице ли е промяна в нуждите му след този момент.

Безспорно е по делото, че О. Ш. /роден през 1941 год./, с оглед напредването на възрастта си в годините след сключване на договора се е нуждаел от спокойна и нормална атмосфера на живот, добри взаимоотношения, помощ при водене на домакинството, както и осигуряване на медицинска помощ, която несъмнено е възниквала с оглед данните по делото.

Длъжникът по договор за гледане и издръжка поема задължение, което изисква от него трайно поведение – гледането и издръжката трябва непременно да продължат до смъртта на прехвърлителя – кредитор. Следователно престацията, която се дължи, взета в своята цялост, е продължителна. Изпълнението трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично /Решение № 633/01.07.2002 г. на ВКС по гр.д. № 944/2001 г., на ІІ г. о., ГК, Решение №

293/24.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 491/2008 г., на I г. о., ГК, Решение № 165/01.03.2010 г. на ВКС по гр.д. № 71/2009 г., на III г. о., ГК/.

Задължението е неделимо, поради което е недопустимо да се дели по обем и на периоди /Решение №

412/30.04.2009 г. на ВКС по гр.д. № 1512/2998 г., на I г. о., ГК; Решение № 95/12.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 699/2009 г., на IV г. о., ГК/.

Освен това длъжникът по задължението за гледане и издръжка трябва да достави на кредитора непосредствено задоволяване на неговите нужди, или дължи гледане и издръжка в натура. Натуралната престация на приобретателя включва всички действия по осигуряване на нормален бит и домакинство, за здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент – уважение, внимание. Обемът на задължението за издръжка зависи от нуждите на прехвърлителя, тя се дължи в пълен обем, независимо от това, че прехвърлителя разполага и със свои средства и би могъл да се издържа от тях. И това е така, тъй като дължимата издръжка по алеаторния договор не се подчинява на правилата за издръжката, уредени в Семейния кодекс.

Противоположен извод би противоречал на възмездния характер на алеаторния договор и би се стигнало до това приобретателя да получи недвижим имот без да престира нищо от своя страна.

В процесния договор не е уговорено задължение за допълване на издръжката или за подпомагане на О. Ш. в издръжката му, а е поето задължение за цялостна издръжка. Обемът на задължението за грижи зависи единствено от нуждата на прехвърлителя от грижи и от възможността му да се справя сам, т.е. не се дължат грижи, които последният е в състояние да положи сам за себе си и за своето домакинство.

Задължението на приобретателя да предоставя издръжка и да полага грижи е лично и е корелативно свързано с правото на прехвърлителя да го изисква и получи. Кредиторът обаче е господар на своите права и той може свободно да се разпорежда с тях, като решава да ги упражни или не. Ако прехвърлителят е в състояние да се грижи за бита си и има желание да води свой самостоятелен живот, не може да се изисква от длъжника да натрапва ежедневните си лични грижи.

При прехвърляне на вещ срещу грижи и издръжка, както и за минало време, така и за в бъдеще /както е в частност/, договорът е единен. Специфичното при него е, че грижите и издръжката до датата на сключването му не са алеаторни, те вече са престирани и са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени – тогава последният не може да търси по отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля договора по чл.

87, ал. 3 ЗЗД. Грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще са с неизвестен обем и продължителност, защото отначало не е възможно да се предвиди каква ще бъде нуждата на прехвърлителя, нито каква ще е продължителността на живота му. При неизпълнение на алеаторната престация, кредиторът има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес.

Кредиторът има интерес да получава цялостно и ежедневно грижи и издръжка в размер, съответстващ на вида и обема на уговореното; нуждата на кредитора от издръжка и грижи не може да остане неудовлетворена и дори при негова забава, длъжникът трябва да поиска трансформация на натуралната престация в парична, като до постановяване на решение е длъжен да продължи изпълнението в пари именно защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. В този смисъл при всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. По този начин се процедира и когато част от уговорената престация срещу прехвърляната вещ, е била получена от отчуждителя към момента на сключване на договора – било дадени грижи и издръжка за минал период, било парична сума, вещ и т.н. – виж Решение № 327 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2014 г., IV г. о., ГК,

В разглеждания случай по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Л.К.П. – майка на ищеца, С.З.Р. и А.Я.З.– живееща във фактическо съпружеско съжителство с ищеца /по искане на ищеца/ и Д.Й.М.– леля на ищеца и ответника, М. И. Г., С.В.Й. и Д. А.И./по искане на ответниците/.

В показанията на посочените свидетели, с изключение на тези на свидетеля Светозар Р., няма противоречия по отношение на обстоятелствата, че ответниците и прехвърлителят са живеели заедно, че О. Ш. е имал вила в с.Ж., бил енергичен човек, страдал от язва, като общото му здравословно състояние било добро, както и че същият е имал видим белег на лицето от джобно ножче и бенка над устата, поради което и въззивният съд ги кредитира.

По отношение на съществения за спора факт, свързан с изпълнението на поетите с процесния договор задължения, показанията на свидетелите си противоречат съществено. След съпоставянето на двете групи показания /в подкрепа на поддържаната от всяка една от страните теза/, както помежду им, така и с оглед останалите доказателства, в т.ч. и при преценката им по реда на чл. 172 ГПК, настоящият съдебен състав приема, че следва да даде вяра на показанията на изслушаните по искане на ответниците свидетели, поради следните съображения: