Присъда № 45 от 29.03.2024, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда № 45 от 29.03.2024г., постановена по НОХД № 1652/2023г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти наказателен състав:

Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия И. Н. П. от с.***, обл.Плевен с ЕГН ********** за това, че на неустановен ден през периода м.април 2016г.-м.ноември 2018г. в с.***, обл.Плевен протИ.законно присвоил чужда движима вещ, която владеел: товарен автомобил, марка „***“, модел „***“ с рег. № *** на стойност 1960лв., собственост на Д. Х. Д. от гр.Плевен - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

До даване ход на разпоредително заседание по делото не е предявен, респ. не е приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск.

Представителят на Районна прокуратура взема становище, че от доказателствения материал по делото се установява, че подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Развива подробни доводи в подкрепа на обвинителната теза. Моли съда да признае подсъдимия за виновен като му определи и наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК в размер към минимума предвиден от законодателя. Взема становище, че същото би постигнало целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК и без да бъде търпяно ефективно, поради което предлага на съда да отложи изтърпяването му с 3-годишен изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия – адв. М. Б. от ПлАК взема становище, че от доказателствения материал по делото се установява по несъмнен и категоричен начин, че подзащитният и не е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Излага подробни доводи в подкрепа на защитната теза. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитния и за невиновен и го оправдае по повдигнатото от РП-Плевен обвинение за извършено престъпление по чл. 206 ал. 1 от НК.

Подсъдимият поддържа изразеното от защитника му становище. При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че не „вижда вина в това което е станало“.

СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От фактическа страна:

Подсъдимият И. Н. П. - роден на ***г. в гр.***, обл.Плевен, живее в с.***, обл.Плевен, ул.“***“ ***, българин, български гражданин, със средно образование, не работи, женен, осъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият И. Н. П. живее в с.***, обл.Плевен. От 05.06.2017г. бил в 1 трудово-правни отношения с „***“ЕООД с управител и собственик – свидетелят Д. Д. от гр.Плевен. Последният бил управител и собственик и на ЕТ“***“ и като такъв бил и собственик на товарен автомобил, марка „***“, модел „***“ с per. №***. В свободното си време в имота си, находящ се в с.***, обл.Плевен, ул.“***“ ***, подсъдимият П. извършвал автотенекеджийски и бояджийски услуги – известни с доброто си качество.

Поради това и с оглед договорената по-ниска цена, свидетелят Д. Д. решил да предостави на подсъдимия П. товарния си автомобил, марка „***“, модел „***“ с per. №***, за да извърши ремонтни и бояджийски услуги по него.

През месец април 2016г., свидетелят К. Н. от гр.Плевен по молба на тъста си свидетелят Д. Д. закарал товарния автомобил до дома на подсъдимия, където му го предал заедно с ключа за него и сумата от 300лв., представляваща капаро за услугите, които трябвало да извърши и за закупуване на бояджийски материали. Уговорката между свидетеля Д. Д. и подсъдимия за ремонт на автомобила не била обвързана с конкретен срок, като връщането на автомобила трябвало да стане в сервиза на подсъдимия, намиращ се в дома му. На 13.03.2017 година товарния автомобил, марка „***“, модел „***“ с per.

№*** бил спрян от движение по молба на неговия собственик. През 2017 година отношенията между подсъдимия и П. и свидетеля Д. се влошили, респ. подсъдимият бил освободен от работа със Заповед №15/25.09.2017 година.

Това обстоятелство провокирало нежелание у подсъдимия да извърши ремонтните дейности по буса, който му бил предаден, а моторното превозно средство стояло паркирано пред дома му в с. ***, в чийто двор се намирала авто-ремонтната му работилница. Впоследствие свидетелят Д. неколкократно се опитал да се свърже по телефона с подсъдимия, за да поиска моторното превозно средство да му бъде върнато, но П. не отговарял на обажданията му.

Собственикът на буса дори отишъл до дома на подсъдимия в с. ***, но същият отсъствал. На 22.10.2019 година регистрацията на процесния бус била прекратена с основание: „Откраднато ПС“. През ноември 2018г., свидетелят К. Н. - *** на Д. случайно срещнал в гр.Плевен подсъдимия П., който бил със съпругата си. Казал му, че тъстът му си иска буса, а съпругата на П. била учудена за какъв бус става на въпрос. Подсъдимият му отговорил, че буса не е при него и той няма какво да връща, както и че буса бил там, където били и неговите пари. Свидетелят Н. разказал за срещата на Д., което афектирало Д. и го мотивирало да депозира жалба до Районна прокуратура-Плевен за случилото се на 23.01.2019 година.

По случая било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, в хода на което била ангажирана наказателната отговорност на И. Н. П..

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и категоричен начин след анализ на ангажираните в хода на проведеното наказателно производство писмени и гласни доказателства.

2

Съдът обсъди обясненията на подсъдимия И. Н. П., като отчете, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След като прецени същите внимателно и задълбочено, успоредно с показанията на останалите свидетели, с приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства и със собствената им логичност и вътрешна убедителност, намери че следва да бъдат приети с доверие като обективни и непротИ.речиви. Обясненията на подсъдимия не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал. Подсъдимият твърди, че е приел да извърши ремонт на буса – собственост на неговия работодател – свидетелят Д.Х.Д., чието състояние определя като „беше тотално изгнил“ и поради това не се нуждаел само от боядисване, както и че уговорката им не включвала фиксиран срок на изпълнение. Изяснява се от обясненията му, че превозното средство било оставено в дома му с. ***. Твърди, че впоследствие отношенията му със свидетеля Д. се влошили, тъй като работодателят му неоснователно го обвинил, че му „дърпа клиенти“, след което последвало и прекратяване на трудовото ме правоотношение. От обясненията му се изяснява, че двамата се разбрали или собственика да вземе моторното превозно средство или подсъдимия да му го закара, тъй като липсвала техническа възможност за движението на товарния автомобил на собствен ход поради липса на акумулатор. Подсъдимият твърди, че след разрива в отношенията им изкарал буса на улицата пред дома си и повече не е контактувал със свидетеля Д., както и че не му е закарал автомобила, тъй като не разполагал с рапатрак. Впоследствие буса изчезнал без знанието му и той няма представа дали собственикът му го е взел или е бил откраднат. В съответствие с обясненията на подсъдимия са приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, а именно Заповед №15/25.09.2017г. и Справка за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател съгласно които трудов договор №17/05.06.2017г. н И. Н. П. на длъжност „автомонтьор“ е прекратен без предизвестие, считано от 25.09.2017 година, Свидетелство за регистрация-част1, Заявление за прекратяване на регистрацията на ПС с рег. № ***, Справка по история на регистрация на МПС с рег. № *** и Заявления за първоначална регистрация и за промяна на регистрациято, от които е видно, че собственик на процесния бус е свидетелят Д. Х. Д. като представляващ ЕТ „***.“, както и че на 13.03.2017 година товарния автомобил, марка „***“, модел „***“ с per. №*** бил спрян от движение по молба на неговия собственик , а на На 22.10.2019 година регистрацията на процесния бус била прекратена с основание: „Откраднато ПС“.

Установената по делото фактическа обстановка не се опровергава и от показанията на свидетелите Д. Х. Д., К. Т. Н. и В. З. В. дадени лично и непосредствено пред настоящия съдебен състав и дадените в хода на проведеното досъдебно производство и прочетени по реда на чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК. Съдът намира, че следва да бъдат приети с доверие показанията на свидетелите Д. и Н. като дадени под страх от наказателна отговорност и взаимно допълващи се досежно изложените пред съда лични и непоследствени впечатления за релевантните по делото факти. От същите се установява, че през 2016 година подсъдимият работел по трудов договор във фирма на свидетеля Д. и приел да извърши ремонт на собствения му товарен автомобил бус - марка „***“, модел „***“ с per. №*** на цена по-ниска от пазарната такава и без фиксиран срок на изпълнение. Установява се, че през 3 месец април 2016 година превозното средство било закарано в дома на подсъдимия в с. *** от свидетеля Н., който му предал и парична сума от 300,00 лева, представляваща капаро за услугата и за закупуване на материали.

Установява се също така, че впоследствие, след влошаване отношенията на подсъдимия с неговия работодател и прекратяване на трудовото му правоотношение, свидетелят Д. неколкократно се опитал да се свърже по телефона с П., за да поиска моторното превозно средство да му бъде върнато, но същият не отговарял на обажданията му , както и че през ноември 2018г., свидетелят К. Н. - *** на Д. случайно срещнал в гр.Плевен подсъдимия П., който бил със съпругата си и му казал, че тъстът му (св. Д.) си иска буса, а съпругата на П. била учудена за какъв бус става въпрос , а отговорът бил, че буса не е при него и той няма какво да връща, както и че буса бил там, където били и неговите пари. Изолирано и неубедително остава изложеното от свидетеля Д. предположение, че подсъдимият е предал вещта на вторичини суровини, посочвайки „някой ми каза, че го е дал на вторичин, но не мога да си спомня кой“. Съдът приема с доверие показанията на свидетеля В. в частта, в която посочва, че с подсъдимия са били колеги във фирма на свидетеля Д. и П. през 2016 година е приел да ремонтира буса на работодателя им извън работно време, както и че до прекратяване на трудовото му правоотношение Д. го питал неколкократно дали е изпълнил поръчката, но той му отговарял, че много бърза. В останалата част показанията му касаят период, следва инкриминирания и не допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото, поради което не следва да бъдат подробно обсъждани.

От заключенията на вещото лице *** по изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-оценителни експертизи, които съдът приема с доверие като компетентно изготвени и съобразени с три метода – метода на амортизираната възстановителна стойност, метода на сравнимите продажби и метода на ликвидната стойност се установява, че пазарната цена на товарен автомобил бус - марка „***“, модел „***“ с per. №*** към месец ноември 2018 година възлиза на 1960,00 лева.

Видно от приобщеното към доказателствата по делото писмо 24-00169/25.01.2023г. писмо на Агенция „Пътна инфраструктура“ е че в системите на тол камери и трафик броячи няма регистрирани движения на превозното средство - товарен автомобил бус - марка „***“, модел „***“ с per. №*** за периода от 01.04.2016 година до 23.01.2023 година.

От правна страна:

Съгласно чл. 303 ал.ІІ от НПК съдът признава подсъдимият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. Тази разпоредба предполага наличието на събрани както преки, така и косвени доказателства, които да обусловят квалифицирането на даденият субект на наказателна отговорност като извършител на конкретно санкционирано от закона протИ.правно деяние, тогава когато са осъществени всички признаци от 4 състава на престъпление по смисъла на чл. 9, ал.1 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.1 от НК който протИ.законно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване.